1
1:1 Думи на книгата, която написа Варух, син на Нирия, син на Маасея, син на Седекия, син на Асадия, Хелкиев син, във Вавилон,
1:2 в петата година, в седмия ден на месеца, в онуй време, когато халдеите превзеха Иерусалим и го с огън изгориха.
1:3 И прочете Варух думите на тая книга гласно пред Иехония, син Иоакимов, иудейски цар, гласно пред целия народ, дошъл да слуша книгата,
1:4 гласно пред велможите и пред царските синове, гласно пред старейшините и гласно пред целия народ, от малък до голям, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд.
1:5 И те плакаха и постиха, молиха се пред Господа
1:6 и събраха сребро, всеки според силите си,
1:7 та пратиха в Иерусалим до първосвещеник Иоакима, син на Хелкия, Саломов син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Иерусалим,
1:8 когато Варух взе отнесените из храма съдове на Господния дом, за да ги върне в Иудейската земя, в десетия ден на месец сиуал, сребърните съдове, които бе направил иудейският цар Седекия, Иосиев син,
1:9 след като Навуходоносор, вавилонски цар, бе преселил от Иерусалим Иехония и князете, затворниците и велможите и народа на страната, и ги бе довел във Вавилон.
1:10 И казаха те: ето, ние ви пращаме сребро; купете за това сребро всесъжения, жертва за грях и тамян, пригответе дар и възнесете върху жертвеника на Господа, нашия Бог,
1:11 и молете се за живота на вавилонския цар Навуходоносора и за живота на сина му Валтасара, щото дните им на земята да бъдат като дни на небето.
1:12 И Господ ще ни даде сила и ще просвети очите ни, и ще живеем под закрила на вавилонския цар Навуходоносора и под закрила на сина му Валтасара, и ще им служим много дни и ще намерим милост у тях.
1:13 Молете се и за нас на Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Господа, нашия Бог, и не се отвърна от нас яростта на Господа и гневът Му доднес;
1:14 и прочитайте тая книга, която ви пращаме, та да се разглася в Господния дом в ден празничен и в дни бележити;
1:15 и кажете: у Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас - срам по лицата, като днес, у всеки иудеин и у живеещите в Иерусалим,
1:16 у царете ни и у князете ни, у свещениците ни, у пророците ни и у бащите ни,
1:17 задето съгрешихме пред Господа,
1:18 и Му се не покорявахме, и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да ходим според заповедите на Господа, които е дал пред лицето ни.
1:19 От оня ден, в който Господ изведе бащите ни из Египетската земя, и доднес ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не ни беше грижа, че не слушахме гласа Му.
1:20 Затова ни сполетяха бедствия и клетва, - както днес, - която Господ определи пред Своя раб Моисея в оня ден, в който изведе бащите ни из Египетската земя, за да ни даде земя, в която тече мед и мляко.
1:21 И не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, във всички думи на пророците, които Той праща при нас,
1:22 и ходехме всеки според мислите на своето зло сърце, служейки на други богове, вършейки зли дела пред очите на Господа, нашия Бог.
2
2:1 И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин,
2:2 че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе, както направи в Иерусалим, според писаното в Моисеевия закон,
2:3 че ние ще ядем - един плътта на сина си, а друг - плътта на дъщеря си.
2:4 И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ.
2:5 И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му.
2:6 У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни - срам по лицата, като днес.
2:7 Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха.
2:8 Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце.
2:9 И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам.
2:10 Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни.
2:11 И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес:
2:12 ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш!
2:13 Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна.
2:14 Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха,
2:15 та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му.
2:16 Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй!
2:17 Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу,
2:18 но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи!
2:19 Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш;
2:20 защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците.
2:21 Тъй казва Господ: наведете рамената си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви;
2:22 ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар,
2:23 Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели.
2:24 Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби - пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място.
2:25 И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание.
2:26 Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин.
2:27 Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие,
2:28 както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки:
2:29 ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна.
2:30 Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение,
2:31 и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, - и ще разумеят, и уши, - и ще чуят.
2:32 И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име
2:33 и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа.
2:34 И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, - и не ще се намалят.
2:35 И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.
3
3:1 Господи, Вседържителю, Боже Израилев! утеснена душа и унил дух вика към Тебе:
3:2 чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;
3:3 Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем.
3:4 Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.
3:5 Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,
3:6 защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!
3:7 Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.
3:8 Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.
3:9 Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта.
3:10 Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите,
3:11 причислен си към тия, които са в ада,
3:12 оставил си източника на премъдростта.
3:13 Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека.
3:14 Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.
3:15 Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?
3:16 Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни
3:17 и събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат?
3:18 Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат?
3:19 Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.
3:20 По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха;
3:21 не разбраха пътеките й, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.
3:22 И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.
3:23 Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.
3:24 О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!
3:25 Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.
3:26 Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война.
3:27 Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта;
3:28 и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.
3:29 Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците?
3:30 Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея - по-добрата от чисто злато?
3:31 Никой не знае пътя й, ни помисля за пътеките й.
3:32 Но Знаещият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни,
3:33 Който праща светлината, - и тя иде, повика я, - и тя го послуша с трепет;
3:34 и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.
3:35 Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец.
3:36 Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
3:37 Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
3:38 След това Той се яви на земята и живя между людете.
4
4:1 Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
4:2 Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!
4:3 Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ.
4:4 Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
4:5 Дерзай, народе мой, паметнико Израилев!
4:6 Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете,
4:7 защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу.
4:8 Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Иерусалим, който ви отгледа,
4:9 защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски, Бог напрати върху ми голяма скръб,
4:10 защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях.
4:11 Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост.
4:12 Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон;
4:13 не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда.
4:14 Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им.
4:15 Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец,
4:16 и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите.
4:17 Аз пък с какво мога да ви помогна?
4:18 Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви.
4:19 Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях.
4:20 Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си.
4:21 Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце.
4:22 Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш.
4:23 Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки.
4:24 Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния.
4:25 Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му.
4:26 Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове.
4:27 Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това.
4:28 Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите,
4:29 защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение.
4:30 Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши.
4:31 Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане.
4:32 Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове;
4:33 защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение.
4:34 Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите й ще се обърнат в печал;
4:35 защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове.
4:36 Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога.
4:37 Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.
5
5:1 Иерусалиме! снеми от себе си дрехата на плача и на твоето огорчение и се облечи с благолепие на слава от Бога навеки!
5:2 Облечи се с дреха на правда от Бога, тури на глава си венец на слава от Вечния,
5:3 защото Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава.
5:4 Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.
5:5 Стани, Иерусалиме, и застани на висота, обърни се към изток и погледни децата си, събрани от заник-слънце до изток по думата на Светия, обрадвани, че Бог си е спомнил за тях.
5:6 Те излязоха от тебе пеша, карани от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе, носени в слава като царски синове;
5:7 защото Бог е определил, всяка висока планина и вечните хълмове да се снишат, а долините да се изпълнят, за да се уравни земята, та Израил да върви твърдо с Божия слава,
5:8 а горите и всяко благовонно дърво да правят сянка Израилю, по Божия повеля.
5:9 Бог ще предвожда радостно Израиля със светлата Си слава, със Своята милост и правда.
| [X] |