1
1:1 Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.
1:2 Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.
1:3 Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места.
1:4 Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него!
1:5 Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ напрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага.
1:6 И отлетя от дъщерята Сионова всичкото й великолепие; князете й са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача.
1:7 Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.
1:8 Тежко съгреши Иерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.
1:9 По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. "Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!"
1:10 Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.
1:11 Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна - душа да подкрепи. "Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!"
1:12 Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв?
1:13 Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден.
1:14 Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са сплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя.
1:15 Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда.
1:16 Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.
1:17 Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.
1:18 Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.
1:19 Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна - душа да подкрепят.
1:20 Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи - смърт.
1:21 Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!
1:22 Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.
2
2:1 Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2:2 Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
2:3 в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
2:4 изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си.
2:5 Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
2:6 И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
2:7 Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
2:8 Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
2:9 Портите й в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят й и князете й са сред езичниците; няма вече закон, и пророците й се не удостояват с видения от Господа.
2:10 Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.
2:11 Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
2:12 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: "де има жито и вино?" - и предават душите си в майчините си прегръдки.
2:13 Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
2:14 Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
2:15 Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: "това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?"
2:16 Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: "погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!"
2:17 Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
2:18 Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
2:19 Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
2:20 "Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод - младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
2:21 Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно."
2:22 Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
3
3:1 Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
3:2 Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3:3 Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
3:4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
3:5 загради ме и обиколи с горчила и теглила;
3:6 тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
3:7 обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
3:8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
3:9 с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
3:10 Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
3:11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
3:12 изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
3:13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
3:14 Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
3:15 Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
3:16 разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
3:17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
3:18 и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
3:19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
3:20 Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
3:21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
3:22 по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
3:23 то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
3:24 Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
3:25 Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
3:26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
3:27 Добре е човеку, кога носи иго на младини.
3:28 Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
3:29 Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда";
3:30 подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
3:31 понеже не навеки оставя Господ.
3:32 Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
3:33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
3:34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
3:35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
3:36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
3:37 Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"?
3:38 Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
3:39 За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
3:40 Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
3:41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
3:42 ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
3:43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
3:44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
3:45 смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
3:46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
3:47 Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял.
3:48 Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
3:49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
3:50 докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
3:51 Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
3:52 Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
3:53 захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
3:54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах".
3:55 Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
3:56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
3:57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
3:58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
3:59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
3:60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
3:61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
3:62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
3:63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
3:64 Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
3:65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
3:66 преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
4
4:1 Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
4:2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
4:3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4:4 езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
4:5 Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
4:6 Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
4:7 Князете й бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
4:8 а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
4:9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
4:10 Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
4:11 Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
4:12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
4:13 Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
4:14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
4:15 "Отстранете се, нечисти!" викаха им; "отстранете се, отстранете се, не се допирайте"; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: "тях няма да ги има вече!"
4:16 Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
4:17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
4:18 А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
4:19 Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
4:20 Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
4:21 Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
4:22 Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
5
5:1 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
5:2 нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници;
5:3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
5:4 Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5:5 Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма.
5:6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
5:7 Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
5:8 Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
5:9 Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята.
5:10 Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
5:11 Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски.
5:12 Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
5:13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
5:14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
5:15 Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора' се обърнаха на тъга.
5:16 Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
5:17 От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
5:18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
5:19 Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
5:20 Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
5:21 Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
5:22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
| [X] |