1
1:1 Филопатор, като се научи от дошлите при него, че Антиох отнел владените от него местности, даде заповед на всичките си войски, пеши и конници, и, като взе със себе си сестра си Арсиноя, тръгна за страна Рафия, дето бяха разположени на стан войските на Антиоха.
1:2 Тогава някой си Теодот, като реши да изпълни един свой замисъл, взе със себе си най-добре въоръжените люде, които му беше поверил Птоломей, и нощем се вмъкна в шатрата на Птоломея, за да го убие насаме и с това да предотврати войната;
1:3 но го излъга Доситей, син Дримилов, родом иудеин, който отпосле бе изменил на закона и отстъпил от отеческата вяра: той постави в шатрата един незначителен човек, комуто се и падна да приеме назначената за Птоломея смърт.
1:4 А когато се завърза упорна битка и Антиох надделяваше, Арсиноя с разпусната коса, с плач и сълзи ходеше по войската, убеждавайки настойчиво да се бият по-храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че, ако победят, ще даде всекиму по две мини злато.
1:5 И тъй се случи, че неприятелите бяха разбити в ръчен бой и много от тях бяха пленени.
1:6 Като постигна целта си, Филопатор намисли да премине през ближните градове, за да ги ободри.
1:7 След като изпълни това и раздаде на капищата дарове, той одушеви с мъжество подвластните нему.
1:8 Когато след това иудеите пратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изявят радост за станалото, той пожела да иде при тях, колкото се може по-скоро.
1:9 А като стигна в Иерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и извърши друго, каквото приличаше за свещеното място;
1:10 и когато влезе там, беше слисан от величието и благолепието, и, чудейки се на хубаво украсения храм, пожела да влезе в светилището.
1:11 Казаха му, че това не бива да прави, защото и от техния народ никому не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината; ала той не искаше никак да слуша.
1:12 Прочетоха му закона, но и тогава той не се остави от намерението си, думайки, че трябва да влезе: нека те бъдат лишени от тая чест, ала не аз. И питаше, защо, когато влизал в храма, никой от присъствуващите му не възбранил?
1:13 И когато един непредпазлив каза, че не са постъпили добре, той отговори: щом това е допуснато по каквато и да е причина, аз по всякакъв начин ще вляза, все едно - искат ли те, или не искат.
1:14 Тогава свещениците в свещени одежди паднаха ничком и се молеха на великия Бог да им помогне в тая неволя и да спре устрема на тогова, който насилствено се втурва; храмът се изпълни с писък и сълзи, а останалите в града се стекоха смутени, предполагайки, че се е случило нещо необикновено.
1:15 И затворените в стаите си девици излизаха с майките си, и, като си посипваха главите с пепел и прах, пълнеха стъгдите с плачове и ридания.
1:16 А други в цял накит, оставили приготвения за среща брачен чертог и подобаваща свенливост, без ред тичаха по града.
1:17 А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни - у дома си, други - по улиците, устремно се стичаха в пресветия храм.
1:18 И разнообразна беше молитвата на събралите се поради това светотатствено покушение.
1:19 Заедно с това някои от гражданите взеха смелост да не допускат да изпълни намерението си тоя, който настояваше да се вмъкне. Те взеха да викат, че трябва да грабнат оръжие и храбро да умрат за отеческия закон, и произведоха в храма голям смут;
1:20 но, бидейки с мъка задържани от старейшините и свещениците, те си останаха в същото молитвено положение.
1:21 Народът, както и преди, продължаваше да се моли. Дори старейшините, които бяха с царя, много пъти се опитваха да отвлекат гордия му ум от стореното намерение.
1:22 Но той, изпълнен с дързост, отблъсна всичко и вече правеше крачка напред, за да извърши докрай казаното по-преди.
1:23 Като видяха това и ония, що бяха с него, наченаха заедно с нашите да призовават Вседържителя, за да помогне в тая нужда и да не допусне такава беззаконна и надменна постъпка.
1:24 От общия напрегнат и болезнен народен вик се дигаше неизказан шум.
1:25 И сякаш, не само людете, но и самите стени и целите основи издаваха вик, като да умираха вече поради осквернението на свещеното място.
2
2:1 А първосвещеник Симон, коленичил пред светилището и благоговейно прострял ръце, молеше се тъй:
2:2 "Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Светий между светиите, Единовластний, Вседържителю! Погледни милостно към нас, угнетяваните от тоя безбожник и нечестивец, надменен с дързост и сила.
2:3 Защото Ти, Който си всичко създал и всичко управляваш, си праведен Владика: Ти съдиш ония, които вършат нещо с дързост и гордост.
2:4 Ти едно време погуби ония, които вършеха беззаконие; между тях имаше исполини, които се надяваха на сила и дързост; тям напрати неизмерни води.
2:5 Ти изгори с огън и сяра содомци, които надменно постъпваха и се бяха прочули с порочни дела, като ги постави за пример на потомците.
2:6 Ти наказа с много и различни порази дръзкия фараон, който бе заробил Твоя свет народ Израиля; Ти яви Твоята власт и показа Твоята сила
2:7 и, когато той се спусна подире му, го потопи с колесниците му и с множество народ в морските дълбини; а ония, които се надяваха на Тебе, Владика на всяко създание, Ти прекара безвредно; и те, като видяха делата на ръката Ти, възхвалиха Тебе, Вседържителя.
2:8 Ти, Царю, Който си създал безпределната и неизмерна земя, избра тоя народ и освети това място за слава Тебе, Който от нищо нямаш нужда: Ти го прослави с величественото Си явяване и го обърна за слава на Твоето велико и многопочетно име.
2:9 От любов към дома Израилев Ти обеща, че, ако ни постигне нещастие и бъдем угнетени, ако дойдем на това място и се помолим, Ти ще чуеш молитвата ни.
2:10 И Ти си верен и истинен, защото много пъти, когато отците ни налегнеше неволя, Ти им помагаше в тяхната скръб и ги избавяше от големи опасности.
2:11 Ето и ние, Светий Царю, поради многото и големи наши грехове търпим неволя, предадени сме на враговете наши и от скърби изнемощяхме.
2:12 В такъв наш упадък тоя нечестивец се опитва да оскърби това свето място, посветено тук на земята на Твоето свето име.
2:13 Защото, макар Твоето жилище, небето на небесата, да е недостижимо за людете, но Ти, като си благоволил да явиш славата Си на Своя народ Израиля, осветил си това място.
2:14 Недей ни отмъщава за тяхната нечистота и недей ни наказва за осквернението, за да се не хвалят напусто беззаконниците в мислите си и да не тържествуват в гордостта на езика си, думайки: ние потъпкахме дома, светинята, както се потъпкват домове на гнусота.
2:15 Остави нашите грехове, опрости нашите неправди и покажи милостта Си в тоя час, - скоро да ни предвари Твоята щедрост. Дай хвала в устата на падналите духом и на съкрушените сърдечно; дарувай ни мир".
2:16 Тогава всевидещият Бог и над всички Светият между светиите, като чу смирената молитва, порази оногова, който се бе надигнал с насилие и дързост, като го разлюля насам и натам, както вятър - тръстика, тъй че той, лежейки неподвижен на пода и с разслабени членове, не можа дори и глас да издаде, постигнат от праведния съд.
2:17 Тогава неговите другари и телопазители, като видяха ненадейното и тежко наказание, що го постигна, и като се бояха да се не лиши от живот, бързо го изнесоха, поразени и те сами от необикновен страх.
2:18 След някое време, като дойде в себе си след претърпяното наказание, той никак се не разкая, а си отиде с жестоки заплахи.
2:19 Като се върна в Египет и почна да умножава делата на злобата си, той с речените участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда, не само се пресищаше с безбройни срамотии, но стигна до такава дързост, че изричаше проклятие върху иудеите, и мнозина от приятелите, гледайки от царя, и те вървяха по волята му.
2:20 Най-сетне той реши да опозори публично народа иудейски - и постави върху кулата на двореца си стълб, на който тури надпис: "който не принася жертви, той не бива да влиза в своите свещени места; а всички иудеи да се преброят като прост народ и да се запишат за роби, и които се противят, да бъдат насила довеждани и убивани;
2:21 а записаните да се отбележат, като им жигосат на тялото Дионисов знак - бръшлянов лист, след което да ги пущат в определеното им състояние с ограничени права".
2:22 Но, за да не стане омразен за всички, той прибави в надписа: "ако някои от тях пожелаят да живеят по езически обреди, тям да се дават равни права с александрийските граждани".
2:23 Затова някои, като презряха отечественото благочестие заради гражданско право, бързо се предадоха, като че биха могли от бъдните общения с царя да вземат участие в някаква голяма слава.
2:24 Но по-голямата част се укрепиха с мъжествен дух и не се отрекоха от благочестието; те си даваха парите за живота си и без страх се опитваха да се избавят от преброяването, имайки добра надежда да получат помощ, и се отвръщаха от изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ и отбягваха всяко общение с тях и приятелски обноски.
3
3:1 Като се научи за това, нечестивецът тъй побесня, че не само се озлоби против иудеите, които живееха в Александрия, но показа люта вражда и против живеещите в цялата страна, като заповяда незабавно да ги съберат всички наедно и да ги предадат на най-позорна смърт.
3:2 Когато се готвеше тая работа, някои, едномислени с това злодейство, пръснаха лош слух против иудейския народ по повод на тая наредба, че те уж отбягват да изпълняват законните си длъжности.
3:3 Между това иудеите пазеха добро разположение и неизменна вярност към царете; но те почитаха Бога, живееха по Неговия закон, и затова в някои случаи допускаха отстъпки и отмени. Поради това се и струваше на някои, че те са враждебни; но у всички други човеци с добро изпълнение на всичко справедливо те намираха благоволение.
3:4 При всичко това другородците не ценяха общоизвестното добро живуване на тоя народ. Те забелязваха само разликата в богопочитането и в храната и думаха, че тия люде не допускат обща трапеза ни с цар, ни с велможи, че те са завистници и големи неприятели на държавата, и по тоя начин разгласяваха за тях умишлени хули.
3:5 Елините пък, които живееха в града и не бяха видели от тях никаква обида, като гледаха неочакваното вълнение поради тия люде и внезапното стичане, макар че не можеха да им помогнат, - понеже наредбата беше царска, - пак ги утешаваха, негодуваха и се надяваха, че тая работа ще се измени;
3:6 защото не можеше да се пренебрегне такова множество народ, в нищо невиновен.
3:7 Впрочем някои съседи, приятели и търгуващи с тях, като приемаха тайно някои от тях, обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно за тяхна защита.
3:8 А той, възгордян от временно благополучие и пренебрегвайки властта на величайшия Бог, мислеше неизменно да остане в същия замисъл и написа против тях такова писмо:
3:9 "цар Птоломей Филопатор - до жителите на Египет и местните военачалници и войници праща привет и поздрав! И аз съм здрав, и делата ни добре успяват.
3:10 След похода, предприет от нас в Азия, който, както и сами знаете, с неочаквана помощ от боговете и с наша сила, според както желаехме, достигна честит край, ние мислехме добре да уредим народите, които живеят в Келе-Сирия и Финикия, не с оръжна сила, а с кротост и голямо човеколюбие, струвайки им добро на драго сърце.
3:11 Давайки по градовете богати приноси за храмовете, ние дойдохме и в Иерусалим да почетем светилището на тия негодници, които никога не се оставят от безумието си.
3:12 Но те, след като ни посрещнаха на думи драговолно, а всъщност коварно, когато искахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи и най-добри дарове, те, изпълнени с древната си гордост, забраниха ни входа, без да претърпят от нас насилие поради човеколюбието, което имаме към всички люде.
3:13 След като показаха явно своята враждебност против нас, те еднички от всички народи упорито се противят на царете и на своите благодетели и не искат да изпълняват нищо справедливо.
3:14 А ние, отнасяйки се търпеливо към тяхното безумие и тогава, когато се връщахме с победа, и в самия Египет приемайки човеколюбиво всички народи, постъпвахме, както трябваше.
3:15 Между това, като обявяваме на всички за нашата незлопаметност към техните еднородци, ние решихме да внесем коренна промяна, понеже те ни помагаха във войната и отдавна тям бяха искрено поверени твърде много работи, - пожелахме да ги удостоим дори с права на александрийско гражданство и да ги направим участници на вечното жречество.
3:16 А те схванаха това като нещо противно за себе си и, по природното си злонравие отхвърляйки доброто и теглейки винаги към зло, не само презряха неоценимото право на гражданство, но гласно и негласно се гнусят пред малцината от тях, които искрено са разположени към нас, като се надяват постоянно, че ние поради тяхното неуредно живуване ще отменим скоро нашите наредби.
3:17 Затова, като се доста убедихме от опит, че те при всеки случай питаят против нас неприязнени замисли, и като предвиждаме, че кога и да е, при възникнало неочаквано против нас възмущение, ние ще имаме зад себе си в лицето на тия нечестивци - предатели и люти врагове,
3:18 заповядваме: щом бъде получено това писмо, като оковете веднага насила и с мъки в железни вериги речените люде с жени и деца, отвред да ги пращате при нас за смъртно наказание, наказание безмилостно и позорно, достойно за такива зломисленици.
3:19 Ако те наведнъж бъдат наказани, надяваме се, че занапред нашите държавни работа ще тръгнат в съвършено благоустройство и най-добър ред.
3:20 Ако някой укрие някого от иудеите, било старец, било малко дете, дори и пеленаче, трябва да бъде погубен с целия си дом по най-жесток начин.
3:21 А който открие някого, той ще получи имота на виновника и още две хиляди драхми от царската хазна, ще получи свобода и ще бъде почетен.
3:22 Всяко място, дето бъде уловен криещ се иудеин, трябва да се опустоши и изгори, тъй че никому от смъртните да не бъде за нищо годно за вечни времена". Такъв беше смисълът на писмото.
4
4:1 Навред, дето дойдеше тая заповед, у езичниците се уреждаха народни гощавки с радостни викове, като че вкоренилата се отдавна в душите вражда сега дързостно се показваше.
4:2 А между иудеите се начена безутешна скръб, горчив плач и ридание; защото идещите от всички страни пъшкания на ония, които оплакваха неочакваната, внезапно определената им погибел, палеха тяхното сърце.
4:3 Коя област или град, или кое заселище, или кои друмища се не изпълниха с техния плач и писък?
4:4 Жестоко и без всяка жалост те биваха вкупом изпращани от властите на всеки град, тъй че, при вида на това необикновено наказание, дори и някои от враговете, като гледаха общото страдание и се замисляха върху незнайната превратност на живота, оплакваха тяхното злочесто изгнание.
4:5 Подкарваха тълпа престарели, покрита със седини, прегърбени от старешка слабост в нозете, и, според както изискваше насилственото изгнание, безсрамно ги принуждаваха по-скоро да вървят.
4:6 Девици, току-що свързани със съпружески съюз и влезли в брачен чертог, вместо да ликуват, подземаха плач, посипваха с пепел благоуханните си от мазила коси и биваха водени без покривало; и вместо сватбени песни те подемаха общ писък, понеже другородците ги люто измъчваха. Влачеха ги открито и насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба.
4:7 А техните съпрузи, вместо с венци, превързани през вратовете с въжа, в цъфнала младежка възраст, вместо в гощавка и наслади младежки, прекарваха останалите дни на брака в плач, защото под нозете си виждаха зинал ад.
4:8 Водеха ги като зверове, оковани в железни вериги: едни бяха приковани за шията о корабните пейки, други бяха вързани за нозете с яки окови. Освен това, над тях имаше плътен под, и бяха отделени от светлина, тъй че, от всички страни заобиколени с тъмнина, през всичко време, докато плаваха, ги държаха като злосторници.
4:9 А когато ги доведоха до едно място, наречено Схедия, и плаването се свърши, както беше наредено от царя, тогава бе заповядано да ги оставят пред града в конедрума, който имаше широка окръжност и беше твърде сгоден за примерно поругание пред всички, които отиваха в града и които излизаха оттам за в страната, тъй че те ни с войската имаха общение, нито изобщо бяха удостоени с някакъв покрив.
4:10 Когато беше свършено това, и царят узна, че техни еднородци често излизали тайно из града да оплакват позорното бедствие на братята, разгневи се твърде много и поръча да се постъпи и с тия също така, както с ония, та да не получат никак по-малко наказание.
4:11 Той заповяда да преброят целия народ поименно, не заради тежка робия, преди малко възвестена, а за да ги измъчи с обявените наказания и най-сетне да ги погуби в един ден.
4:12 И макар това преброяване да ставаше с крайна бързина и с ревностна грижа от изгрев до заник-слънце, пак не можаха да го свършат напълно за четирийсет дена.
4:13 А царят прекомерно и непрестанно предавайки се на удоволствия, уреждаше гощавки пред всички идоли, и с ум, далеко отклонен от истината, и с нечисти уста славословеше ония, които бяха глухи и не могат да говорят или да помогнат, а против величайшия Бог говореше неприлично.
4:14 След като измина това време, писарите обадиха на царя, че те не са в състояние да преброят иудеите поради безбройното им множество; при това още по-голям брой от тях се намират по областите: едни са си у дома, други са пръснати по разни места, тъй че това не могат направи дори и всички власти в Египет.
4:15 А когато царят още по-строго ги заплашваше, предполагайки, че те са подкупени с подаръци и коварно избягват наказанието, тогава стана нужда осезателно да го убедят: те доказаха, че не им стига ни хартия, ни потребните за това писмени тръстики.
4:16 Това беше действие на непобедимия небесен Промисъл, Който помагаше на иудеите.
5
5:1 Тогава царят, изпълнен с голям гняв и неизменен в омразата си, повика Ермона, който бе поставен над слоновете, и заповяда на другия ден да нахранят всички слонове, наброй петстотин, с тамян, колкото се може в по-голяма мяра, и доволя да ги напоят с чисто вино, и кога се развилнеят от даденото им изобилно питие, да ги изведат срещу иудеите, обречени на смърт.
5:2 Като даде тая заповед, той отиде на пиршество, след като повика особено ония от своите приятели и военни, които враждуваха против иудеите; а Ермон, началник над слоновете, изпълни точно заповедта му.
5:3 Определените за това служители отидоха от вечерта да свързват ръцете на злочестите, па взеха и други предпазни мерки спрямо тях, мислейки, че през нощта целият народ ще се подложи на крайна гибел.
5:4 А иудеите, които изглеждаха за езичниците лишени от всякаква защита, защото отвред бяха стеснени от тежка неволя, призоваваха Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, своя милосърден Бог и Отец, призоваваха всички с непрестанен плач и сълзи, като молеха да отвърне от тях нечестивия замисъл и да ги спаси от приготвената за тях смърт със Своето славно явяване.
5:5 Прилежната тяхна молитва възлезе на небето. Ермон напои неукротимите слонове, като им обилно даде вино и тамян, и на сутринта се яви в двореца да обади за това на царя.
5:6 Но Бог бе пратил на царя крепък сън - тоя добър дар, отвека пращан от Него нощем и денем на всички, на които Той иска.
5:7 По Божие въздействие, потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за беззаконното си предприятие и съвършено се излъга в неизменното си решение.
5:8 А иудеите, като се избавиха от предопределения час, възхваляха Светия свой Бог и отново молеха Добропримирливия да покаже на гордите езичници силата на всемощната Си десница.
5:9 На девет и половина часа, служителят, комуто бе възложено да кани, като видя, че поканените се бяха вече събрали, влезе при царя да го буди. След като го събуди с мъка, той обади, че времето за пиршество минава, и даде сметка за това, що му бе поръчано. Царят, като помисли, отиде да пие и заповяда на поканените на пир да седнат на трапезата право срещу него.
5:10 Като направиха това, той подканваше събралите се да прекарат на пиршеството в пълно веселие.
5:11 Във време на дългата беседа царят, като повика Ермона, строго и люто питаше, по каква причина иудеите са оставени да преживеят тоя ден.
5:12 Тоя каза, че още нощес изпълнил каквото му било поръчано, и приятелите цареви потвърдиха това. Тогава царят, в жестокостта си по-лют и от Фалариса, каза, че те трябва да благодарят на днешния му сън,
5:13 "а ти непременно за утрешния ден приготви пак слоновете за изтребване беззаконните иудеи".
5:14 Като каза това царят, всички присъствуващи с удоволствие и радост му изявиха своето одобрение и се разотидоха всеки у дома си. Нощта беше употребена не толкова за сън, колкото за измисляне всякакви поругания над мнимите престъпници.
5:15 На сутринта рано, току щом петли пропяха, Ермон изведе зверовете и почна да ги раздразня в широкия двор. В града тълпи народ се бяха събрали на плачевното зрелище, очаквайки с нетърпение да се съмне.
5:16 Иудеите безспирно, измъчвани духом, правеха молитва с много сълзи и жални песни и, простирайки ръце към небето, молеха величайшия Бог пак да им прати бърза помощ.
5:17 Слънчевите лъчи не бяха се още пръснали, и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон и покани да излязат, като яви, че всичко е готово, каквото пожела царят.
5:18 Като изслуша това и като се слиса от предложението за необикновено излизане, той, понеже бе забравил съвсем за всичко, попита: каква е тая работа, която той изпълнил с такава бързина? Това беше въздействие от владеещия над всичко Бог, Който докара в ума му забрава на всичко, що беше сам преди намислил.
5:19 Ермон и всички приятели обясниха, думайки: "царю, зверовете и войската са приготвени по твоята настойчива заповед".
5:20 А той се изпълни с голям гняв от тия думи - защото по Божия промисъл беше му щукнало всичко намислено, - и с бляснали очи заплашително каза:
5:21 "да имаше ти родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на дивите зверове вместо невинните иудеи, които към мене и към дедите ми са пазили неизменна и пълна вярност. Да не беше моята привързаност към тебе по възпитание и да не бяха твоите заслуги, ти вместо тях щеше да бъдеш погубен".
5:22 Тъй получи Ермон неочаквана и страшна заплаха - и се измени в поглед и в лице; тогава всеки от приятелите излезе с неудоволствие, а всички събрали се ги пуснаха да си разотидат.
5:23 Като чуха иудеите за тая благосклонност на царя, възхвалиха Бога и Царя на царете за помощта, получена от Него.
5:24 След тия решения царят пак уреди пиршество и канеше да се веселят. А като повика Ермона, люто му каза: "колко пъти трябва да ти заповядвам, негоднико, за едно и също? Въоръжи пак слоновете утре за погубване на иудеите".
5:25 Тогава седналите заедно с него на трапеза сродници, чудейки се на непостоянните му мисли, казаха: "докога, царю, ще ни изкушаваш като безумни; трети път заповядваш да се изтребят, и пак, щом дойде до изпълнение, отменяваш и унищожаваш заповедта си.
5:26 Затова и градът от чакане се намира в тревога, пълни се с тълпи народ и често се заплашва от опасност да бъде разграбен".
5:27 След това царят, съвсем като Фалариса изпълнен с безразсъдство и не смятайки за нищо произлезлите в него душевни промени в полза на иудеите,
5:28 потвърди с най-нечестива клетва и нареди веднага да се пратят иудеите в ада, осакатени от краката и стъпките на зверовете, след това да се предприеме поход против Иудея, бързо да се опустоши тя с огън и меч, и недостъпният нам техен храм, думаше той, с огън да се изгори и да се направи завинаги пуст за всички, които искат там жертви да принасят.
5:29 Тогава приятелите и роднините, твърде зарадвани, се разотидоха с доверие и разположиха в града на най-сгодни места войски за стража.
5:30 А началникът над слоновете, като доведе зверовете, тъй да се каже, в бясно състояние от благоуханното вино, приготвено с тамян, въоръжи ги със страшни оръдия - и сутринта рано, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към конедрума, дойде в двореца и напомни на царя, какво предстоеше да се прави.
5:31 А царят, изпълнен с голям гняв, излезе с нечестив замисъл в цял поход със зверовете, като поради жестокото си сърце искаше да види със собствени очи плачевната и бедствена гибел на речените люде.
5:32 Когато иудеите видяха праха, що се дигаше от слоновете, които излизаха из портите, и от вървящата след тях въоръжена войска, както и от множеството народ, и чуха дигналите се силни викове, помислиха, че е настанал последният час на живота им и краят на тяхното най-мъчително чакане.
5:33 Те дигнаха писък и плач и се целуваха един други, прегръщаха се с роднини, като се хвърляха на шия - бащи на синове, а майки на дъщери;
5:34 други пък държаха на гърди новородени младенци, които сучеха последно мляко.
5:35 Но, знаейки предишните тям помощи от небето, те единодушно паднаха ничком, като махнаха децата от гърдите,
5:36 и високо викаха към Властника на всяка власт, молейки Го да ги помилува и да яви помощ на тях, стоещи вече при адските порти.
6
6:1 Между това някой си Елеазар - уважаван мъж, от свещениците на страната, вече достигнал старческа възраст и украсен в живота си с всякаква добродетел, - покани стоещите около него старци да призовават светия Бог и се молеше тъй:
6:2 "Царю всесилний, височайший, Боже Вседържителю, Който милостиво управляваш всяко създание! Погледни милостно, Отче, към семето Авраамово, към децата на осветения Иакова, към народа на светия Твой дял, който странствува в чужда земя и неправедно бива погубван.
6:3 Ти погуби фараона, предишния властител на Египет, който имаше множество колесници и се надигаше с беззаконна дързост и с високомерни думи, погуби го с гордата му войска, като го удави в морето, а на израилския род показа светла милост.
6:4 Ти свали жестокия асирийски цар Сенахирима, който се напусто хвалеше с безбройни войски, който бе с меч покорил цялата земя и се бе дигнал против светия Твой град, с гордост и дързост произнасяйки хули, като явно Ти показа на много народи силата Си.
6:5 Ти запази тримата момци във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на лъжливите идоли, запази ги неповредени до косъм, като ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове.
6:6 Ти извади на светло неповреден Даниила, който поради завистни клевети беше хвърлен в ямата да бъде разкъсан от лъвове; Ти, Отче, и Иона, когато безнадежно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа неповреден на всички негови близки.
6:7 И сега, Отмъстителю за обиди, многомилостивий Покровителю на всички, покажи се скоро на ония, що са от рода Израилев, обиждани от гнусните беззаконни езичници.
6:8 Ако пък нашият живот, откак сме преселени, се е напълнил с нечестие, то, като ни избавиш от ръката на враговете, погуби ни, Господи, със смърт, каквато е Тебе угодно,
6:9 та суеверците да не славословят суетните идоли, задето са погинали Твоите възлюбени, думайки: не ги избави техният Бог.
6:10 Но Ти, Вечний, Който имаш всичка сила и всяка власт, погледни сега милостиво:
6:11 помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници.
6:12 Нека се уплашат сега езичниците от непобедимата Твоя мощ, Преславний, Ти, Който разполагаш със сила да спасиш рода Иаковов.
6:13 Със сълзи Те моли цялото множество деца и техни родители: да стане явно на всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас;
6:14 стори тъй, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги презреш".
6:15 Щом свърши Елеазар молитвата, и царят със зверовете и с цялата страшна войска дойде на конедрума.
6:16 Като го видяха иудеите, дигнаха голям писък към небето, тъй че и в близките долини се отекна, и възбудиха неудържимо състрадание в цялата войска.
6:17 Тогава великославният Вседържител и истинският Бог, като яви светото Си лице, отвори небесните врата, отдето слязоха два светли и страшни Ангела, които всички ги видяха, освен иудеите.
6:18 Те застанаха срещу войската - и изпълниха враговете със смущение и страх и ги вързаха с неподвижни вериги; също и тялото на царя бе обхванато от трепет, и той забрави гневната си дързост.
6:19 Тогава слоновете се обърнаха против въоръжените войски, които ги придружаваха, тъпчеха ги и погубваха.
6:20 Гневът на царя се преобърна на жалост и сълзи поради онова, що бе лукаво намислил да извърши.
6:21 Защото, като чу вика на иудеите и ги видя всички приникнали за погибел, заплака и с гняв заплашваше приятелите си, думайки:
6:22 "вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот, тайно замисляйки нещо неполезно за царството.
6:23 Тия, които са пазили тъй вярно крепостите на страната ни, кой ги е събрал безумно тука, като е отдалечил всекиго от дома му?
6:24 Тия, които от старо време са надминавали всички народи с преданост към нас във всичко и често са търпели най-тежки угнетения от людете, кой ги подложи на толкова незаслужен позор!
6:25 Развържете, развържете неправедните вериги, пуснете ги смиром по домовете им, като измолите прошка за стореното преди; освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на дедите ни и досега е давал непрекъснато благоденствие и слава на царството ни".
6:26 Това именно каза царят. В същия час развързаните иудеи, като се избавиха от смърт, прославиха своя свет Спасител Бога.
6:27 След това царят, като се върна в града и повика началника на разходите, заповяда в продължение на седем дена да дават на иудеите вино и друго нужно за гощавка, като поръча, щото на онова същото място, дето очакваха своята гибел, да празнуват в пълно веселие своето спасение.
6:28 Тогава те, които преди това бяха в поругание и близо до ада, или по-добре, които слизаха в ада, вместо горка и плачевна смърт уредиха гощавка за спасение и твърде радостни определиха за трапеза онова място, що бе приготвено тям за погуба и гроб.
6:29 Като оставиха многожалната плачевна песен, те почнаха песента на отците, възхваляйки Спасителя Израилев и Чудотвореца Бога, и, като отхвърлиха всяка тъга и ридание, съставиха хор в знак на мирно веселие.
6:30 Също и царят, като уреди по тоя случай голямо пиршество, изказваше признателност към небето за славното, тържествено дарувано тям спасение.
6:31 А ония, които ги обричаха на погуба и на хищните птици за храна и с радост ги преброяваха, сега, обзети от срам, застенаха, и пламенната им дързост угасна с позор.
6:32 А иудеите, както казахме, съставиха речения хор и празнуваха с радостни славословия и псалмопения.
6:33 Те дори установиха обща наредба, щото във всяко тяхно селище от рода в род радостно да празнуват определени дни - не за пиене и пресищане, а за спомен на оказаното тям от Бога спасение.
6:34 След това се явиха пред царя и молиха да ги пусне по домовете им.
6:35 Тяхното преброяване се прави от двайсет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, през четирийсет дена; погубването им бе определено да стане от петия ден на месец епиф до седмия - през три дни, в които по славен начин яви милостта Си Владиката на всички и ги запази всецяло непокътнати.
6:36 Празнуваха те, снабдявани с всичко от царя, до четиринайсетия ден, когато и подадоха молба да ги отпусне.
6:37 Царят, като се съгласи, великодушно написа в тяхна полза, със свой подпис, следното послание до градските началници:
7
7:1 "Цар Птоломей Филопатор до началниците египетски и до всички длъжностни лица - бъдете весели и здрави! Здрави сме и ние и децата ни, защото великият Бог ни помага в работите по нашето желание.
7:2 Някои от нашите приятели по своя зъл умисъл често ни докладваха и ни убеждаваха да съберем всички иудеи, които се намират в царството, и да ги мъчим с необикновени мъки като изменници,
7:3 прибавяйки, че, докато не бъде сторено това, работите на царството ни не ще бъдат никога уредени поради омразата, която те питаят към всички народи.
7:4 Те ги дори доведоха в окови с насилие като роби, или по-добре, като клеветници, и без всяко разгледване и разпитване се опитваха да ги погубят, като измисляха жестокости, по-люти дори и според скитските обичаи.
7:5 Ние забранихме строго това и по благоволението, що питаем към всички човеци, веднага им дарувахме живот; а като узнахме, че Небесният Бог е вярна закрила на иудеите и винаги ги защищава, както баща - синовете си, и още като взехме под внимание известното тяхно доброжелателство към нас и към нашите деди, справедливо ги освободихме от всякакво обвинение в каквото и да било
7:6 и заповядахме на всички и всекиму да се върнат у дома си, тъй че нийде никой и в нищо да ги не оскърбява и не укорява в това, що е станало без тяхна вина.
7:7 Знайте, че ако ние предприемем против тях нещо лошо или изобщо ги оскърбим, ще имаме против себе си не човек, а владеещия над всяка власт Всевишния Бог за отмъстител на нашите дела във всичко и винаги неизбежно. Здравейте!"
7:8 Като получиха това послание, иудеите не бързаха веднага да си тръгнат, а молиха царя, щото онези от иудейския народ, които са оставили самоволно Светаго Бога и Божия закон, да получат чрез тях длъжното наказание,
7:9 прибавяйки, че ония, които заради търбуха си престъпили божествените наредби, никога няма да имат добри разположения и към царевата управа.
7:10 Царят намери, че те казват истина, даде им одобрение и пълномощие за всичко, та да изтребят на всяко място в царството му без пречка ония, които са престъпили Божия закон, без особено позволение или царски надзор.
7:11 Тогава, като му поблагодариха, както трябваше, свещениците и цялото народно множество възпяха алилуия - и радостно потеглиха.
7:12 Всеки еднородец от осквернилите се, когото срещнеха на пътя, те наказваха и убиваха за пример на другите.
7:13 В оня ден те убиха повече от триста мъже, и тържествуваха весело, погубвайки нечестивците.
7:14 А те, останали верни Богу до смърт и получили пълна радост от спасението, потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, с веселие и възклицания, с хвала и сладкогласни песни, благодарейки Богу на отците си, вечния Спасител на Израиля.
7:15 Като дойдоха в Птолемаида, наречена по свойството на мястото Родофор (розоносна), дето по общо споразумение ги чакаха кораби седем дена,
7:16 те уредиха там гощавка за спасението, защото царят бе ги щедро снабдил с всичко, що бе потребно всекиму, докато стигнат у дома си.
7:17 Понеже пристигнаха там мирно с прилични благодарения, те и тук решиха да празнуват весело всички дни, колкото престоят.
7:18 Като осветиха тия дни и затвърдиха свой оброк с поставяне стълб върху мястото на гощавката, те потеглиха нататък по суша, море и река - всеки в своето живелище - непокътнати, свободни, в пълна радост, пазени с царска заповед. Тогава те придобиха по-голяма сила и слава, отколкото преди, и станаха страшни за враговете, от никого никак не притеснявани в тяхното владение,
7:19 и всички получиха своето по опис, тъй че, които имаха каквото и да е у себе си, с най-голям страх им го връщаха, защото Великият Бог им бе сторил велики благодеяния за тяхно спасение.
7:20 Благословен да е Спасителят на Израиля за вечни времена! Амин.
| [X] |