1
1:1 В третата година от царуването на иудейския цар Иоакима дигна се вавилонският цар Навуходоносор против Иерусалим и го обсади.
1:2 И предаде Господ в ръката му иудейския цар Иоакима и част от съдовете на Дома Божий, и той ги изпрати в земя Сенаар, в дома на своя бог, и внесе тия съдове в съкровищницата на своя бог.
1:3 И каза царят на Асфеназа, началник на скопците му, да доведе от синовете Израилеви, от царски и княжески род,
1:4 момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни за всякаква наука, разбиращи науки и разумни и сръчни да служат в царските палати, и да ги научи на халдейски книги и език.
1:5 И отреди им царят всекидневна храна от царската трапеза и вино, което сам пиеше, и заповяда да ги възпитават три години, след изтичане на които те трябваше да застанат пред царя.
1:6 Между тях бяха от Иудините синове Даниил, Анания, Мисаил и Азария.
1:7 Тогава началникът на скопците ги преименува: Даниила нарече Валтасар, Анания - Седрах, Мисаила - Мисах и Азария - Авденаго'.
1:8 Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от царската трапеза и от виното, що пиеше царят, и затова измоли от началника на скопците да го не принуждава да се осквернява.
1:9 Бог даде на Даниила милост и благосклонност у началника на скопците;
1:10 и началникът на скопците каза на Даниила: "боя се от господаря си, царя, който сам ви отреди храна и питие: ако той види лицата ви по-мършави, отколкото у момците, ваши връстници, вие ще турите главата ми в опасност пред царя".
1:11 Тогава Даниил рече на Амелсара, когото началникът на скопците бе поставил при Даниила, Анания, Мисаила и Азария:
1:12 "направи опит над рабите си: нека десет дни ни дават овошки за храна и вода за питие;
1:13 и после нека се явят пред тебе нашите лица и лицата на ония момци, които се хранят от царската храна, и след това постъпвай с рабите си, според както видиш".
1:14 Той ги послуша в това и направи опит с тях десет дена.
1:15 Подир десетте дена лицата им се показаха по-хубави, и по тяло бяха по-пълни от всички ония момци, които се хранеха с царски ястия.
1:16 Тогава Амелсар взимаше тяхното ястие и виното за пиене и даваше им овошки.
1:17 И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища.
1:18 След свършека на дните, когато царят бе заповядал да ги представят, началникът на скопците ги представи на Навуходоносора.
1:19 Царят говори с тях, и от всички момци не се намери нито един като Даниила, Анания, Мисаила и Азария, и почнаха те да служат пред царя.
1:20 И във всичко, за което се искаше мъдрост и разбиране, за каквото и да ги питаше царят, намираше ги десеторно по-високо от всички тайноведци и влъхви, каквито имаше в цялото му царство.
1:21 И остана там Даниил до първата година на цар Кира.
2
2:1 На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.
2:2 И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.
2:3 И рече им царят: "сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън".
2:4 Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: "царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи".
2:5 Отговори царят и рече на халдейците: "сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;
2:6 ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи".
2:7 Те повторно отговориха и рекоха: "нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той".
2:8 Отговори царят и рече: "добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.
2:9 Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи".
2:10 Халдейците отговориха на царя и казаха: "на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;
2:11 делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните".
2:12 Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.
2:13 Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.
2:14 Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,
2:15 и попита Ариоха, който беше силен при царя: "защо такава страшна повеля от царя?" Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.
2:16 И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.
2:17 Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,
2:18 за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.
2:19 И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.
2:20 И рече Даниил: "да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;
2:21 Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;
2:22 Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.
2:23 Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя".
2:24 Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: "не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят".
2:25 Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: "намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят".
2:26 Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: "можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?"
2:27 Даниил отговори на царя и рече: "тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.
2:28 Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:
2:29 ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.
2:30 Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.
2:31 Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
2:32 Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни,
2:33 пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
2:34 Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
2:35 Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
2:36 Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
2:37 Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува' царство, власт, сила и слава,
2:38 и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, - ти си тая златна глава!
2:39 После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.
2:40 А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.
2:41 А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.
2:42 И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.
2:43 А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.
2:44 И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно,
2:45 понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"
2:46 Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;
2:47 и каза царят на Даниила: "наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!"
2:48 Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.
2:49 Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго' над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.
3
3:1 Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
3:2 и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3:3 И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
3:4 Тогава глашатай високо се провикна: "обажда ви се вам, народи, племена и езици:
3:5 щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
3:6 а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".
3:7 Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
3:8 В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
3:9 Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!
3:10 Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
3:11 а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
3:12 Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго'; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".
3:13 Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго'; и доведоха тия мъже при царя.
3:14 Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго' не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
3:15 Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"
3:16 Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго' и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.
3:17 Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
3:18 Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".
3:19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго', и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
3:20 и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго' и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
3:21 Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
3:22 И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго'.
3:23 А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго' - паднаха в горящата огнена пещ вързани.
3:24 * (И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
3:25 Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
3:26 "благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
3:27 Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища - прави и Твоите всички съдби - истински.
3:28 Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
3:29 Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
3:30 Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
3:31 И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, -
3:32 и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.
3:33 И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.
3:34 Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.
3:35 Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,
3:36 на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.
3:37 Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,
3:38 и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.
3:39 Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.
3:40 Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.
3:41 И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.
3:42 Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;
3:43 избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,
3:44 та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,
3:45 за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена."
3:46 А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,
3:47 и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти
3:48 и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.
3:49 Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,
3:50 и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.
3:51 Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:
3:52 "благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.
3:53 Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.
3:54 Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.
3:55 Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.
3:56 Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.
3:57 Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:58 Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:59 Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:60 Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:61 Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:62 Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:63 Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:64 Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:65 Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:66 Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:67 Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:68 Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:69 Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:70 Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:71 Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:72 Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:73 Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:74 Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.
3:75 Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:76 Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:77 Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:78 Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:79 Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:80 Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:81 Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:82 Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:83 Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.
3:84 Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:85 Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:86 Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:87 Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.
3:88 Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.
3:89 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.
3:90 Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки".)
3:91 Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: "нали трима души вързани хвърлихме в огъня?" Те отговориха на царя: "наистина тъй, царю!"
3:92 На това той рече: "ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий".
3:93 Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: "Седрахе, Мисахе и Авденаго', раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!" Тогава Седрах, Мисах и Авденаго' излязоха изсред огъня.
3:94 И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.
3:95 Тогава Навуходоносор рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!
3:96 И от мене се дава повеля; който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя".
3:97 Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго' в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).
3:98 Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!
3:99 Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
3:100 Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му - из рода в род.
* Стиховете от 24 до 91 са взети от гръцки, понеже ги няма в еврейския текст.
4
4:1 Аз Навуходоносор бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.
4:2 Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
4:3 И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.
4:4 Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.
4:5 Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар - по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.
4:6 Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.
4:7 А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях - ето, сред земята дърво твърде високо.
4:8 Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.
4:9 Листата му - прекрасни, и плодове по него - много, и храна на него - за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
4:10 И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.
4:11 Като извика високо, Той каза: "отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;
4:12 но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.
4:13 Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.
4:14 По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете".
4:15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.
4:16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: "Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му". Валтасар отговори и рече: "господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му - за твоите врагове!
4:17 Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,
4:18 на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,
4:19 това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти - до краищата земни.
4:20 А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена, -
4:21 ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар - царя:
4:22 тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.
4:23 А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.
4:24 Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си - с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир".
4:25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.
4:26 Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,
4:27 царят каза: "не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!"
4:28 Тая дума беше още на царя в устата, и от небето биде глас: "тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!
4:29 И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!"
4:30 Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.
4:31 След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.
4:32 И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното воинство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?
4:33 В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.
4:34 Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.
5
5:1 Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино.
5:2 Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.
5:3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Иерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му, -
5:4 пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.
5:5 В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и царят видя пръстите на ръката, която пишеше.
5:6 Тогава царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго.
5:7 Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и гледачи: царят проговори и каза на мъдреците вавилонски: "който прочете това, що е написано, и ми обясни, какво значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети властник".
5:8 И влязоха всички мъдреци цареви, ала не можаха да прочетат написаното и да обяснят на царя значението му.
5:9 Цар Валтасар се развълнува твърде много, и видът на лицето му се измени, и велможите му се смутиха.
5:10 А царицата, по повод думите на царя и на велможите му, влезе в стаята, дето беше пирът; проговори царицата и рече: "царю, жив да си вовеки! да те не смущават мислите ти, и да се не изменя видът на лицето ти.
5:11 В царството ти има мъж, в когото е Духът на Бога Светий; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, - сам баща ти, царят,
5:12 защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, - и той ще обясни значението".
5:13 Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: "ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми - царят - доведе от Иудея?
5:14 Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.
5:15 Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.
5:16 А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник".
5:17 Тогава Даниил отговори и рече на царя: "даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.
5:18 Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.
5:19 Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.
5:20 Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,
5:21 и биде отлъчен от синовете човешки, и сърцето му заприлича на зверско, и живя той с диви осли; храниха го с трева като вол, и тялото му се оросяваше от небесна роса, докле позна, че над човешкото царство владичествува Всевишният Бог и поставя над него, когото си иска.
5:22 И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
5:23 а се въздигна против Господа Небесни, и съдовете от Дома Му ти донесоха, и ти и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте от тях вино, и ти славеше боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни, които нито виждат, нито слушат, нито разумяват; а Бога, в Чиито ръце е твоето дишане, и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави.
5:24 Заради това са и проводени от Него тия ръчни пръсти и е начертано това писмо.
5:25 И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
5:26 Ето и значението на думите: мене - изброи Бог царството ти и му тури край;
5:27 текел - претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;
5:28 персе - царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси".
5:29 Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.
5:30 В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,
5:31 и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години.
6
6:1 Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,
6:2 а над тях трима князе, - един от които беше Даниил, - за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
6:3 Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
6:4 Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
6:5 И тия люде казаха: "ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог".
6:6 Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: "цар Дарие, жив да си вовеки!
6:7 Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
6:8 И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена".
6:9 Цар Дарий подписа решението и заповедта.
6:10 А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и по-напред.
6:11 Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
6:12 после отидоха и казаха на царя за царската заповед: "нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?" Царят отговори и рече: "тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения".
6:13 Тогава те отговориха и казаха на царя: "Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви".
6:14 Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
6:15 Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: "знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена".
6:16 Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: "твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!"
6:17 И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
6:18 След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
6:19 А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
6:20 и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: "Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?"
6:21 Тогава Даниил отговори на царя: "царю, жив да си вовеки!
6:22 Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление."
6:23 Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
6:24 Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
6:25 След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: "мирът да ви се умножи!
6:26 От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
6:27 Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете".
6:28 Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.
7
7:1 В първата година на Валтасара, вавилонския цар, Даниил видя сън и пророчески видения в главата си върху своето легло. Тогава той записа тоя сън, като изложи главното.
7:2 Заговори Даниил и рече: гледах в нощното си видение, и ето, четирите ветрове небесни се бореха на голямото море,
7:3 и четири големи звяра излязоха от морето, неприлични един на други.
7:4 Първият беше като лъв, но крилете му орлови: гледах, докле му изскубаха крилете, и биде дигнат от земята и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце.
7:5 И ето, още един звяр, втори, приличен на мечка, стоеше откъм едната страна, и три глика в устата му, между зъбите му; нему бе казано тъй: "стани, яж много месо!"
7:6 После видях: ето, още един звяр, като леопард: на гърба му четири птичи крила, и четири глави имаше тоя звяр, и дадена му бе власт.
7:7 След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и твърде силен; имаше големи железни зъби; той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе; той се отличаваше от всички предишни зверове, и имаше десет рога.
7:8 Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него; и ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто.
7:9 Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - като огнен пламък, колелата Му - като пламтящ огън.
7:10 Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.
7:11 Видях тогава, че за изречените горделиви думи, каквито рогът говори, звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън, за да изгори.
7:12 И от другите зверове биде отнета властта им, и животът им се продължи само до време и до срок.
7:13 Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.
7:14 И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.
7:15 Духът ми се разтрепери в мене, Даниила, в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.
7:16 Приближих се до едного от предстоещите и го попитах за истинското значение на всичко това, и той заговори с мене и ми обясни смисъла на казаното:
7:17 "тия големи зверове, които са четири, означават, че четирма царе ще се издигнат от земята.
7:18 След това светиите на Всевишния ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков".
7:19 Тогава поисках точно обяснение за четвъртия звяр, който се отличаваше от всички и беше твърде страшен, с железни зъби и медни нокти, пояждаше и трошеше, а остатъците с нозе тъпчеше,
7:20 и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия, новоизлезлия, пред който паднаха три, - за оня същия рог, на който имаше очи и уста, що говореха горделиво, и който наглед стана по-голям от другите.
7:21 Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше,
7:22 докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния, и настъпи време, светиите да завладеят царството.
7:23 Върху това той каза: "четвъртият звяр значи: четвърто царство ще има на земята, отлично от всички царства, което ще пояжда цялата земя, ще я тъпче и ще съкрушава.
7:24 А десетте рога значат, че от това царство ще се издигнат десет царя, и след това ще се издигне друг, отличен от предишните, и ще унижи трима царе,
7:25 и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме.
7:26 После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай,
7:27 а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему".
7:28 Тук е краят на словото. Мене, Даниила, силно ме смущаваха размишленията ми, и лицето ми се измени, но словото запазих в сърцето си.
8
8:1 В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди.
8:2 И видях във видението, - и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, - и видях във видението, сякаш да бях при река Улай.
8:3 Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне.
8:4 Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше.
8:5 Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си.
8:6 Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост.
8:7 И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него.
8:8 Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни.
8:9 Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна,
8:10 издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка;
8:11 издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня;
8:12 и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше.
8:13 И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: "колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?"
8:14 И каза ми: "две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти".
8:15 И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж.
8:16 И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: "Гаврииле, обясни му това видение!"
8:17 И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: "знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!"
8:18 И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми
8:19 и каза: "ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време.
8:20 Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският.
8:21 А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият й цар;
8:22 той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е - четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила.
8:23 А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство;
8:24 неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите;
8:25 при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен - не с ръка.
8:26 А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена".
8:27 И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.
9
9:1 В първата година на Дария, син на Асуира, от мидийски род, който биде поставен за цар над халдейското царство, -
9:2 в първата година на неговото царуване аз, Даниил, разбрах по книгите числото на годините, за което беше словото Господне към пророк Иеремия, че седемдесет години ще се изпълнят над опустошения Иерусалим.
9:3 И обърнах лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост, вретище и пепел,
9:4 и молих се на Господа, моя Бог, изповядах се и рекох: "моля Те, Господи, Боже великий и дивний, Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди!
9:5 Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действувахме нечестиво, упорствувахме и отстъпихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби
9:6 и не слушахме Твоите раби, пророците, които от Твое име говориха на царете ни и велможите ни, на бащите ни и на целия народ на страната.
9:7 У Тебе, Господи, има правда, а у нас - срам на лицата, както е днес у всеки иудеин, у жителите на Иерусалим и у цял Израил, и у ближни и далечни, по всички страни, където си ги прокудил за тяхното отстъпление, с което отстъпиха от Тебе.
9:8 Господи, у нас на лицата има срам, у царете ни, у князете ни и у бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.
9:9 А у Господа, нашия Бог, има милосърдие и прощение, защото ние въстанахме против Него
9:10 и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме по Неговите закони, които ни е дал чрез Своите раби - пророците.
9:11 И цял Израил престъпи Твоя закон и се отвърна, за да не слуша Твоя глас; и затова върху нас се изляха проклятие и клетва, които са написани в закона на Моисея, раб Божий: защото съгрешихме пред Него.
9:12 И той изпълни думите Си, що изрече против нас и против нашите съдии, които ни съдеха, като напрати против нас голямо бедствие, каквото не е бивало под небесата и каквото се извърши над Иерусалим.
9:13 Както е писано в закона Моисеев, тъй ни постигна цялото това нещастие; но не молихме Господа, нашия Бог, за да се отървем от беззаконията си и да разумеем Твоята истина.
9:14 Господ бдеше над това злощастие и го напрати върху нас: защото праведен е Господ, Бог наш, във всичките Си дела, които върши, но ние не слушахме гласа Му.
9:15 И сега, Господи, Боже наш, Който изведе народа Си из Египетската земя със силна ръка, и Който яви славата Си, както днес! съгрешихме, постъпвахме нечестиво.
9:16 Господи! по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуването Ти от Твоя град, Иерусалим, от светата Твоя планина; защото за греховете ни и за беззаконията на бащите ни, Иерусалим и Твоят народ са в поругание у всички, които ни окръжават.
9:17 И сега чуй, Боже наш, молитвата на Твоя раб и неговото моление и заради Тебе, Господи, погледни със светото Си лице опустошеното Твое светилище.
9:18 Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призова Твоето име; защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие.
9:19 Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия, Боже мой, защото Твоето име се призова над Твоя град и Твоя народ!"
9:20 Докле говорех и се молех и изповядвах греховете си и греховете на моя народ Израиля и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за светата планина на моя Бог, -
9:21 докле продължавах молитвата, мъж Гавриил, когото бях видял по-преди във видение, като прилетя бързо, допря се до мене по време на вечерната жертва,
9:22 вразуми ме, говори с мене и рече: "Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш.
9:23 В началото на твоето моление излезе слово, и аз дойдох да ти го явя, защото ти си мъж желан; и тъй, вникни в словото и разбери видението.
9:24 Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите.
9:25 И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици; и ще се върне народът, и отново ще се съградят улици и стени, но в усилни времена.
9:26 И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като от наводнение, и до края на войната ще има опустошение.
9:27 И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя".
10
10:1 В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение.
10:2 В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици.
10:3 Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици.
10:4 А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър;
10:5 дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз.
10:6 Тялото му беше като топаз, лицето му - като вида на светкавица, очите му - като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид - като лъскава мед, и гласът на думите му - като глас на множество люде.
10:7 И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият;
10:8 и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много, не остана в мене бодрост.
10:9 И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята.
10:10 Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
10:11 И каза ми той: "Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, и стани право на нозете си, защото при тебе съм проводен днес". Като ми каза тия думи, аз се изправих разтреперан.
10:12 Но той ми каза: "не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти,
10:13 но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.
10:14 А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни".
10:15 Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.
10:16 Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: "господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.
10:17 И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене".
10:18 Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме
10:19 и рече: "не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!" И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: "говори, господарю мой, защото ти ме укрепи".
10:20 И той ми каза: "знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз.
10:21 Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.
11
11:1 И тъй, от първата година на Дария Мидянина аз му станах подпора и подкрепа.
11:2 Сега ще ти обадя истината: ето, още троица царе ще се издигнат в Персия; после четвърти ще надмине всичките с голямо богатство, и кога се усили с богатството си, ще подигне всички против гръцкото царство.
11:3 И ще се издигне цар мощен, който ще владее с голяма власт и ще действува по своя воля.
11:4 Но кога той се издигне, царството му ще се разруши и ще се раздели по четирите вятъра небесни и не у неговите потомци ще премине, и не с оная власт, с която той е властвувал; защото царството му ще се раздроби и ще се падне на други, а не на тия.
11:5 И южният цар ще се усили, и един от неговите князе ще се усили повече от него и ще властвува, и властта му ще бъде голяма.
11:6 Но подир няколко години те ще се сближат, и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар да уреди правилни отношения помежду им; но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейният род, но ще бъдат предадени както тя, тъй и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.
11:7 Но ще се издигне издънка от корена й, ще дойде при войската, ще влезе в укрепленията на северния цар, ще действува в тях и ще се усили,
11:8 дори и боговете им, истуканите им с драгоценните им съдове, сребърни и златни, ще откара в плен в Египет и няколко години ще стои по-високо от северния цар.
11:9 Тоя, ако и да нахлуе в царството на южния цар, ще се върне в земята си.
11:10 После ще се въоръжат синовете му и ще съберат многобройна войска; един из тях бързо ще замине, ще наводни и замине, и после, връщайки се, ще се сражава с него до укрепленията му.
11:11 И южният цар ще се разлюти и ще излезе, ще се удари с него, със северния цар, и ще извади голяма войска, и войската ще бъде предадена в ръцете му.
11:12 Тогава войската ще се ободри, и сърцето на царя ще се въздигне; той ще свали много хиляди, но от това няма да стане по-силен,
11:13 защото северният цар ще се върне и ще извади войска повече от напрежната и подир няколко години бързо ще дойде с огромна войска и с голямо богатство.
11:14 В ония времена мнозина ще въстанат против южния цар, и размирниците измежду синовете на твоя народ ще се подигнат, за да се изпълни видението, и ще паднат.
11:15 И ще дойде северният цар, ще направи окоп и ще завладее укрепения град, и няма да устоят мишците югови, нито неговата отбор войска: не ще има сила да противостои.
11:16 И който излезе насреща му, ще действува по негова воля, и никой не ще устои пред него; и стана си ще постави на славната земя, и тя ще пострада от ръката му.
11:17 И ще стори намерение да влезе с всички сили на царството си, и праведните с него, и ще извърши това; и ще му даде за жена дъщеря от жените си, за да го погуби, но тоя кроеж не ще се изпълни, и той не ще има полза от това.
11:18 После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един вожд ще прекрати нанесения от него позор и дори своя позор ще обърне върху него.
11:19 След това ще обърне лицето си към крепостите на своята земя, но ще се препъне, ще падне и не ще го има.
11:20 На мястото му ще се издигне друг, който ще проводи данъчния бирник да мине по царството на славата; но и той подир не много дни ще загине, и не от въстание, нито в битка.
11:21 И на мястото му ще се издигне презреният, и не ще му въздадат царски почести; но той ще дойде без шум и с ласкателство ще завладее царството;
11:22 всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета.
11:23 Защото откак встъпи в съюз с него, той ще действува с измама, и ще се възкачи и ще удържи връх с малко народ.
11:24 Той ще влезе в мирни и плодоносни страни и ще извърши това, което не са вършили бащите му и бащите на бащите му; плячката, награбения имот и богатство ще разпилява като свое и за крепостите ще има свои кроежи, но само до време.
11:25 После ще възбуди силите и духа си с многобройна войска против южния цар; южният цар ще излезе на война с голяма и още по-силна войска, но не ще устои, защото против него ще има коварство.
11:26 Дори и сътрапезниците му ще станат негови убийци, войската му ще се разпилее, и много убити ще паднат.
11:27 В сърцето на двамата тия царе ще има коварство, и на една трапеза ще говорят лъжа, но успех не ще има, защото краят е още отложен до време.
11:28 И ще иде той в земята си с голямо богатство и с враждебно намерение против светия завет, и той ще го изпълни и ще се върне в земята си.
11:29 В уреченото време той пак ще отиде против юг; но последният поход не ще бъде като предишния,
11:30 защото едновременно с него ще дойдат китимските кораби; той ще падне духом и ще се върне, ще се озлоби против светия завет, ще изпълни намерението си и пак ще се сговори с отстъпниците от светия завет.
11:31 И ще постави една част войска, която ще оскверни светилището на силата, ще прекрати всекидневната жертва и ще постави мерзостта на запустението.
11:32 Към себе си ще привлече с лъст ония, които постъпват нечестиво против завета; но людете, които почитат своя Бог, ще се усилят и ще действуват.
11:33 И разумните от народа ще вразумят мнозина, ако и няколко време да страдат от меч и огън, от плен и грабеж;
11:34 и във време на страданието си ще имат някоя помощ, и мнозина ще се присъединят към тях, но присторено.
11:35 И от разумните някои ще пострадат, за да ги изпитат, очистят и избелят за последното време, защото има още време до срока.
11:36 И ще постъпва тоя цар по свое щение, ще се въздигне и възвеличи по-високо от всяко божество, ще вземе да говори хулно за Бога на боговете и ще има успех, докле се не изпълни гневът: защото, което е предопределено, то ще се изпълни.
11:37 За боговете на бащите си не ще помисли, ни желание на жени, нито дори някакво божество ще уважи, защото ще възвеличи себе си по-горе от всички.
11:38 Но ще въздава чест на бога на крепостите в неговото място, и тоя бог, когото не познаваха бащите му, ще чествува със злато и сребро, и със скъпи камъни и разни драгоценности,
11:39 и ще устрои яка крепост с чужди бог: на ония, които го признаят, ще увеличи почестите, ще им даде власт над мнозина и ще раздаде земя за награда.
11:40 Към свършека на времето южният цар ще се удари с него, и северният цар ще се впусне като буря върху него с колесници, конници и многобройни кораби, ще нападне на областите, ще ги наводни и ще премине през тях.
11:41 И ще влезе в най-хубавата от земите, и много области ще пострадат, и от ръката му ще се спасят само Едом, Моав и голяма част от синовете Амонови.
11:42 Ще простре ръката си върху разни страни; няма да се спаси и земята Египетска.
11:43 Ще завладее златните и сребърни съкровища и разните драгоценности на Египет; ливийци и етиопци ще тръгнат подире му.
11:44 Но слухове от изток и север ще го смутят, и ще излезе той с най-голяма ярост, за да изтребва и погубва мнозина,
11:45 и ще разпъне царските си шатри между морето и планината на преславното светилище; но ще дойде към свършека си, и никой не ще му помогне.
12
12:1 И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата.
12:2 И много от спещите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама.
12:3 И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога.
12:4 А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи".
12:5 Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други - един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката.
12:6 Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: "кога ще бъде краят на тия чудни случки?"
12:7 И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ.
12:8 Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: "господарю мой, какво ще бъде подир това?"
12:9 И той отговори: "иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време.
12:10 Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат.
12:11 От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена.
12:12 Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.
12:13 А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните."
* 13 и 14 глави са преведени от гръцки.
13
13:1 Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким.
13:2 И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.
13:3 Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев.
13:4 Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички.
13:5 В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа.
13:6 Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела.
13:7 Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка.
13:8 И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея,
13:9 и извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.
13:10 Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си,
13:11 защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея.
13:12 И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму:
13:13 "да си вървим, защото е време за обед", - и, като излезеха, разделяха се един от друг;
13:14 но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама.
13:15 И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо.
13:16 А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха.
13:17 И каза тя на слугините: "донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя".
13:18 Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили.
13:19 И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха:
13:20 "ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.
13:21 Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си".
13:22 Тогава застена Сусана и каза: "натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви.
13:23 За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа".
13:24 И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,
13:25 а единият припна и отвори градинските врата.
13:26 И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.
13:27 Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.
13:28 И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.
13:29 И казаха те пред народа: "проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима", - и проводиха.
13:30 Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници.
13:31 Сусана беше много нежна и хубава на лице.
13:32 А ония беззаконници заповядаха да й открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й.
13:33 Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.
13:34 А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й.
13:35 Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.
13:36 И казаха старейшините: "когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;
13:37 и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.
13:38 Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях
13:39 и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,
13:40 но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме".
13:41 И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.
13:42 Викна Сусана с висок глас и каза: "Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!
13:43 Ти знаеш, че те лъжливосвидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене".
13:44 И чу Господ гласа й,
13:45 и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,
13:46 и завика той с висок глас: "чист съм от кръвта й!"
13:47 Тогава се обърна към него целият народ и каза: "каква е тая дума, която ти изрече?"
13:48 Тогава той застана сред тях и каза: "толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?
13:49 Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея".
13:50 И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: "седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството".
13:51 Тогава Даниил им каза: "отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам".
13:52 А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: "остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,
13:53 произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.
13:54 И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?" Той каза: "под мастиковото".
13:55 Даниил рече: "наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина".
13:56 Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: "семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.
13:57 Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.
13:58 И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?" Той отговори: "под зеления дъб".
13:59 Даниил му каза: "наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби".
13:60 Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,
13:61 и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;
13:62 и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.
13:63 А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея срамотно дело.
13:64 И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.
14
14:1 Цар Астиаг се прибра при бащите си, и Кир, персиец, прие царството му.
14:2 И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели.
14:3 У вавилонци имаше идол, на име Вил, за който потрошаваха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино.
14:4 Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя; а Даниил се покланяше на своя Бог. И каза му царят: "защо се не покланяш на Вила?"
14:5 Той отговори: "защото се не покланям на идоли, направени от ръце, а се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът".
14:6 Царят рече: "нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? не виждаш ли, колко той яде и пие всеки ден?"
14:7 Като се позасмя, Даниил каза: "не се мами, царю; защото той отвътре е глина, а отвън - мед, и никога не е ял, нито пил".
14:8 Тогава царят, като се разгневи, повика жреците си и им каза: "ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете.
14:9 Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против Вила". И каза Даниил на царя: "да бъде по твоята дума".
14:10 Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца.
14:11 И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: "ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си.
14:12 И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем - или Даниил, който е лъгал за нас".
14:13 Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това.
14:14 Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и си отидоха.
14:15 А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.
14:16 На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него,
14:17 и царят попита: "цели ли са печатите, Данииле?" Той рече: "цели, царю".
14:18 И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: "велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!"
14:19 Като се позасмя, Даниил задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: "погледни на пода и забележи, чии са тия следи".
14:20 Царят каза: "виждам следи от мъже, жени и деца".
14:21 И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайните врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата.
14:22 Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разруши него и храма му.
14:23 На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.
14:24 И каза царят на Даниила: "няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се".
14:25 Даниил каза: "на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.
14:26 Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга". Царят рече: "давам ти".
14:27 Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: "ето вашите светини!"
14:28 Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: "царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт";
14:29 и, като дойдоха при царя, казаха: "предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти".
14:30 И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;
14:31 и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.
14:32 В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.
14:33 В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.
14:34 Но Ангел Господен каза на Авакума: "занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма".
14:35 Авакум каза: "господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата".
14:36 Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
14:37 И Авакум извика и каза: "Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи".
14:38 Даниил рече: "спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат".
14:39 И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.
14:40 На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.
14:41 И викна царят с висок глас и каза: "велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!"
14:42 И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, - и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.
| [X] |