1
1:1 И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:
1:2 "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене".
1:3 И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.
1:4 Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.
1:5 Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.
1:6 Дойде при него началникът на кораба и му рече: "защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем".
1:7 И рекоха един другиму: "нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда". Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона.
1:8 Тогава му рекоха: "кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?"
1:9 Той им рече: "аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата".
1:10 Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: "защо направи това?" - защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, - както той сам им бе обадил.
1:11 И рекоха му: "какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?" Защото морето все се вълнуваше.
1:12 Тогава той им рече: "вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря".
1:13 Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.
1:14 Тогава извикаха към Господа и рекоха: "молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!"
1:15 И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.
1:16 И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.
2
2:1 И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.
2:2 И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба
2:3 и рече: "към Господа извиках в моята скръб, - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, - и Ти чу гласа ми.
2:4 Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.
2:5 И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
2:6 Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.
2:7 До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.
2:8 Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.
2:9 Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,
2:10 но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!"
2:11 И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.
3
3:1 И биде слово Господне към Иона втори път:
3:2 "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах".
3:3 Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.
3:4 И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!"
3:5 И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.
3:6 Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,
3:7 като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;
3:8 човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.
3:9 Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем".
3:10 И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.
4
4:1 От това Иона се силно огорчи и възнегодува.
4:2 И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
4:3 И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4:4 И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
4:5 И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
4:6 И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.
4:7 И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
4:8 А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: "по-добре да умра, нежели да живея".
4:9 И рече Бог на Иона: "нима тъй силно се огорчи за растението?" Той рече: "твърде се огорчих, дори до смърт".
4:10 Тогава Господ рече: "тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
4:11 Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?"
| [X] |