1
  ^1:1 Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
  ^1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
  ^1:3 Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
  ^1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
  ^1:5 Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
  ^1:6 Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
  ^1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
  ^1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
  ^1:9 Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
  ^1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
  ^1:11 Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
  ^1:12 А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
  ^1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
  ^1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
  ^1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
  ^1:16 Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
  ^1:17 И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
  ^1:18 А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
  ^1:19 А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
  ^1:20 Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
  ^1:21 тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
  ^1:22 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
  ^1:23 "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
  ^1:24 Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
  ^1:25 И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

* Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет.

2
  ^2:1 А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
  ^2:2 де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
  ^2:3 Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
  ^2:4 И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
  ^2:5 А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
  ^2:6 "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
  ^2:7 Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
  ^2:8 и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
  ^2:9 Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
  ^2:10 А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
  ^2:11 И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
  ^2:12 И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
  ^2:13 А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
  ^2:14 Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
  ^2:15 и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
  ^2:16 Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
  ^2:17 Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
  ^2:18 "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
  ^2:19 А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
  ^2:20 и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
  ^2:21 Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
  ^2:22 Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
  ^2:23 и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

3
  ^3:1 В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня
  ^3:2 и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
  ^3:3 Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му".
  ^3:4 А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
  ^3:5 Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него
  ^3:6 и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
  ^3:7 И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
  ^3:8 Сторете, прочее, плод достоен за покаяние
  ^3:9 и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
  ^3:10 и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;
  ^3:11 аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
  ^3:12 лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.
  ^3:13 Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.
  ^3:14 А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?
  ^3:15 Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
  ^3:16 И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
  ^3:17 И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

4
  ^4:1 Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
  ^4:2 и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.
  ^4:3 И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.
  ^4:4 А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".
  ^4:5 Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,
  ^4:6 и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".
  ^4:7 Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".
  ^4:8 Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
  ^4:9 и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
  ^4:10 Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
  ^4:11 Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.
  ^4:12 А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;
  ^4:13 и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,
  ^4:14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
  ^4:15 "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,
  ^4:16 народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".
  ^4:17 Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
  ^4:18 И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
  ^4:19 и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
  ^4:20 И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
  ^4:21 Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
  ^4:22 Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
  ^4:23 И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
  ^4:24 И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
  ^4:25 И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

5
  ^5:1 Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
  ^5:2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
  ^5:3 блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
  ^5:4 Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
  ^5:5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
  ^5:6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
  ^5:7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
  ^5:8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
  ^5:9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
  ^5:10 Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
  ^5:11 Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
  ^5:12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
  ^5:13 Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
  ^5:14 Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
  ^5:15 Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
  ^5:16 Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
  ^5:17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
  ^5:18 Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
  ^5:19 И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
  ^5:20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
  ^5:21 Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".
  ^5:22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.
  ^5:23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
  ^5:24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
  ^5:25 Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
  ^5:26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.
  ^5:27 Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".
  ^5:28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
  ^5:29 И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
  ^5:30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
  ^5:31 Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".
  ^5:32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
  ^5:33 Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".
  ^5:34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
  ^5:35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
  ^5:36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
  ^5:37 Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
  ^5:38 Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
  ^5:39 Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
  ^5:40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
  ^5:41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
  ^5:42 Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
  ^5:43 Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
  ^5:44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
  ^5:45 за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
  ^5:46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
  ^5:47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
  ^5:48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

* Празноглав, смахнат.

* Върховно съдилище.

* Малка римска монета

6
  ^6:1 Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
  ^6:2 И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
  ^6:3 А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
  ^6:4 та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
  ^6:5 И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
  ^6:6 А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
  ^6:7 А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
  ^6:8 прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
  ^6:9 А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
  ^6:10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
  ^6:11 насъщния ни хляб дай ни днес;
  ^6:12 и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
  ^6:13 и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
  ^6:14 Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
  ^6:15 ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
  ^6:16 Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
  ^6:17 А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
  ^6:18 та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
  ^6:19 Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
  ^6:20 но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
  ^6:21 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
  ^6:22 Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
  ^6:23 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
  ^6:24 Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
  ^6:25 Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
  ^6:26 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
  ^6:27 Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
  ^6:28 Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
  ^6:29 а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
  ^6:30 и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
  ^6:31 И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
  ^6:32 Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
  ^6:33 Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
  ^6:34 И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.

* На богатството

7
  ^7:1 Не съдете, за да не бъдете съдени;
  ^7:2 защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
  ^7:3 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
  ^7:4 Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
  ^7:5 Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
  ^7:6 Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
  ^7:7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
  ^7:8 защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
  ^7:9 Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
  ^7:10 и кога поиска риба, да му даде змия?
  ^7:11 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?
  ^7:12 Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.
  ^7:13 Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
  ^7:14 защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.
  ^7:15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:
  ^7:16 по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
  ^7:17 Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
  ^7:18 не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
  ^7:19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
  ^7:20 И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
  ^7:21 Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
  ^7:22 Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?
  ^7:23 И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
  ^7:24 И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
  ^7:25 и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
  ^7:26 А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
  ^7:27 и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
  ^7:28 И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,
  ^7:29 защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).

8
  ^8:1 А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.
  ^8:2 И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
  ^8:3 Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.
  ^8:4 И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
  ^8:5 А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
  ^8:6 Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
  ^8:7 Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
  ^8:8 А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
  ^8:9 защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
  ^8:10 Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
  ^8:11 И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,
  ^8:12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
  ^8:13 И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.
  ^8:14 Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,
  ^8:15 и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
  ^8:16 А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,
  ^8:17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите".
  ^8:18 И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
  ^8:19 Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
  ^8:20 А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
  ^8:21 Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
  ^8:22 Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
  ^8:23 И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
  ^8:24 И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
  ^8:25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
  ^8:26 А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
  ^8:27 А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
  ^8:28 И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
  ^8:29 И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
  ^8:30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
  ^8:31 И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
  ^8:32 И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
  ^8:33 А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
  ^8:34 И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

9
  ^9:1 Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
  ^9:2 И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
  ^9:3 Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
  ^9:4 А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
  ^9:5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
  ^9:6 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
  ^9:7 И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
  ^9:8 А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
  ^9:9 Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
  ^9:10 И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
  ^9:11 Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
  ^9:12 А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
  ^9:13 идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
  ^9:14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
  ^9:15 А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.
  ^9:16 И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
  ^9:17 Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
  ^9:18 Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
  ^9:19 И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
  ^9:20 И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
  ^9:21 защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
  ^9:22 А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
  ^9:23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
  ^9:24 рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
  ^9:25 А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
  ^9:26 И разчу се това по цялата оная земя.
  ^9:27 Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
  ^9:28 А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
  ^9:29 Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
  ^9:30 И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
  ^9:31 А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
  ^9:32 Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
  ^9:33 И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
  ^9:34 А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
  ^9:35 И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
  ^9:36 Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
  ^9:37 Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
  ^9:38 затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

10
  ^10:1 И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
  ^10:2 А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,
  ^10:3 Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
  ^10:4 Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.
  ^10:5 Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
  ^10:6 а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
  ^10:7 и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
  ^10:8 болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
  ^10:9 Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
  ^10:10 ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
  ^10:11 В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
  ^10:12 А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
  ^10:13 И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
  ^10:14 Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
  ^10:15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
  ^10:16 Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
  ^10:17 Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
  ^10:18 и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
  ^10:19 И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;
  ^10:20 защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.
  ^10:21 И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;
  ^10:22 и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.
  ^10:23 А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.
  ^10:24 Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:
  ^10:25 доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?
  ^10:26 И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.
  ^10:27 Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.
  ^10:28 И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.
  ^10:29 Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;
  ^10:30 а вам и космите на главата са всички преброени;
  ^10:31 не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.
  ^10:32 И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;
  ^10:33 а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
  ^10:34 Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
  ^10:35 защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
  ^10:36 И врагове на човека са неговите домашни.
  ^10:37 Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
  ^10:38 и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
  ^10:39 Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
  ^10:40 Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
  ^10:41 който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.
  ^10:42 И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

* Дребна монета.

11
  ^11:1 И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.
  ^11:2 А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици
  ^11:3 и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
  ^11:4 Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:
  ^11:5 слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
  ^11:6 и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.
  ^11:7 А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
  ^11:8 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
  ^11:9 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
  ^11:10 Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
  ^11:11 Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
  ^11:12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
  ^11:13 защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.
  ^11:14 И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
  ^11:15 който има уши да слуша, нека слуша!
  ^11:16 А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си
  ^11:17 и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
  ^11:18 Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има.
  ^11:19 Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.
  ^11:20 Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.
  ^11:21 Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;
  ^11:22 но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.
  ^11:23 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане;
  ^11:24 но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.
  ^11:25 В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
  ^11:26 тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
  ^11:27 Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
  ^11:28 Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
  ^11:29 вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
  ^11:30 защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

12
  ^12:1 По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
  ^12:2 Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.
  ^12:3 А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
  ^12:4 Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
  ^12:5 Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
  ^12:6 Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
  ^12:7 и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните;
  ^12:8 защото Син Човеческий е господар и на съботата.
  ^12:9 И като отмина оттам, дойде в синагогата им.
  ^12:10 И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?
  ^12:11 А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?
  ^12:12 Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.
  ^12:13 Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
  ^12:14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.
  ^12:15 И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,
  ^12:16 и запрети им да разгласяват за Него,
  ^12:17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
  ^12:18 "ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;
  ^12:19 няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;
  ^12:20 преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;
  ^12:21 и народите ще се уповават на Неговото име."
  ^12:22 Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
  ^12:23 И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
  ^12:24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
  ^12:25 Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
  ^12:26 И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
  ^12:27 И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
  ^12:28 Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
  ^12:29 Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
  ^12:30 Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
  ^12:31 Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
  ^12:32 и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
  ^12:33 Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
  ^12:34 Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
  ^12:35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
  ^12:36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
  ^12:37 защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.
  ^12:38 Тогава някой от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.
  ^12:39 Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
  ^12:40 защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
  ^12:41 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
  ^12:42 Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
  ^12:43 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;
  ^12:44 тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;
  ^12:45 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.
  ^12:46 И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.
  ^12:47 И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.
  ^12:48 А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?
  ^12:49 И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;
  ^12:50 защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.

13
  ^13:1 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
  ^13:2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
  ^13:3 И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
  ^13:4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
  ^13:5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
  ^13:6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
  ^13:7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
  ^13:8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
  ^13:9 Който има уши да слуша, нека слуша!
  ^13:10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
  ^13:11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
  ^13:12 защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
  ^13:13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
  ^13:14 и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
  ^13:15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
  ^13:16 Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват;
  ^13:17 защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
  ^13:18 Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
  ^13:19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
  ^13:20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
  ^13:21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява.
  ^13:22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
  ^13:23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
  ^13:24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
  ^13:25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
  ^13:26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
  ^13:27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
  ^13:28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
  ^13:29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
  ^13:30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
  ^13:31 Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,
  ^13:32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.
  ^13:33 Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
  ^13:34 Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
  ^13:35 за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира".
  ^13:36 Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
  ^13:37 А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;
  ^13:38 нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия;
  ^13:39 врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
  ^13:40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:
  ^13:41 ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,
  ^13:42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
  ^13:43 тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
  ^13:44 Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.
  ^13:45 Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,
  ^13:46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.
  ^13:47 Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
  ^13:48 която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
  ^13:49 Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,
  ^13:50 и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
  ^13:51 И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!
  ^13:52 А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.
  ^13:53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.
  ^13:54 А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
  ^13:55 Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
  ^13:56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
  ^13:57 И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
  ^13:58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.

14
  ^14:1 В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
  ^14:2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
  ^14:3 Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
  ^14:4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
  ^14:5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
  ^14:6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
  ^14:7 затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска.
  ^14:8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
  ^14:9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат.
  ^14:10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
  ^14:11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
  ^14:12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
  ^14:13 Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
  ^14:14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
  ^14:15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
  ^14:16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
  ^14:17 А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
  ^14:18 Той рече: донесете Ми ги тука.
  ^14:19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
  ^14:20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
  ^14:21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
  ^14:22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
  ^14:23 И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
  ^14:24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
  ^14:25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
  ^14:26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
  ^14:27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
  ^14:28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
  ^14:29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
  ^14:30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
  ^14:31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
  ^14:32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
  ^14:33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
  ^14:34 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
  ^14:35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
  ^14:36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

15
  ^15:1 Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
  ^15:2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
  ^15:3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
  ^15:4 Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
  ^15:5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, -
  ^15:6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
  ^15:7 Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
  ^15:8 "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
  ^15:9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".
  ^15:10 И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
  ^15:11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
  ^15:12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
  ^15:13 А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
  ^15:14 оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
  ^15:15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
  ^15:16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
  ^15:17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
  ^15:18 А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
  ^15:19 защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
  ^15:20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
  ^15:21 И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
  ^15:22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
  ^15:23 Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
  ^15:24 А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
  ^15:25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
  ^15:26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
  ^15:27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
  ^15:28 Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
  ^15:29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
  ^15:30 И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
  ^15:31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
  ^15:32 А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
  ^15:33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
  ^15:34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
  ^15:35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
  ^15:36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.
  ^15:37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
  ^15:38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
  ^15:39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.

16
  ^16:1 Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
  ^16:2 А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;
  ^16:3 а сутрин - днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?
  ^16:4 Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.
  ^16:5 Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.
  ^16:6 Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.
  ^16:7 А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.
  ^16:8 Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?
  ^16:9 Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?
  ^16:10 Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?
  ^16:11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?
  ^16:12 Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.
  ^16:13 А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?
  ^16:14 Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.
  ^16:15 Той им рече: а вие за кого Ме мислите?
  ^16:16 Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
  ^16:17 Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
  ^16:18 и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
  ^16:19 и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
  ^16:20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
  ^16:21 Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
  ^16:22 И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.
  ^16:23 А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
  ^16:24 Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
  ^16:25 защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;
  ^16:26 защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
  ^16:27 Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
  ^16:28 Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.

* Камък.

* Живота.

17
  ^17:1 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
  ^17:2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
  ^17:3 И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
  ^17:4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
  ^17:5 Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
  ^17:6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
  ^17:7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
  ^17:8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
  ^17:9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
  ^17:10 А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
  ^17:11 Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;
  ^17:12 но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
  ^17:13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.
  ^17:14 Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
  ^17:15 и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
  ^17:16 водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
  ^17:17 А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
  ^17:18 И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
  ^17:19 Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
  ^17:20 А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
  ^17:21 Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
  ^17:22 А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
  ^17:23 и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
  ^17:24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *?
  ^17:25 Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?
  ^17:26 Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;
  ^17:27 но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си.

* Две драхми - определен данък за храма.

* Монета от 4 драхми.

18
  ^18:1 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
  ^18:2 И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
  ^18:3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
  ^18:4 и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
  ^18:5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
  ^18:6 а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
  ^18:7 Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
  ^18:8 Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
  ^18:9 и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
  ^18:10 Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
  ^18:11 Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.
  ^18:12 Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
  ^18:13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
  ^18:14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
  ^18:15 Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
  ^18:16 ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
  ^18:17 ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
  ^18:18 Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
  ^18:19 Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;
  ^18:20 защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.
  ^18:21 Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?
  ^18:22 Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
  ^18:23 Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.
  ^18:24 Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;
  ^18:25 а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;
  ^18:26 тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
  ^18:27 А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
  ^18:28 Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария *, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;
  ^18:29 тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;
  ^18:30 но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
  ^18:31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
  ^18:32 Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;
  ^18:33 не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
  ^18:34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
  ^18:35 Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

* Динарий - римска сребърна монета.

19
  ^19:1 Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.
  ^19:2 Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.
  ^19:3 И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
  ^19:4 Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
  ^19:5 "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?
  ^19:6 Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
  ^19:7 Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
  ^19:8 Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
  ^19:9 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
  ^19:10 Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
  ^19:11 А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
  ^19:12 защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.
  ^19:13 Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.
  ^19:14 Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.
  ^19:15 И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.
  ^19:16 И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
  ^19:17 А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
  ^19:18 Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;
  ^19:19 почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
  ^19:20 Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
  ^19:21 Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
  ^19:22 Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
  ^19:23 А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
  ^19:24 и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
  ^19:25 Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
  ^19:26 А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
  ^19:27 Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?
  ^19:28 А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието *, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;
  ^19:29 и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
  ^19:30 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

* Пресъздаването на света при второто Христово пришествие.

20
  ^20:1 Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
  ^20:2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
  ^20:3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
  ^20:4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
  ^20:5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
  ^20:6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
  ^20:7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
  ^20:8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
  ^20:9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
  ^20:10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
  ^20:11 и като получиха, зароптаха против стопанина
  ^20:12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
  ^20:13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
  ^20:14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
  ^20:15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
  ^20:16 Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
  ^20:17 И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
  ^20:18 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;
  ^20:19 и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.
  ^20:20 Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.
  ^20:21 А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.
  ^20:22 Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
  ^20:23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
  ^20:24 И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
  ^20:25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
  ^20:26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
  ^20:27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,
  ^20:28 както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
  ^20:29 И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
  ^20:30 И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
  ^20:31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
  ^20:32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?
  ^20:33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.
  ^20:34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

21
  ^21:1 И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
  ^21:2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
  ^21:3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
  ^21:4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
  ^21:5 "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
  ^21:6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
  ^21:7 докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
  ^21:8 А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
  ^21:9 а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
  ^21:10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
  ^21:11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
  ^21:12 И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
  ^21:13 и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
  ^21:14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
  ^21:15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
  ^21:16 и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
  ^21:17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
  ^21:18 А на утринта, връщайки се в града, огладня;
  ^21:19 и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
  ^21:20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
  ^21:21 А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;
  ^21:22 и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
  ^21:23 И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
  ^21:24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
  ^21:25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
  ^21:26 Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.
  ^21:27 И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
  ^21:28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
  ^21:29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
  ^21:30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
  ^21:31 Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
  ^21:32 защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
  ^21:33 Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
  ^21:34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
  ^21:35 А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
  ^21:36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
  ^21:37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
  ^21:38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
  ^21:39 И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
  ^21:40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
  ^21:41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
  ^21:42 Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
  ^21:43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
  ^21:44 и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
  ^21:45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
  ^21:46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

22
  ^22:1 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
  ^22:2 царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
  ^22:3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
  ^22:4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
  ^22:5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
  ^22:6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
  ^22:7 Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
  ^22:8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
  ^22:9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
  ^22:10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
  ^22:11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
  ^22:12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
  ^22:13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
  ^22:14 защото мнозина са звани, а малцина избрани.
  ^22:15 Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
  ^22:16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
  ^22:17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
  ^22:18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
  ^22:19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
  ^22:20 И казва им: чий е този образ и надпис?
  ^22:21 Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
  ^22:22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
  ^22:23 В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
  ^22:24 Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
  ^22:25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
  ^22:26 също и вторият, третият, дори до седмия;
  ^22:27 а след всички умря и жената;
  ^22:28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
  ^22:29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
  ^22:30 защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
  ^22:31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
  ^22:32 "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
  ^22:33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
  ^22:34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
  ^22:35 И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
  ^22:36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
  ^22:37 А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
  ^22:38 тази е първа и най-голяма заповед;
  ^22:39 а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
  ^22:40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
  ^22:41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
  ^22:42 какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
  ^22:43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
  ^22:44 "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
  ^22:45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
  ^22:46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

23
  ^23:1 Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
  ^23:2 и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,
  ^23:3 затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
  ^23:4 връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
  ^23:5 и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;
  ^23:6 обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
  ^23:7 и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю!
  ^23:8 А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;
  ^23:9 и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
  ^23:10 и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.
  ^23:11 Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
  ^23:12 защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
  ^23:13 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
  ^23:14 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
  ^23:15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.
  ^23:16 Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
  ^23:17 Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?
  ^23:18 Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
  ^23:19 Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
  ^23:20 И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
  ^23:21 и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
  ^23:22 и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
  ^23:23 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
  ^23:24 Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
  ^23:25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
  ^23:26 Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
  ^23:27 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
  ^23:28 тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
  ^23:29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
  ^23:30 и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
  ^23:31 с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
  ^23:32 допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
  ^23:33 Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
  ^23:34 Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
  ^23:35 за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
  ^23:36 Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
  ^23:37 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
  ^23:38 Ето, оставя се вам домът ви пуст.
  ^23:39 Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!

* Превръзки на челото и ръцете с думи от закона.

24
  ^24:1 И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.
  ^24:2 А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
  ^24:3 И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
  ^24:4 А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;
  ^24:5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.
  ^24:6 Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.
  ^24:7 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;
  ^24:8 а всичко това е начало на болки.
  ^24:9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.
  ^24:10 Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;
  ^24:11 много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;
  ^24:12 и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;
  ^24:13 а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
  ^24:14 И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
  ^24:15 И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),
  ^24:16 тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
  ^24:17 който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;
  ^24:18 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
  ^24:19 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
  ^24:20 Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;
  ^24:21 защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.
  ^24:22 И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.
  ^24:23 Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте;
  ^24:24 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
  ^24:25 Ето, казах ви отнапред.
  ^24:26 И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;
  ^24:27 защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
  ^24:28 защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
  ^24:29 И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
  ^24:30 тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
  ^24:31 и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
  ^24:32 От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
  ^24:33 тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
  ^24:34 Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
  ^24:35 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
  ^24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
  ^24:37 но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
  ^24:38 защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,
  ^24:39 и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
  ^24:40 тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;
  ^24:41 две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.
  ^24:42 И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
  ^24:43 Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
  ^24:44 Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
  ^24:45 А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
  ^24:46 Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
  ^24:47 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
  ^24:48 Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
  ^24:49 па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
  ^24:50 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
  ^24:51 и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

25
  ^25:1 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
  ^25:2 пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
  ^25:3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
  ^25:4 а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
  ^25:5 и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
  ^25:6 А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
  ^25:7 Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
  ^25:8 а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
  ^25:9 Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
  ^25:10 А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
  ^25:11 После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
  ^25:12 А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
  ^25:13 И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
  ^25:14 Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
  ^25:15 и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
  ^25:16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
  ^25:17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
  ^25:18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
  ^25:19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
  ^25:20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
  ^25:21 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
  ^25:22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
  ^25:23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
  ^25:24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
  ^25:25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
  ^25:26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
  ^25:27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
  ^25:28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
  ^25:29 защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
  ^25:30 а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
  ^25:31 А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
  ^25:32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
  ^25:33 и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
  ^25:34 Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
  ^25:35 защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
  ^25:36 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
  ^25:37 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
  ^25:38 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
  ^25:39 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
  ^25:40 А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
  ^25:41 Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
  ^25:42 защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
  ^25:43 странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
  ^25:44 Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
  ^25:45 Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
  ^25:46 И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

26
  ^26:1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
  ^26:2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.
  ^26:3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,
  ^26:4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;
  ^26:5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.
  ^26:6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,
  ^26:7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
  ^26:8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
  ^26:9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
  ^26:10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
  ^26:11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
  ^26:12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
  ^26:13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
  ^26:14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
  ^26:15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
  ^26:16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
  ^26:17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
  ^26:18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
  ^26:19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
  ^26:20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
  ^26:21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
  ^26:22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
  ^26:23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
  ^26:24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
  ^26:25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
  ^26:26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
  ^26:27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
  ^26:28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
  ^26:29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
  ^26:30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
  ^26:31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".
  ^26:32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
  ^26:33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
  ^26:34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
  ^26:35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
  ^26:36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
  ^26:37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
  ^26:38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
  ^26:39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
  ^26:40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
  ^26:41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
  ^26:42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
  ^26:43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
  ^26:44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
  ^26:45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
  ^26:46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
  ^26:47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.
  ^26:48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
  ^26:49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
  ^26:50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
  ^26:51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
  ^26:52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;
  ^26:53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?
  ^26:54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
  ^26:55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
  ^26:56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
  ^26:57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.
  ^26:58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
  ^26:59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,
  ^26:60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
  ^26:61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.
  ^26:62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
  ^26:63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
  ^26:64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
  ^26:65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
  ^26:66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
  ^26:67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници
  ^26:68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
  ^26:69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
  ^26:70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.
  ^26:71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
  ^26:72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
  ^26:73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
  ^26:74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.
  ^26:75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

27
  ^27:1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
  ^27:2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
  ^27:3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
  ^27:4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
  ^27:5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
  ^27:6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
  ^27:7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
  ^27:8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
  ^27:9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
  ^27:10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
  ^27:11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
  ^27:12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
  ^27:13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
  ^27:14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
  ^27:15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
  ^27:16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара'ва.
  ^27:17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара'ва ли, или Иисуса, наричан Христос?
  ^27:18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
  ^27:19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
  ^27:20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби.
  ^27:21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва.
  ^27:22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
  ^27:23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
  ^27:24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
  ^27:25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
  ^27:26 Тогава им пусна Вара'ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
  ^27:27 След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
  ^27:28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
  ^27:29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
  ^27:30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
  ^27:31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
  ^27:32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
  ^27:33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
  ^27:34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
  ^27:35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
  ^27:36 и седяха, та Го пазеха там;
  ^27:37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
  ^27:38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
  ^27:39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
  ^27:40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
  ^27:41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
  ^27:42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
  ^27:43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
  ^27:44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
  ^27:45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
  ^27:46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
  ^27:47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
  ^27:48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
  ^27:49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
  ^27:50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
  ^27:51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
  ^27:52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
  ^27:53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
  ^27:54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
  ^27:55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
  ^27:56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
  ^27:57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
  ^27:58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
  ^27:59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
  ^27:60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
  ^27:61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
  ^27:62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
  ^27:63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
  ^27:64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
  ^27:65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
  ^27:66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

28
  ^28:1 И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
  ^28:2 И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;
  ^28:3 видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг;
  ^28:4 и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.
  ^28:5 Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;
  ^28:6 няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,
  ^28:7 и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.
  ^28:8 И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.
  ^28:9 А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;
  ^28:10 тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
  ^28:11 Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
  ^28:12 И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари
  ^28:13 и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,
  ^28:14 и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.
  ^28:15 А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.
  ^28:16 А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
  ^28:17 и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
  ^28:18 И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
  ^28:19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
  ^28:20 и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Книго