1
1:1 Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
1:2 което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
1:3 за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
1:4 и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
1:5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
1:6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -
1:7 благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
1:8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
1:9 Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
1:10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
1:11 защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
1:12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.
1:13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
1:14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
1:15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
1:16 Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
1:17 Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".
1:18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
1:19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
1:20 Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
1:21 Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
1:22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
1:23 и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -
1:24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
1:25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
1:26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
1:27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
1:28 А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,
1:29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
1:30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
1:31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
1:32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
2
2:1 И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2:2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
2:3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
2:4 Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
2:5 Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
2:6 Който ще въздаде всекиму според делата му:
2:7 живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
2:8 ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
2:9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
2:10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;
2:11 защото Бог не гледа на лице.
2:12 Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени
2:13 (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
2:14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;
2:15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),
2:16 в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.
2:17 Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,
2:18 и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,
2:19 и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,
2:20 наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.
2:21 Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?
2:22 който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?
2:23 който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?
2:24 "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.
2:25 Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.
2:26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?
2:27 и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?
2:28 Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
2:29 а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
3
3:1 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
3:2 Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3:3 Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
3:4 Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".
3:5 Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
3:6 Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
3:7 Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
3:8 Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
3:9 И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
3:10 както е писано: "няма нито един праведен,
3:11 няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
3:12 всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".
3:13 "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;
3:14 устата им пълни с клетва и горчилка.
3:15 Нозете им бързи за проливане кръв;
3:16 пустош и неволя по техните пътища;
3:17 те не познаха пътя на мира.
3:18 Страх Божий няма пред очите им".
3:19 А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
3:20 защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
3:21 А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
3:22 Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
3:23 всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
3:24 оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
3:25 Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
3:26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
3:27 Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
3:28 И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
3:29 Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
3:30 защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
3:31 И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
4
4:1 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
4:2 Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
4:3 Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".
4:4 На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
4:5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
4:6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
4:7 "блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
4:8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
4:9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
4:10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
4:11 И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
4:12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
4:13 Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
4:14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
4:15 защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
4:16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
4:17 според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
4:18 Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти".
4:19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
4:20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
4:21 напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
4:22 Затова му се вмени за праведност.
4:23 Но не само за него е писано, че му се е вменило,
4:24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
4:25 предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
5
5:1 И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
5:2 чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
5:3 Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
5:4 търпението - опитност, опитността - надежда,
5:5 а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
5:6 Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
5:7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
5:8 Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
5:9 Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
5:10 Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
5:11 и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
5:12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - *
5:13 защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.
5:14 Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.
5:15 Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
5:16 И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.
5:17 Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
5:18 И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
5:19 Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
5:20 А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
5:21 та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
* Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".
6
6:1 Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
6:2 Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
6:3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
6:4 И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
6:5 Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6:6 като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
6:7 защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
6:8 Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
6:9 знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
6:10 Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
6:11 Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
6:12 И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
6:13 и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата.
6:14 Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
6:15 Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
6:16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание?
6:17 Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
6:18 А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
6:19 Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
6:20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
6:21 А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
6:22 Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен.
6:23 Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
7
7:1 Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
7:2 Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
7:3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
7:4 Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
7:5 Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
7:6 но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
7:7 Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай".
7:8 Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
7:9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
7:10 пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
7:11 защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
7:12 Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра.
7:13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
7:14 Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
7:15 А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
7:16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
7:17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
7:18 Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
7:19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
7:20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
7:21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
7:22 Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
7:23 но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
7:24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
7:25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
8
8:1 И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
8:2 защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
8:3 Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
8:4 та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
8:5 Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно.
8:6 Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир;
8:7 защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
8:8 А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
8:9 Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
8:10 Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
8:11 Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
8:12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
8:13 защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
8:14 понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
8:15 защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
8:16 Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
8:17 Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
8:18 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
8:19 Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
8:20 защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
8:21 с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
8:22 Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
8:23 и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.
8:24 Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
8:25 Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
8:26 Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
8:27 А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
8:28 При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
8:29 защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
8:30 А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.
8:31 Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?
8:32 Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
8:33 Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.
8:34 Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
8:35 Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
8:36 както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане".
8:37 Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.
8:38 Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,
8:39 ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
9
9:1 Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, -
9:2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
9:3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,
9:4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;
9:5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
9:6 Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,
9:7 нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име".
9:8 Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.
9:9 Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син".
9:10 И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;
9:11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
9:12 беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",
9:13 както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".
9:14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
9:15 Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".
9:16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
9:17 Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя".
9:18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
9:19 Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
9:20 Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
9:21 Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна?
9:22 Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
9:23 и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
9:24 помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
9:25 както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената".
9:26 "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".
9:27 А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
9:28 защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята".
9:29 И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора".
9:30 Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
9:31 А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.
9:32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
9:33 както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
10
10:1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
10:2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
10:3 Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
10:4 понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
10:5 Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него".
10:6 А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа,
10:7 "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
10:8 Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
10:9 защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10:10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
10:11 Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
10:12 Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
10:13 Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
10:14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
10:15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!"
10:16 Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?"
10:17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие.
10:18 Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената".
10:19 Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ".
10:20 А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене".
10:21 За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".
11
11:1 И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
11:2 Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
11:3 "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата".
11:4 А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала".
11:5 Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
11:6 Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
11:7 Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
11:8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден".
11:9 И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
11:10 да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги".
11:11 Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
11:12 Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
11:13 На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
11:14 та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
11:15 Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
11:16 Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
11:17 Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
11:18 то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.
11:19 Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
11:20 Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
11:21 Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
11:22 Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен.
11:23 Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
11:24 Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
11:25 Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
11:26 и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова".
11:27 "И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им".
11:28 Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
11:29 Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
11:30 Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
11:31 така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
11:32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
11:33 О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
11:34 Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
11:35 Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
11:36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
12
12:1 И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
12:2 и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
12:3 По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
12:4 Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
12:5 тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
12:6 И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
12:7 имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението;
12:8 наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.
12:9 Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
12:10 бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
12:11 в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12:12 бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни;
12:13 помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
12:14 благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
12:15 Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
12:16 Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
12:17 не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
12:18 Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
12:19 Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
12:20 И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
12:21 Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
13
13:1 Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.
13:2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.
13:3 Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;
13:4 защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
13:5 Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
13:6 Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.
13:7 И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест.
13:8 Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.
13:9 Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.
13:10 Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.
13:11 И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.
13:12 Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.
13:13 Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
13:14 но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.
14
14:1 Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
14:2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
14:3 Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
14:4 Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
14:5 Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
14:6 Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
14:7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
14:8 но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.
14:9 Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
14:10 А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
14:11 Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".
14:12 И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
14:13 Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14:14 Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
14:15 Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
14:16 Да се не хули, прочее, вашето добро.
14:17 Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
14:18 Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
14:19 И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
14:20 Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
14:21 по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
14:22 Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
14:23 А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
14:24 А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
14:25 а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, -
14:26 на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
15
15:1 Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
15:2 всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
15:3 Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
15:4 А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
15:5 А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
15:6 та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
15:7 Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
15:8 И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,
15:9 а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: "за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име".
15:10 И пак е казано: "развеселете се, езичници, с Неговия народ".
15:11 И пак: "хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи".
15:12 Исаия също казва: "ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите".
15:13 А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.
15:14 И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;
15:15 но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат
15:16 да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
15:17 И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,
15:18 защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,
15:19 със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.
15:20 При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
15:21 а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят".
15:22 Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.
15:23 Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
15:24 кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.
15:25 А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,
15:26 защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.
15:27 Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.
15:28 След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.
15:29 А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.
15:30 Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,
15:31 за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,
15:32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.
15:33 А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
16
16:1 Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:
16:2 приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.
16:3 Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса
16:4 (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
16:5 Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.
16:6 Поздравете Мариам, която се много труди за нас.
16:7 Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.
16:8 Поздравете обичния ми в Господа Амплия.
16:9 Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.
16:10 Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.
16:11 Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.
16:12 Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
16:13 Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.
16:14 Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.
16:15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.
16:16 Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.
16:17 Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.
16:18 Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.
16:19 Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.
16:20 А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
16:21 Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър.
16:22 Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.
16:23 Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.
16:24 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
| [X] |