1
  ^1:1 Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки.
  ^1:2 Кой ще изброи морския пясък, дъждовните капки и дните на вечността?
  ^1:3 Кой ще изследва височината на небето и ширината на земята, бездната и премъдростта?
  ^1:4 От всичко най-напред е произлязла премъдростта, и разбирането на мъдростта е отвека.
  ^1:5 Извор на премъдростта е словото на Бога Всевишни, и нейните шествия са вечни заповеди.
  ^1:6 Кому е открит коренът на премъдростта? и кой е познал нейното изкуство?
  ^1:7 Един е премъдър, твърде страшен - седещият на Своя престол Господ.
  ^1:8 Той я произведе и видя, измери я
  ^1:9 и я изля върху всичките Си дела,
  ^1:10 и върху всяка плът наспоред Своя дар, и най-вече надари с нея ония, които Го обичат.
  ^1:11 Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта.
  ^1:12 Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие.
  ^1:13 Ономува, който се бои от Господа, добре ще бъде най-накрай, и в деня на смъртта си ще получи благословение. Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта.
  ^1:14 Любовта към Господа е славна премъдрост, и към които Той благоволи, разделя я по Свое усмотрение.
  ^1:15 Начало на премъдростта е да се боиш от Бога, и с верните тя се образува заедно в утробата. Между човеците тя си е утвърдила вечно основание и на тяхното семе ще се довери.
  ^1:16 Пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа; тя напоява човеците с плодовете си:
  ^1:17 цялата им къща ще напълни с всичко, що желаят, и клетовете им - със своите произведения.
  ^1:18 Венец на премъдростта е страхът Господен, който произвежда мир и невредимо здраве; но едното и другото са дарове от Бога, Който разпространява славата на ония, що Го обичат.
  ^1:19 Той я видя и измери, проля като дъжд разбиране и разумно знание и възвиси славата на ония, които я притежават.
  ^1:20 Корен на премъдростта е да се боиш от Господа, а нейните клони са дългоденствие.
  ^1:21 Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае.
  ^1:22 Несправедлив гняв не може да бъде оправдан, защото самото движение на гнева е падение за човека.
  ^1:23 Търпеливият до време ще се удържи и после се възнаграждава с веселие.
  ^1:24 До време той ще скрие думите си и устата на верните ще разкажат за неговото благоразумие.
  ^1:25 В съкровищницата на премъдростта са притчите на разума, а на грешника страхът Господен е омразен.
  ^1:26 Ако желаеш премъдростта, пази заповедите, и Господ ще ти я даде,
  ^1:27 защото премъдрост и знание е страхът пред Господа, и благоугода Нему е вярата и кротостта.
  ^1:28 Не бъди недоверчив към страха пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце.
  ^1:19 Недей лицемери пред устата на другите и бъди внимателен към своите уста.
  ^1:30 Не се надигай, за да не паднеш и да не навлечеш безчестие на душата си, защото Господ ще открие твоите тайни и ще те унизи сред събранието, задето не си пристъпил искрено към страха Господен, и задето сърцето ти е пълно с лукавство.

2
  ^2:1 Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение:
  ^2:2 оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога;
  ^2:3 прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш.
  ^2:4 Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи и в промените на твоето унижение бъди търпелив,
  ^2:5 защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде - в горнилото на унижението.
  ^2:6 Вярвай Му, и Той ще те защити; оправи пътищата си, и Нему се уповавай.
  ^2:7 Вие, които се боите от Господа, очаквайте Неговите милости и не се отклонявайте от Него, за да не паднете.
  ^2:8 Вие, които се боите от Господа, вярвайте Му, и наградата ви няма да пропадне.
  ^2:9 Вие, които се боите от Господа, надявайте се за добро, за радост вечна и милости.
  ^2:10 Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? или кой е пребъдвал в страха Му, и е бил оставен? или кой е викал към Него, и Той го е презрял?
  ^2:11 Защото Господ е състрадателен и милостив, прощава греховете и спасява във време на скръб.
  ^2:12 Горко на плашливи сърца и на ослабени ръце и на грешник, който ходи по две пътеки!
  ^2:13 Горко на разслабено сърце! защото то не вярва, и за това не ще бъде защитено.
  ^2:14 Горко вам, които сте изгубили търпение! какво ще правите, кога ви Господ посети?
  ^2:15 Които се боят от Господа, не ще бъдат недоверчиви към думите Му, и които Го обичат, ще спазят Неговите пътища.
  ^2:16 Които се боят от Господа, ще търсят Неговото благоволение, и които Го обичат, ще се наситят със закона.
  ^2:17 Които се боят от Господа, ще приготвят сърцата си и ще смирят пред Него душите си, думайки:
  ^2:18 да паднем в ръцете на Господа, а не в ръцете на човеци, защото каквото е Неговото величие, такава е и Неговата милост.

3
  ^3:1 Деца, послушайте мене, който съм баща, и постъпвайте така, за да се спасите,
  ^3:2 защото Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.
  ^3:3 Който почита баща си, ще се очисти от грехове,
  ^3:4 и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища.
  ^3:5 Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.
  ^3:6 Който уважава баща си, ще дългоденствува, и който слуша Господа, ще успокои майка си.
  ^3:7 Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.
  ^3:8 С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,
  ^3:9 защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа.
  ^3:10 Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава.
  ^3:11 Славата на човека е от честта на баща му, и майка в безславие е позор за децата.
  ^3:12 Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му.
  ^3:13 Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,
  ^3:14 защото милосърдие към баща не ще бъде забравено; въпреки всичките ти грехове твоето благосъстояние ще се увеличи.
  ^3:15 В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе: както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.
  ^3:16 Който остави баща си, той е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.
  ^3:17 Синко, карай работите си с кротост, и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.
  ^3:18 Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.
  ^3:19 Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени,
  ^3:20 защото голямо е могъществото на Господа, и Той от смирените се прославя.
  ^3:21 Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили.
  ^3:22 Каквото ти е заповядано, за него размисляй; защото не ти е нужно онова, що е скрито.
  ^3:23 При многото си занятия за излишното не се грижи: тебе е открито твърде много от човешкото знание;
  ^3:24 защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения, и лукави мечти са поколебали ума им.
  ^3:25 Който обича опасност, ще падне в нея;
  ^3:26 упорито сърце най-накрая зло ще изпати;
  ^3:27 упорито сърце ще бъде обременено със скърби, и грешникът ще прибави грехове към грехове.
  ^3:28 Изпитните не служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.
  ^3:29 Сърцето на разумния ще обмисли притчата, и ухо внимателно е желание на мъдрия.
  ^3:30 Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя.
  ^3:31 Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.

4
  ^4:1 Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделиви;
  ^4:2 не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдия;
  ^4:3 не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив;
  ^4:4 не отказвай на угнетен, който моли за помощ, и не отвръщай лице от сиромах;
  ^4:5 не отвръщай очи от просещ и не давай на човека повод да те кълне;
  ^4:6 защото, кога той в тъга на душата си те проклина, Оня, Който го е сътворил, ще чуе молбата му.
  ^4:7 В събрание старай се да бъдеш приятен, и пред по-горни навеждай глава;
  ^4:8 прекланяй ухо към сиромаха и отговаряй му засмяно, с кротост;
  ^4:9 избавяй обиждания от ръката на оногова, който го обижда, и не бивай малодушен, кога съдиш;
  ^4:10 на сираци бъди като баща, и на майка им - наместо мъж:
  ^4:11 и ще бъдеш като син на Вишния, и Той ще те възлюби повече, нежели майка ти.
  ^4:12 Премъдростта въздига синовете си и подкрепя ония, които я търсят:
  ^4:13 който я обича, обича живота, и които я търсят от ранно утро, ще се изпълнят с радост;
  ^4:14 който я владее, ще наследи слава, и, където и да отиде, Господ ще го благослови;
  ^4:15 които ней служат, служат на Светия, и които нея обичат, тях Господ обича;
  ^4:16 който я слуша, народи ще съди, и който й дава внимание, уверено ще живее;
  ^4:17 който й се довери, ще я наследи, и потомците му ще я владеят;
  ^4:18 защото изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища, ще напрати върху него страх и боязън
  ^4:19 и ще го мъчи със своето водене, докле се не увери в душата му и го не изпита със своите устави;
  ^4:20 но после тя ще излезе при него на правия път, ще го зарадва
  ^4:21 и ще му открие тайните си.
  ^4:22 Кога кривне от пътя, тя го напуща и го отдава в ръцете на неговото падение.
  ^4:23 Наблюдавай времето и пази се от зло -
  ^4:24 и няма да се посрамиш за душата си:
  ^4:25 има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат.
  ^4:26 Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за твоя вреда.
  ^4:27 Не задържай думата, кога тя може да помогне:
  ^4:28 защото в думата се познава мъдростта, и в речта на езика - знанието.
  ^4:29 Не противоречи на истината и срамувай се от невежеството си.
  ^4:30 Не се срамувай да изповядваш греховете си и не възпирай течението на реката.
  ^4:31 Не се подчинявай на глупав човек и не взимай страната на силния.
  ^4:32 Подвизавай се до смърт за истината - и Господ Бог ще надвие за тебе.
  ^4:33 Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си.
  ^4:34 Не бивай като лъв в къщата си и подозрителен към слугите си.
  ^4:35 Да не бъде ръката ти протегната за взимане и свита за даване.

5
  ^5:1 Не се облягай на имотите си и не казвай: "стигат ми, докле живея!"
  ^5:2 Не отивай по влечението на душата си и на силата си, за да ходиш по пощевките на сърцето си,
  ^5:3 и не казвай: "кой ще ми заповядва в работите ми?" - защото Господ бездруго ще отмъсти за твоята дързост.
  ^5:4 Не казвай: "греших, и що ми стана?" - защото Господ е дълготърпелив.
  ^5:5 Кога мислиш за умилостивение, не бивай безстрашен, за да не прибавяш грях към грях,
  ^5:6 и не казвай: "Неговото милосърдие е голямо - Той ще прости многото ми грехове";
  ^5:7 защото милосърдие и гняв са у Него, и яростта Му пребъдва върху грешниците.
  ^5:8 Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден:
  ^5:9 защото неочаквано ще налети гняв Господен, и ти ще загинеш във време на отмъщението.
  ^5:10 Не се облягай на неправедни имоти, защото те не ще ти принесат полза в деня на посещението.
  ^5:11 Не отвявай при всеки вятър и не ходи по всяка пътека - такъв е двуезичният грешник.
  ^5:12 Бъди твърд в убеждението си, и думата ти да бъде една.
  ^5:13 Бъди бърз да слушаш и обмислено давай отговор.
  ^5:14 Ако имаш знание, отговаряй на ближния, ако ли не, ръката ти да бъде на устата ти.
  ^5:15 В думите е слава и безчестие, и езикът на човека бива за него падение.
  ^5:16 Не минавай за клюкар и не клевети с езика си:
  ^5:17 защото за крадец има срам, и за двуезичен - лош укор.
  ^5:18 Не бивай неразумен ни в голямо, ни в малко.

6
  ^6:1 От приятел не ставай враг, защото лошото име си получава за дял срам и позор, същото е и двуезичният грешник.
  ^6:2 Не се превъзнасяй в помислите на душата си, за да не би душата ти да бъде разкъсана като вол;
  ^6:3 ти ще изтребиш листата си и ще погубиш плодовете си, и ще останеш като сухо дърво.
  ^6:4 Лукава душа погубва своя владетел и го прави гавра за враговете.
  ^6:5 Сладки уста увеличават приятелите, и сладкодумен език увеличава дружелюбието.
  ^6:6 Ония, които живеят в мир с тебе, нека бъдат мнозина, но съветник да ти бъде един от хилядата.
  ^6:7 Ако искаш да придобиеш приятел, придобивай го след изпитване и не му се скоро доверявай.
  ^6:8 Бива приятел в нужно за него време, и не остава с тебе в деня на твоята скръб;
  ^6:9 бива приятел, който се превръща на враг и ще се скара за твое унижение.
  ^6:10 Бива приятел, кога седи на трапезата ти, но не остава в деня на твоята скръб;
  ^6:11 в твоето имение той ще бъде като тебе, и с твоите слуги ще се обръща дръзко;
  ^6:12 но ако ти бъдеш унизен, той ще бъде против тебе и ще се скрие от лицето ти.
  ^6:13 Бягай от враговете си и бъди внимателен с приятелите си.
  ^6:14 Верен приятел - яка защита: който го е намерил, намерил е съкровище.
  ^6:15 Верен приятел цена няма, и мярка няма неговата доброта.
  ^6:16 Верен приятел е лекарство за живота, и които се боят от Господа, ще го намерят.
  ^6:17 Който се бои от Господа, тъй насочва приятелството си, че, какъвто е сам той, такъв става и неговият приятел.
  ^6:18 Синко, от младини се предай на учение, и до седини ще намериш мъдрост.
  ^6:19 Пристъпвай към нея като орач и сеяч, и очаквай нейните добри плодове:
  ^6:20 защото малко време ще се потрудиш за обработването й, и скоро ще ядеш плодовете й.
  ^6:21 За невежи тя е твърде груба, и неразумният не остава с нея:
  ^6:22 тя ще бъде върху му като тежък камък за изпитня, и той не ще се забави да я хвърли.
  ^6:23 Премъдростта отговаря на своето име и на малцина се открива.
  ^6:24 Послушай, синко, и приеми моето мнение и не отхвърляй съвета ми.
  ^6:25 Надени на нозете си нейните окови и на шията си - нейните вериги.
  ^6:26 Подложи й рамото си, и носи я, и да ти не дотягат оковите й.
  ^6:27 Приближи се до нея с цяла душа, и с всичка сила пази нейните пътища.
  ^6:28 Изследвай и търси, и ще я познаеш и, завладееш ли я, не я напускай;
  ^6:29 защото най-после ти ще намериш в нея успокоение, и тя ще се обърне в радост за тебе.
  ^6:30 Нейните окови ще ти бъдат яка защита, и нейните вериги - славно облекло;
  ^6:31 защото на нея има златно украшение, и веригите й са хиацинтови нишки.
  ^6:32 Ти ще се облечеш с нея като с одежда на слава, и ще я възложиш на себе си като венец на радост.
  ^6:33 Синко, ако я пожелаеш, ще се научиш, и ако й се предадеш с душата си, ще бъдеш за всичко способен.
  ^6:34 Ако с любов я слушаш, ще я разбереш, и ако приклониш ухо, ще бъдеш мъдър.
  ^6:35 Отивай в събранието на старците, и който е мъдър, към него се прилепи; обичай да слушаш всяка свещена повест, и разумните притчи да ти не отбягват.
  ^6:36 Видиш ли разумен, подранявай при него, и нека ногата ти изтрива праговете на вратата му.
  ^6:37 Размисляй за повелите на Господа и всякога се поучавай в Неговите заповеди: Той ще укрепи сърцето ти, и ще ти се даде да желаеш премъдрост.

7
  ^7:1 Не прави зло, и зло не ще те постигне;
  ^7:2 бягай от неправда, и тя ще се отклони от тебе.
  ^7:3 Синко, не сей по браздите на неправдата, и не ще пожънеш от тях седморно повече.
  ^7:4 Не искай от Господа власт, нито от царя - почетно място.
  ^7:5 Не се оправдавай пред Господа и не мъдрувай пред царя.
  ^7:6 Не ламти да станеш съдия, да не би да се покажеш безсилен да съкрушиш неправдата, да не би да се уплашиш някога от лицето на силния и да не хвърлиш сянка върху твоята правота.
  ^7:7 Не греши против градското общество и не унижавай себе си пред народа.
  ^7:8 Не притуряй грях към грях, защото нито за един не ще останеш ненаказан.
  ^7:9 Не казвай: "Той ще погледне милостно към многото ми дарове и, кога ги принеса на Бога Вишни, Той ще ги приеме".
  ^7:10 Не бивай малодушен в молитвата си и не се отказвай да даваш милостиня.
  ^7:11 Не се присмивай на човек, който се намира в душевна тъга; защото има Кой да смирява и Кой да въздига.
  ^7:12 Не измисляй лъжа против брата си, и не прави същото против приятел.
  ^7:13 Не искай да говориш каква и да било лъжа; защото нейното повтаряне не ще послужи за добро.
  ^7:14 В събрание от по-стари много не говори, и не повтаряй думите в молбата си.
  ^7:15 Не се отвръщай от тежка работа и от земеделие, което е установено от Вишния.
  ^7:16 Не се причислявай към множеството на грешниците.
  ^7:17 Дълбоко смири душата си.
  ^7:18 Помни, че гневът не закъснява,
  ^7:19 че наказанието на нечестивия е огън и червей.
  ^7:20 Не менявай приятел за съкровище, и еднокръвен брат - за офирско злато.
  ^7:21 Не напущай умна и добра жена, защото нейното достойнство е по-драгоценно от злато.
  ^7:22 Не обиждай слуга, който се труди усърдно, нито наемник, който ти е от душа предаден.
  ^7:23 Нека душата ти обича разумния слуга, и му не отказвай свобода.
  ^7:24 Имаш ли добитък, наглеждай го и, ако ти е полезен, имай го.
  ^7:25 Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им.
  ^7:26 Имаш ли дъщери, имай грижа за целомъдрието им и не им показвай весело лице.
  ^7:27 Омъжи дъщеря, и ще направиш велико дело, и подари я на разумен мъж.
  ^7:28 Имаш ли си жена по душа, не я пъди.
  ^7:29 Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си.
  ^7:30 Помни, че ти си роден от тях: и какво можеш им даде, както са дали те на тебе?
  ^7:31 С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници:
  ^7:32 с все сила обичай твоя Творец и не оставяй Неговите служители.
  ^7:33 Бой се от Господа, и почитай свещеника и давай му частта, както ти е заповядано:
  ^7:34 първоберки, и за грях, и дажбата плешка, и жертва за освещение, и първоберки за светиите.
  ^7:35 И към сиромаха простирай ръката си, за да бъде благословията ти съвършена.
  ^7:36 Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.
  ^7:37 Не отбягвай плачещи, и тъжи с натъжени.
  ^7:38 Не се лени да посещаваш болен, защото ти ще бъдеш обикнат за това.
  ^7:39 Във всичките си работи помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш.

8
  ^8:1 Не се сваждай с човек силен, за да не паднеш някога в ръцете му.
  ^8:2 Не завеждай тъжба с богат човек, за да не вземе връх над тебе:
  ^8:3 защото златото е мнозина погубило, и е скланяло сърцата на царе.
  ^8:4 Не се препирай с човек, дързък на език, и не трупай дърва на огъня му.
  ^8:5 Не се шегувай с невежа, за да се не изложат на безчестие твоите прадеди.
  ^8:6 Не укорявай човек, който се обръща от грях: помни, че всички се намираме под епитимии.
  ^8:7 Не презирай човека в старостта му, защото и ние стареем.
  ^8:8 Не се радвай поради смъртта на човека, ако ще да ти е бил и най-враждебен: помни, че всички ще умрем.
  ^8:9 Не бивай небрежен към разказите на мъдрите и упражнявай се в техните притчи;
  ^8:10 защото от тях ще извлечеш поука и ще се научиш, как да служиш на силни.
  ^8:11 Не отбягвай от разказите на старци, защото и те са се научили от бащите си,
  ^8:12 и ти ще се научиш от тях на разсъдителност и - кога потрябва, какъв отговор да дадеш.
  ^8:13 Не разпаляй въглищата на грешника, за да не изгориш от пламъка на огъня му,
  ^8:14 и не въставай против безсрамника, за да не заседне като засада в устата ти.
  ^8:15 Не давай заем на човек, който е по-силен от тебе; а дадеш ли, сметай, че си изгубил.
  ^8:16 Не поръчителствувай вън от силите си; ако ли поръчителствуваш, грижи се като задължен да платиш.
  ^8:17 Със съдия недей се съди, защото ще го съдят според неговата почет.
  ^8:18 Със смел на път не тръгвай, за да ти не дотегне; защото той ще постъпя по свое си щение, и ти може да загинеш от неговата несмисленост.
  ^8:19 Не започвай свада със сприхав и не минавай с него през пустиня; защото кръвта е нищо в неговите очи, и дето няма помощ, той ще те погуби.
  ^8:20 Не се съветвай с глупав, защото той не може умълча за работата.
  ^8:21 Пред чужд не върши нищо тайно, защото не знаеш, какво ще стори той.
  ^8:22 Не откривай сърцето си на всеки човек, за да ти не отблагодари зле.

9
  ^9:1 Не бъди ревнив към жената на сърцето си и не й давай лош урок против тебе самия.
  ^9:2 Не отдавай на жена си твоята душа, за да не въстане против властта ти.
  ^9:3 Не се срещай с развратна жена, за да не паднеш някак в нейните примки.
  ^9:4 Не се заседявай дълго с певица, за да не бъдеш пленен от нейното изкуство.
  ^9:5 Не се заглеждай в девица, за да се не съблазниш от нейните прелести.
  ^9:6 Не отдавай на блудница душата си, за да не изгубиш наследството си.
  ^9:7 Не обглеждай улиците на града и не скитай по пустите му места.
  ^9:8 Отвръщай око от хубавица жена и не се заглеждай в чужда хубост.
  ^9:9 Мнозина са се отбили от пътя чрез женска хубост: от нея като огън се разпаля страстта.
  ^9:10 С омъжена жена никак да не седиш и не оставай с нея на гощавка при вино,
  ^9:11 за да се не склони душата ти към нея, и да се не подплъзнеш духом в погибел.
  ^9:12 Не оставяй стар приятел, защото новият не може да се сравни с него:
  ^9:13 нов приятел е също като ново вино: кога стане то старо, с наслада ще го пиеш.
  ^9:14 Не завиждай на славата на грешник, защото не знаеш, какъв ще бъде краят му.
  ^9:15 Не одобрявай това, що нечестивци одобряват; помни, че те до самия ад не ще се поправят.
  ^9:16 Дръж се далеч от човек, който има власт да умъртвява, и не ще те смущава смъртен страх;
  ^9:17 ако ли пък се сближаваш с него, - не сбърквай, за да ти не отнеме живота:
  ^9:18 знай, че посред примки ходиш и по зъберите на градски стени вървиш.
  ^9:19 По силата си узнавай ближните и се съветвай с мъдрите.
  ^9:20 Разсъждавай с разумни, и всяка твоя беседа да бъде в закона на Вишния.
  ^9:21 С тебе да вечерят праведни мъже, и славата ти да бъде в страх Господен.
  ^9:22 Изделието се хвали по ръката на художника, а управителят на народа се счита за мъдър по думите си.
  ^9:23 В града се боят от дръзкия на език и мразят оногова, който не мисли, кога говори.

10
  ^10:1 Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено.
  ^10:2 Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него, и какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него.
  ^10:3 Непоучен цар погубва народа си, а при благоразумието на силните - град се урежда.
  ^10:4 В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея.
  ^10:5 В ръката на Господа е напредъкът на човека, и върху лицето на книжника Той ще отпечата славата Си.
  ^10:6 Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не оскърбявай с дела.
  ^10:7 Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях.
  ^10:8 Владетелството преминува от народ към народ поради неправди, обиди и користолюбие.
  ^10:9 Защо се гордее земя и пепел?
  ^10:10 И приживе се изхвърлят неговите вътрешности.
  ^10:11 Дълга болест лекарят пренебрегва:
  ^10:12 и ето, днес - цар, а утре - умира.
  ^10:13 А кога човек умре, наследява влечуги, зверове и червеи.
  ^10:14 Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец,
  ^10:15 защото начало на греха е гордостта, и който е обладан от нея, изригва гнусота;
  ^10:16 и затова Господ праща върху него страшни наказания и най-накрай го поваля.
  ^10:17 Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.
  ^10:18 Господ изтръгва с корен народите и на мястото им насажда смирени.
  ^10:19 Господ опустошава страните на народите и ги разрушава до земни основи.
  ^10:20 Той ги изсушава, погубва людете и изтребя от земята спомена за тях.
  ^10:21 Гордостта не е сътворена за людете, ни гневната ярост - за ражданите от жени.
  ^10:22 Почтено семе - кое е? - Човешкото семе. Почтено семе - кое е? - Ония, които се боят от Господа.
  ^10:23 Безчестно семе - кое е? - Човешкото семе. Безчестно семе - кое е? - Ония, които престъпват заповедите.
  ^10:24 Най-старият между братята е на почит у тях, тъй са и ония, които се боят от Господа, в Неговите очи.
  ^10:25 Богат ли е някой и славен, или беден, похвала им е страхът Господен.
  ^10:26 Несправедливо е умен сиромах да се безчести, и не бива грешен мъж да се прославя.
  ^10:27 Почтени са велможата, съдията и владетелят, но няма измежду тях по-голям от оногова, който се бои от Господа.
  ^10:28 На мъдър роб свободни ще служат, и разумен човек, бидейки поучаван от него, няма да роптае.
  ^10:29 Не мъдрувай много, за да вършиш работата си, и не се хвали във време на нужда.
  ^10:30 По-добър е оня, който се труди и си има всичко, нежели оня, който празен ходи и се хвали, но се нуждае за хляб.
  ^10:31 Синко, с кротост прославяй душата си и въздавай й чест според нейното достойнство.
  ^10:32 Кой ще оправдава оногова, който съгрешава против душата си? И кой ще хвали оногова, който позори живота си?
  ^10:33 Сиромаха почитат заради познанията му, а богатия - заради богатството му;
  ^10:34 а уважаваният в сиромашия колко повече ще бъде уважаван в богатство? А безславният в богатство колко по-безславен ще бъде в сиромашия?

11
  ^11:1 Мъдростта на смирения ще издигне главата му и ще го постави посред велможите.
  ^11:2 Не хвали човека за неговата хубост, и не се отвращавай от човека поради неговата външност.
  ^11:3 Малка е пчелата между хвъркатите, но плодът й е най-добър от сладините.
  ^11:4 Не се хвали с разкошно облекло и не се възгордявай в ден на слава: защото дивни са делата на Господа, и потаени са делата Му между човеците.
  ^11:5 Много владетели са на земя седели, и оня, за когото не са мислили, е носил венец.
  ^11:6 Мнозина силни са били изложени на крайно безчестие, и славни люде са били предадени в ръцете на други.
  ^11:7 Преди да изследваш, не хули; първом узнай - и тогава укорявай.
  ^11:8 Преди да изслушаш, не отговаряй, и всред реч не пресичай.
  ^11:9 Не се препирай за работа, непотребна за тебе, и в съд на грешници не седи.
  ^11:10 Синко, не се залавяй за много работа: при многото работи не ще останеш без вина. И, ако се впуснеш подир тях, няма да достигнеш и, отбягвайки, няма да се отървеш.
  ^11:11 Някой се труди, напряга сили, бърза и - все повече остава назад.
  ^11:12 Някой е слаб, нуждае се от помощ, безсилен е и е в голяма сиромашия;
  ^11:13 но очите на Господа милостно са го погледнали за негово добро, и Той го е възправил от унижението му и е въздигнал главата му, и мнозина са се чудили, като са го гледали.
  ^11:14 Добро и лошо, живот и смърт, сиромашия и богатство са от Господа.
  ^11:15 Дарованието от Господа е определено за благочестивите, и Неговото благоволение ще им спомага вовеки.
  ^11:16 Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност, и това е дял от неговата награда,
  ^11:17 кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам от благата си".
  ^11:18 И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и умре.
  ^11:19 Твърдо стой в твоя завет и пребъдвай в него и остарей в своята работа.
  ^11:20 Не се чуди на делата на грешника, вярвай Господу и пребъдвай в работата си;
  ^11:21 защото лесно е в очите на Господа скоро и неочаквано да обогати сиромаха.
  ^11:22 Благословението от Господа е награда на благочестивия, и в скоро време той процъфтява чрез Неговото благословение.
  ^11:23 Не думай: "какво ми трябва още? и какви още блага посем-сега мога да имам?"
  ^11:24 Не казвай: "доста си имам, и какво зло посем-сега мога претърпя?"
  ^11:25 В честити дни се злочестина забравя, и в злочести дни се доброчестина не спомня.
  ^11:26 За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му.
  ^11:27 Минутното страдание прави да се забравят утехите, и при свършека на човека се откриват делата му.
  ^11:28 Преди смъртта никого не наричай благатък; - човек се познава в децата си.
  ^11:29 Не води в къщата си всеки човек, защото у коварния козните са много.
  ^11:30 Каквото е птица в клопка уловена, такова е сърцето на горделивия: той като съгледник поглежда падението;
  ^11:31 като превръща доброто в зло, той крои козни и на избрани човеци лепва петно.
  ^11:32 От искра огнена произлиза голяма жар, и грешен човек крои козни за кръв.
  ^11:33 Пази се от злодеец, - защото той крои зло, - за да ти не лепне някога петно навеки.
  ^11:34 Посели в къщата си чужд човек, и той ще те разстрои със смутове и ще те направи чужд за твоите.

12
  ^12:1 Ако правиш добро, знай кому го правиш, и ще има благодарност за твоите добрини.
  ^12:2 Прави добро на благочестив, и ще получиш отплата - ако не от него, то от Всевишния.
  ^12:3 Няма добро за оногова, който постоянно се занимава със зло и който не дава милостиня.
  ^12:4 Давай на благочестив и не помагай на грешник.
  ^12:5 Прави добро на смирен и не давай на нечестив: затваряй от него хляба и не му давай, да не би чрез това да ти надделее;
  ^12:6 защото ти би получил двойно зло за всичкото добро, което би му направил; защото и Всевишният мрази грешниците, а на нечестивци въздава отмъщение.
  ^12:7 Давай на добър и не помагай на грешник.
  ^12:8 Приятел се не познава в доброчестина, и враг се не скрива в злочестина.
  ^12:9 Кога човек е честит, враговете му са в тъга, а кога е злочест, и приятелят му ще се отдели от него.
  ^12:10 На врага си не вярвай вовеки, защото, както медта ръждясва, тъй - и неговата злоба:
  ^12:11 ако и да се е смирил и да ходи наведен, бъди внимателен с душата си и пази се от него, - и ще бъдеш пред него като чисто огледало и ще узнаеш, че той не се е очистил докрай от ръждата;
  ^12:12 не го туряй при себе си, да не би, като те събори, да заеме твоето място; не го туряй от дясната си страна, да не би някога да се домогва до твоето седалище, и ти най-напокон ще разбереш думите ми и със скръб ще си спомниш поуките ми.
  ^12:13 Кой ще пожали ухапания обайник на змии и всички, които се приближават до диви зверове? Също и - оногова, който се сближава с грешник и става съучастник в неговите грехове:
  ^12:14 за малко време той ще остане с тебе, но, ако се поколебаеш, не ще устои.
  ^12:15 С уста си врагът ще те услади, но в сърце си крои да те хвърли в яма; с очи си врагът ще плаче, а кога намери случай, не ще се на кръв насити.
  ^12:16 Нещастие ли те срещне, ти ще намериш врага там преди тебе,
  ^12:17 и той, уж че желае да помогне, ще ти подложи крак;
  ^12:18 ще кимва с глава и ще чупи ръце, много нещо ще шепне и ще измени лице.

13
  ^13:1 Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане.
  ^13:2 Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.
  ^13:3 Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.
  ^13:4 Богаташът обидил, - и пак той заплашва; сиромахът обиден, - и пак той моли.
  ^13:5 Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.
  ^13:6 Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.
  ^13:7 Станеш ли му потребен, - ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?
  ^13:8 С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най-после се подиграе с тебе.
  ^13:9 След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.
  ^13:10 Внимавай да не бъдеш измамен
  ^13:11 и да не бъдеш унижен в радостта си.
  ^13:12 Кога те силен кани, - отбягвай, и той още повече ще те кани.
  ^13:13 Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.
  ^13:14 Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.
  ^13:15 Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обида и окови.
  ^13:16 Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.
  ^13:17 Чуеш ли това в съня си, не заспивай.
  ^13:18 През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.
  ^13:19 Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек - ближния си.
  ^13:20 Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.
  ^13:21 Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.
  ^13:22 Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир - между богат и сиромах?
  ^13:23 Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, - тъй и сиромасите са пасбища за богати.
  ^13:24 Смирението е отвратително за горделивия, - тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.
  ^13:25 Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.
  ^13:26 Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, - и го оправдаха.
  ^13:27 Изпадне ли сиромах в злочестина, - ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, - не го и слушат.
  ^13:28 Заговори богат, - и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;
  ^13:29 заговори сиромах, - и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.
  ^13:30 Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.
  ^13:31 Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.
  ^13:32 Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление.

14
  ^14:1 Блажен е оня човек, който не е грешил с уста и не е бил ранен със скръбта на греха.
  ^14:2 Блажен е, комуто душата го не осъжда и който не си е надеждата изгубил.
  ^14:3 За скъперник човек не е добро богатството. И за какво е имотът на човек недоброжелателен?
  ^14:4 Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат.
  ^14:5 Който е лош за себе си, - за кого ще бъде добър? Такъв не ще има радост от имота си.
  ^14:6 Няма по-лош от човек, който е към себе си недоброжелателен; и това е отплата за неговата злоба.
  ^14:7 И да прави добро, прави го в забрава, а отпосле проявява злото си.
  ^14:8 Лош е, който има завистливи очи, който отвръща лице и презира души.
  ^14:9 Очите на сребролюбеца не се насищат с каква-годе част, и неправдата на лошия душа изсушава.
  ^14:10 Лошо око дори и хляба завижда, и на трапезата си търпи оскъдия.
  ^14:11 Синко, според състоянието си прави добро на себе си и приносите Господу достойно принасяй.
  ^14:12 Помни, че смъртта не се бави, и заветът на ада не ти е открит:
  ^14:13 преди да умреш, прави добро на приятел, и според силата си простирай си ръката и му давай.
  ^14:14 Не се лишавай от добър ден, и част от доброто желание да те не отмине.
  ^14:15 Нали на другите ще оставиш имотите си и плодовете от твоите усилия за дележ по жребие?
  ^14:16 Давай и взимай, и утешавай душата си,
  ^14:17 защото в ада не може се намери утеха.
  ^14:18 Всяка плът като дреха овехтява; защото отвека е определено: бездруго ще умреш.
  ^14:19 Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда.
  ^14:20 Всяка вещ, която е изложена на гниене, изчезва, и който я е направил, умира с нея.
  ^14:21 Блажен е оня човек, който се упражнява в мъдрост и в своя разум се учи на свети неща.
  ^14:22 Който размисля в сърцето си за нейните пътища, той получава разбиране и на нейните тайни.
  ^14:23 Излизай подир нея като ловец и туряй засада на нейните пътища.
  ^14:24 Който се накланя към прозорците й, ще послуша и при вратата й.
  ^14:25 Който се навърта близо до къщата й, ще забие гвоздей и в стените й, ще постави шатрата си край нея и ще обитава в жилището на благата.
  ^14:26 Той ще тури децата си под покрива й и ще има нощувката си под сянката й.
  ^14:27 Ще се покрие с нея от пека и ще живее в славата й.

15
  ^15:1 Който се бои от Господа, ще постъпя тъй, и твърдият в закона ще придобие мъдростта.
  ^15:2 И тя ще го срещне като майка, и ще го приеме при себе си като целомъдра съпруга;
  ^15:3 ще го нахрани с хляба на разума, и ще го напои с водата на мъдростта.
  ^15:4 Той ще се опре о нея, и не ще се поколебае; ще се прилепи към нея, и не ще се посрами.
  ^15:5 И тя ще го въздигне над ближните му, и сред събранието ще отвори устата му.
  ^15:6 Той ще наследи веселие и венец на радостта и вечно име.
  ^15:7 Неразумни люде не ще я постигнат, и грешници не ще я видят.
  ^15:8 Тя е далеч от гордостта, и лъжливи люде не ще помислят за нея.
  ^15:9 Неприятна е похвалата в устата на грешник, понеже не е пратена от Господа.
  ^15:10 Похвала, произнесена с мъдрост, и Господ подпомага.
  ^15:11 Не казвай: "заради Господа отстъпих", защото, което Той мрази, това не бива да правиш.
  ^15:12 Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек.
  ^15:13 Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него.
  ^15:14 Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му.
  ^15:15 Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност.
  ^15:16 Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка.
  ^15:17 Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде.
  ^15:18 Велика е премъдростта на Господа, силен е Той с могъщество и всичко вижда.
  ^15:19 Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело.
  ^15:20 Никому Той не е заповядал да постъпва нечестиво и никому не е дал позволение да греши.

16
  ^16:1 Не желай множество нехвелити деца и не се радвай на синове нечестиви. Кога се те умножават, не им се радвай, ако в тях няма страх Господен.
  ^16:2 Не се надявай на техния живот, нито се осланяй на тяхното множество.
  ^16:3 По-добре един праведник, нежели хиляда грешници,
  ^16:4 и по-добре да умреш бездетен, нежели да имаш деца нечестиви;
  ^16:5 защото от един разумен ще се насели град, а племето на беззаконните ще опустее.
  ^16:6 Много такива работи е видяло окото ми, и още повече е слушало ухото ми.
  ^16:7 В сборище на грешници ще се разгори огън, както и у непокорен народ се е разгорявал гняв.
  ^16:8 Бог се не умилостиви над древните исполини, които, надявайки се на силата си, станаха отстъпници;
  ^16:9 не пощади и ония, които живееха в едно място с Лота, и от които се беше погнусил поради гордостта им;
  ^16:10 не помилува погибелния народ, който се надигаше с греховете си,
  ^16:11 също както и шестстотинте хиляди човеци, които се бяха съединили в своето жестокосърдие. И да беше само един непокорен, щеше да бъде за чудене, ако останеше ненаказан;
  ^16:12 защото и милост и гняв са в Негова власт: Той е силен да помилува и да излее гняв.
  ^16:13 Както е голяма милостта Му, тъй голямо е и изобличението Му. Той съди човека според делата му.
  ^16:14 Не ще отбегне от Него грешник с грабеж, и търпението на благочестивия не ще остане напразно.
  ^16:15 На всяка милостиня Той ще даде място, всякой ще получи по делата си.
  ^16:16 Не казвай: "ще се скрия от Господа; нима от високото ще си спомни някой за мене?
  ^16:17 В множеството народ няма да ме забележат; защото, какво е моята душа в неизмеримото творение?
  ^16:18 Ето, небето и небето на небесата е Божие, бездната и земята се клатят от Неговото посещение.
  ^16:19 Еднакво се раздрусват от страх планините и основите земни, кога Той поглежда.
  ^16:20 И това не може сърцето да разбере;
  ^16:21 а пътищата Му кой ще постигне? Както вятърът, който човек не може да види, тъй и повечето Му дела са скрити.
  ^16:22 Кой ще възвести за делата на Неговото правосъдие? или кой ще ги очаква? защото далеч е това определение."
  ^16:23 Тъй мисли скудоумният; тъй глупаво размишлява и човек неразумен и който се заблуждава.
  ^16:24 Слушай ме, синко, и се учи на знание, и със сърце си внимавай на думите ми.
  ^16:25 Аз ти показвам обмислено учение и ти предавам точно знание.
  ^16:26 По определение от Господа Неговите дела са отначало, и от сътворението им Той е разделил частите им.
  ^16:27 Той е устроил делата Си навеки, и най-добрите блестят от рода в род. Те не гладуват, не се уморяват и не прекъсват действията си.
  ^16:28 Ни едно не стеснява близкото до него,
  ^16:29 и довеки те не ще се възпротивят на словото Му.
  ^16:30 И след това Господ погледна на земята и я напълни със Своите блага.
  ^16:31 Душата на всичко живо покри лицето й, и в нея всичко ще се възвърне.

17
  ^17:1 Господ създаде човека от пръст, и пак го връща в нея.
  ^17:2 Той даде на човеците определено число дни и време, и даде им власт над всичко, що е на нея.
  ^17:3 Според природата им, облече ги в сила и ги сътвори по Свой образ,
  ^17:4 и вложи във всяка плът страх към тях, за да владеят над зверове и птици.
  ^17:5 Той им даде разум, език и очи, уши и сърца за разсъждаване,
  ^17:6 изпълни ги с проницателност на разума и им показа доброто и злото.
  ^17:7 Той тури окото Си на сърцата им, за да им покаже величието на Своите дела,
  ^17:8 та да прославят светото Му име и да разгласят величието на Неговите дела.
  ^17:9 Той им прибави знание и даде им в наследство закон на живота;
  ^17:10 постави вечен завет с тях и им показа Своите съдби.
  ^17:11 Очите им видяха величието на славата, и ухото им чу славата на Неговия глас.
  ^17:12 И каза им Той: пазете се от всяка неправда; и заповяда всекиму от тях, как да се отнася към ближния си.
  ^17:13 Пътищата им са винаги пред Него, не ще се скрият от очите Му.
  ^17:14 На всеки народ вожд постави,
  ^17:15 а Израил е дял на Господа.
  ^17:16 Всичките им дела са като слънце пред Него, и очите Му са винаги към техните пътища.
  ^17:17 Не се укриха от Него техните неправди, и всичките им грехове са пред Господа.
  ^17:18 Милостинята на човека е като печат у Него, и благодеянието на човека Той ще запази като зеница на око.
  ^17:19 После Той ще стане и ще им въздаде, и дължимото тям ще възвърне върху главата им.
  ^17:20 Но на ония, които се каят, Той е давал да се обърнат, и ония, които са отслабвали в търпението, е ободрявал.
  ^17:21 Обърни се към Господа и остави греховете;
  ^17:22 моли се пред Него и намали твоите препъвания.
  ^17:23 Върни се при Всевишния, и се отвърни от неправдата и силно намрази гнусотата.
  ^17:24 Кой ще възхваля Всевишния в ада, вместо ония, които живеят и Го прославят?
  ^17:25 От мъртъв, като от несъществуващ, няма прослава:
  ^17:26 живият и здравият ще възхвали Господа.
  ^17:27 Колко голямо е милосърдието на Господа и примирението с ония, които се обръщат към Него!
  ^17:28 Не може да бъде всичко у човека,
  ^17:29 защото синът човешки не е безсмъртен.
  ^17:30 Кое е по-светло от слънцето? Но и то се затъмнява. Също и плът и кръв за лошо ще помисли.
  ^17:31 Силите на високите небеса Той Сам наблюдава, а всички люде са земя и пепел.

18
  ^18:1 Всичко изобщо е създал Оня, Който живее вовеки; - един Господ е праведен.
  ^18:2 Никому Той не е предоставил да изяснява делата Му.
  ^18:3 И кой може да изследва великите Му дела?
  ^18:4 Кой може измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?
  ^18:5 Невъзможно е ни да се намалят, ни да се увеличат, и невъзможно е да се изследват дивните дела Господни.
  ^18:6 Кога човек мисли, че свършва, той едва начева, и кога престане - дохожда в изумение.
  ^18:7 Какво е човек и каква е неговата полза? Какво е неговото добро и какво - неговото зло?
  ^18:8 Дните на човека са много, ако са сто години: както капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността.
  ^18:9 Затова Господ е дълготърпелив към людете и излива върху тях Своята милост.
  ^18:10 Той вижда и знае, че краят им е твърде злочест,
  ^18:11 и затова умножава Своите милости.
  ^18:12 Милостта на човека е към неговия ближен, а милостта на Господа е върху всяка плът.
  ^18:13 Той изобличава и вразумява, поучава и обръща като пастир своето стадо.
  ^18:14 Той се смилява над ония, които се вразумяват и които усърдно се обръщат към Неговия закон.
  ^18:15 Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи.
  ^18:16 Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние.
  ^18:17 Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното и другото.
  ^18:18 Глупавият немилосърдно укорява, и подаяние от неблагоразположен очи изсушава.
  ^18:19 Преди да заговориш, обмисляй, и преди да се поболиш, грижи се за себе си.
  ^18:20 Изпитвай себе си преди съда, и във време на посещение ще намериш милост.
  ^18:21 Преди да почувствуваш слабост, смирявай се, и във време на грехове покажи обращение.
  ^18:22 Нищо да ти не пречи да изпълниш оброк своевременно, и не отлагай пред самата смърт да се оправдаеш.
  ^18:23 Преди да наченеш да се молиш, приготви се, и не бъди като човек, който изкушава Господа.
  ^18:24 Припомняй си за гнева в смъртния ден и за времето на отмъщението, когато Господ отвърне лицето Си.
  ^18:25 Във време на ситост припомняй си за гладно време, и в дни на богатство - за сиромашия и нужда.
  ^18:26 От сутрин до вечер времето се менява, и всичко е скоротечно пред Господа.
  ^18:27 Мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив и в дни на грехове ще се удържи от безгрижност.
  ^18:28 Всеки разумен ще познае премъдростта и ще въздаде хвала ономува, който я е намерил.
  ^18:29 Разсъдливите на думи и сами се вразумяват, и изричат изпитани притчи.
  ^18:30 Не ходи след твоите похоти и въздържай се от пожеланията си.
  ^18:31 Ако доставяш на душата си това що е приятно за прищевките, тя ще те направи гавра за враговете ти.
  ^18:32 Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества.
  ^18:33 Гледай да не станеш сиромах, пирувайки със заети пари, когато в кесията ти няма нищо.

19
  ^19:1 Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати, и оня, който счита за нищо малкото, малко по малко ще изпадне.
  ^19:2 Вино и жени развратяват разумните, а който се свързва с блудници, ще стане още по-безочлив;
  ^19:3 гнилеж и червеи ще го наследят, и дръзката душа ще бъде изтребена.
  ^19:4 Който скоро се доверява, той е лекомислен, и който съгрешава, греши против душата си.
  ^19:5 Който от сърце е предаден на удоволствия, ще бъде осъден, а който се противи на прищевки, ще увенчае живота си.
  ^19:6 Който обуздава език, ще живее мирно, и който мрази бъбрене, ще намали злото.
  ^19:7 Никога не повтаряй дума, и нищо в тебе не ще се намали.
  ^19:8 Ни на приятел, ни на неприятел не разказвай и, ако това не е грях за тебе, не откривай;
  ^19:9 защото той ще те изслуша и ще се предпазва от тебе, и след време ще те намрази.
  ^19:10 Чул ли си дума? - нека умре тя с тебе: не бой се, тя не ще те разкъса.
  ^19:11 Глупав търпи от думата такава също мъка, както родилка - от младенеца.
  ^19:12 Каквото е стрела, забита в бедро, същото е дума в сърцето на глупав.
  ^19:13 Разпитай приятеля си, може би, той не е направил това; и ако е направил, нека занапред не прави.
  ^19:14 Разпитай приятеля си, може би, той не е говорил това; и ако е говорил, нека го не повтаря.
  ^19:15 Разпитай приятеля си, защото често се случва клевета.
  ^19:16 Не вярвай на всяка дума.
  ^19:17 Някой съгрешава с дума, но не от душа; и кой не е съгрешавал с езика си?
  ^19:18 Разпитай ближния си, преди да го заплашваш, и дай място на закона на Всевишния. Всяка мъдрост е страх Господен, и във всяка мъдрост има изпълнение на закона.
  ^19:19 Не е мъдрост да знаеш да правиш лошото. И разум няма, дето е сборище на грешници.
  ^19:20 Има лукавство, и това е гнусота; има и неразумен, оскъден от мъдрост.
  ^19:21 По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона.
  ^19:22 Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.
  ^19:23 Има лукав, който ходи прегърбен, в униние, - но отвътре е пълен с коварство.
  ^19:24 Той е навел лице и се преструва на глух, но той ще те превари там, дето и не мислиш.
  ^19:25 И ако немощ му попречи да ти повреди, то ще ти направи зло, кога намери случай.
  ^19:26 По вида се узнава човек, и по израза на лицето при среща се познава разумен.
  ^19:27 Облеклото, хиленето и вървежът на човека показват неговото свойство.
  ^19:28 Бива изобличение, ала не навреме, и бива че някой мълчи - и той е благоразумен.

20
  ^20:1 Много по-добре е да изобличиш, нежели да се сърдиш тайно; и който е изобличен насаме, ще се предварди от вреда.
  ^20:2 Колко е хубаво за изобличен да покаже разкаяние!
  ^20:3 защото той ще избегне волен грях.
  ^20:4 Каквото е скопец с пожелание да разтлее девица, такова е и оня, който произвежда съд с насилие.
  ^20:5 Някой мълчи, - и се оказва мъдър; а някого мразят за много бъбрене.
  ^20:6 Някой мълчи, защото няма що да отговаря; а някой мълчи, защото му знае времето.
  ^20:7 Мъдър човек ще мълчи до време; а тщеславен и безразсъден време не чака.
  ^20:8 Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го.
  ^20:9 Бива успех човеку за зло, а придобивка - при загуба.
  ^20:10 Има даяние, което не ще ти бъде за полза, и има даяние, за което бива двойна отплата.
  ^20:11 Има унижение за слава, а някой от унижение подига глава.
  ^20:12 Някой с малко купува много и ще заплати за него седморно повече.
  ^20:13 Мъдрият на дума става любезен, а любезностите на глупавите ще останат напразно.
  ^20:14 Даяние от безумен не ще ти бъде за полза; защото у него, вместо едно, има много очи за вземане.
  ^20:15 Много не ще даде, а много ще натяква, и ще разтвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска назад: такъв човек е омразен на Господа и на людете.
  ^20:16 Глупавият казва: "нямам приятел, и няма благодарност за моите добрини. Които ми ядат хляба, лъстиви са на език."
  ^20:17 Колко често и колцина ще му се присмиват!
  ^20:18 Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език. И тъй скоро ще дойде падението на лошите.
  ^20:19 Неприятен човек е басня не навреме: тя всякога ще бъде в устата на невежите.
  ^20:20 Притча от устата на глупав е отвратителна, защото той не ще я каже навреме.
  ^20:21 Някой се удържа от грях поради немотия, и в това въздържане той не се съкрушава.
  ^20:22 Някой губи душата си поради страхливост, и я губи от лицеприятие към безумен.
  ^20:23 Някой от срам дава обещание на приятел, и без причина спечелва си в него враг.
  ^20:24 Лош порок у човека е лъжата; тя е винаги в устата на невежия.
  ^20:25 По-добре крадец, нежели който постоянно говори лъжа; но те и двамата ще наследят погибел.
  ^20:26 Поведението на лъжлив човек е безчестно, и позорът му е винаги с него.
  ^20:27 Който мъдро говори, ще се издигне, и разумен човек ще се понрави на велможите.
  ^20:28 Който обработва земята, ще увеличи купните си, и който угажда на велможи, ще бъде помилуван в случай на неправда.
  ^20:29 Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и, както юзда в уста, спират изобличенията.
  ^20:30 Скрита мъдрост и потаено съкровище - каква полза от двете.
  ^20:31 По-добре човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.

21
  ^21:1 Синко, ако си съгрешил, не притуряй повече грехове и за предишните се моли.
  ^21:2 Бягай от грях като от змия; защото, ако се до него приближиш, ще те ухапе.
  ^21:3 Зъбите му са лъвски зъби, които умъртвяват душите на людете.
  ^21:4 Всяко беззаконие е като двуостър меч: за рана от него няма изцеление.
  ^21:5 Заплахи и насилия опустошават богатството: тъй опустява и домът на горделивия.
  ^21:6 Молба от устата на сиромах е само до ушите му; но съдът до него бързо се приближава.
  ^21:7 Който мрази изобличение, върви по дирите на грешника, а който се бои от Господа, ще се обърне със сърце.
  ^21:8 Силният на език отдалеч се познава; но разумният вижда, де се той препъва.
  ^21:9 Който си прави къща с чужди пари, то е като оня, който събира камъни за гроба си.
  ^21:10 Сборището на беззаконници е куп кълчищна дреб, и техният край е огнен пламък.
  ^21:11 Пътят на грешниците е с камъни постлан, но на края му е адова пропаст.
  ^21:12 Който пази закона, владее своите мисли,
  ^21:13 и постъпване по страх Господен е мъдрост.
  ^21:14 Който е неспособен, не ще се научи,
  ^21:15 но има способност, която увеличава горчивината.
  ^21:16 Знанието на мъдрия се увеличава като наводнение, и съветът му е като животен извор.
  ^21:17 Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.
  ^21:18 Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не понравя, и той я хвърля отзаде си.
  ^21:19 Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.
  ^21:20 Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.
  ^21:21 Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния - безсмислени думи.
  ^21:22 Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.
  ^21:23 Кога глупав се смее, издига гласа си, а благоразумен мъж едвам тихо се усмихва.
  ^21:24 Поука за разумен е като златен накит и като драгоценно украшение на дясна ръка.
  ^21:25 Ногата на глупав бърза за в чужда къща, но многоопитен човек ще се засрами от людете;
  ^21:26 неразумен човек назърта през вратата вкъщи, а благовъзпитан ще се спре отвън;
  ^21:27 невъзпитаност за един човек е да подслушва при вратата, а благоразумен ще се огорчи от такова безсрамие.
  ^21:28 Устата на бъбрици разказват чужди работи, а думите на благоразумни се теглят на къпони.
  ^21:29 Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.
  ^21:30 Кога нечестивец проклина сатана, той проклина душата си.
  ^21:31 Клюкарът осквернява душата си и ще бъде мразен навред, дето и да живее.

22
  ^22:1 Ленивият прилича на нечист камък: всякой ще освирка безславието му.
  ^22:2 Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.
  ^22:3 Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.
  ^22:4 Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.
  ^22:5 Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.
  ^22:6 Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.
  ^22:7 Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.
  ^22:8 Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?
  ^22:9 Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.
  ^22:10 По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.
  ^22:11 Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив - през всички дни на живота му.
  ^22:12 С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;
  ^22:13 пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;
  ^22:14 отклони се от него, - и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.
  ^22:15 Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?
  ^22:16 По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.
  ^22:17 Както яко свързаните дървета на къщата не й дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.
  ^22:18 Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.
  ^22:19 Подпорка, поставена нависоко, не ще устои против вятъра:
  ^22:20 тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.
  ^22:21 Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.
  ^22:22 Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.
  ^22:23 Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.
  ^22:24 Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.
  ^22:25 Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.
  ^22:26 Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат:
  ^22:27 оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.
  ^22:28 Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие - свада.
  ^22:29 Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;
  ^22:30 ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.
  ^22:31 Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!

23
  ^23:1 Господи, Отче и Владико на живота ми! Не ме оставяй на волята им и не ми давай да падна чрез тях.
  ^23:2 Кой ще постави бич към помислите ми, и към сърцето ми - наставник на мъдрост, та да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди;
  ^23:3 та да се не умножават прегрешенията ми и да се не увеличават заблудите ми; за да не падна пред противниците, и да се не зарадва над мене врагът ми.
  ^23:4 Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене.
  ^23:5 Пощевките на корема и сладострастието да ме не овладеят и не предавай ме на безсрамна душа.
  ^23:6 Чуйте, деца, поука за устата: който я пази, не ще бъде уловен чрез устата си.
  ^23:7 С тях ще бъде уловен грешникът, и злоречивият и горделивият ще се препънат чрез тях.
  ^23:8 Не приучвай устата си към клетва
  ^23:9 и не го прави навик да употребяваш при клетва името на Светия.
  ^23:10 Защото, както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, тъй и който се кълне постоянно в името на Светия, не ще се очисти от грях.
  ^23:11 Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие, и от неговия дом бичът не ще отстъпи.
  ^23:12 Ако той съгреши, - грехът му е върху него; и ако е нехаен, двойно ще съгреши;
  ^23:13 и ако се е напразно клел, не ще се оправдае, и домът му ще се напълни със злочестини.
  ^23:14 Има реч, облечена със смърт: да се не намери тя в наследието на Иакова!
  ^23:15 защото от благочестивите всичко това ще бъде отдалечено, и те не ще се забъркат в грехове.
  ^23:16 Не приучвай устата си на груба неучтивост, защото при нея биват греховни думи.
  ^23:17 Помни за баща си и майка си, кога седиш всред велможи,
  ^23:18 та да се не забравиш пред тях и по навик да не направиш глупост и да не пожелаеш, че е щяло да бъде по-добре да се не раждаш, и да не прокълнеш деня на твоето рождение.
  ^23:19 Човек, който навиква на хулни думи, няма да се научи през всичките си дни.
  ^23:20 Две качества умножават греховете, а третото навлича гняв:
  ^23:21 гореща душа като пламнал огън не ще угасне, докле се не изтощи;
  ^23:22 човек, който блудодействува в тялото на своята плът, не ще престане, докле огънят не прогори.
  ^23:23 На блудник е сладък всеки хляб: той не ще престане, докле не умре.
  ^23:24 Човек, който съгрешава против своето легло, казва на душата си: "кой ме вижда?
  ^23:25 наоколо ми тъмнина, стените ме закриват, и никой ме не вижда: от какво да се боя? Всевишният не ще си спомни греховете ми."
  ^23:26 Той има страх само от човешки очи,
  ^23:27 а не знае, че очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето
  ^23:28 и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места.
  ^23:29 Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено, тъй както и след свършването.
  ^23:30 Такъв човек ще бъде наказан на градските улици и ще бъде застигнат там, дето не е мислил.
  ^23:31 Тъй и жена, която е оставила мъжа си и е произвела наследник от чужди мъж,
  ^23:32 защото: първо, тя не се е покорила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, в блудство е прелюбодействувала и е произвела деца от чужди мъж.
  ^23:33 Тя ще бъде изведена пред събранието, и за децата й ще има изследване.
  ^23:34 Децата й не ще хванат корен, и клоните й не ще дадат плод.
  ^23:35 Тя ще остави подире си спомен за проклятие, и позорът й не ще се изглади.
  ^23:36 Които останат, ще разберат, че няма нищо по-добро от страха Господен, и няма нищо по-сладко от това - да внимаваме на заповедите Господни.
  ^23:37 Голяма слава е да следваш Господа, а да бъдеш приет от Него е дългоденствие.

24
  ^24:1 Премъдростта ще прослави себе си и между народа си ще бъде възхвалена.
  ^24:2 В църквата на Всевишния тя ще отвори уста и пред Неговото воинство ще прослави себе си:
  ^24:3 "аз излязох от устата на Всевишния и като облак покрих земята;
  ^24:4 поставих шатра във висините, и престола си - в облачен стълб;
  ^24:5 аз сама обходих небесния кръг и ходих в дълбинето на бездната;
  ^24:6 във вълните морски и по цялата земя и във всеки народ и племе имах владение:
  ^24:7 между всички тях дирих покой, и в чие наследие да се въдворя.
  ^24:8 Тогава Създателят на всичко ми заповяда, и Оня, Който ме е създал, ми посочи спокойно жилище и рече:
  ^24:9 посели се в Иакова и приеми наследие в Израиля.
  ^24:10 Преди вековете, в началото, Той ме произведе, и аз не ще се свърша довека.
  ^24:11 Аз служих пред Него в светата скиния и тъй се утвърдих в Сион.
  ^24:12 Той ми даде и покой във възлюбения град, и в Иерусалим е моята власт.
  ^24:13 И аз се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа.
  ^24:14 Възвисих се като кедър ливански и като кипарис на планините Ермонски;
  ^24:15 възвисих се като палма в Енгади и като трендафилово храстие в Иерихон;
  ^24:16 като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих.
  ^24:17 Като дарчин и аспалат издадох благоуханен мирис и като отбор смирна разпръснах благоухание,
  ^24:18 като халвани, оникс и стакти и като благоухание от тамян в скинията.
  ^24:19 Разпрострях клоните си като теревинт, и моите клони са клони на слава и благодат.
  ^24:20 Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство.
  ^24:21 Пристъпете към мене вие, които ме желаете, и се насищайте с плодовете ми;
  ^24:22 защото, да си спомняш за мене е по-сладко от мед, и да ме владееш е по-приятно от медена пита.
  ^24:23 Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ще ожъдняват.
  ^24:24 Който ме слуша, не ще се посрами, и които се трудят с мене, не ще съгрешат.
  ^24:25 Всичко това е книгата на завета на Бога Всевишни,
  ^24:26 законът, който Моисей заповяда като наследие на събранията Иаковови.
  ^24:27 Той насища с мъдрост, както Фисон и Тигър в дни на новоплодие;
  ^24:28 той изпълва с разум, както Ефрат и Иордан в дни на жетва;
  ^24:29 той разлива учение, както светлината и както Гион през време на гроздобер.
  ^24:30 Първият човек не достигна да я познае напълно; не ще я изследва също и последният;
  ^24:31 защото мислите й са по-пълни от море, и намеренията й са по-дълбоки от голяма бездна.
  ^24:32 И аз, като канал из река и като водопровод, излях се в рая.
  ^24:33 Казах: ще полея градината си и ще напоя лехите си.
  ^24:34 И ето, каналът ми стана река, и реката ми стана море.
  ^24:35 И ще светя с учение като с утринна светлина, и надалеч ще го покажа;
  ^24:36 и ще изливам учението като пророчество и ще го оставя във вечни родове."
  ^24:37 Виждате, че аз съм се трудил не само за себе си, но и за всички, които дирят премъдрост.

25
  ^25:1 С три неща се украсих и станах хубава пред Господа и пред човеците:
  ^25:2 единомислие между братя и любов между ближни, и жена и мъж, които живеят съгласно помежду си.
  ^25:3 И три вида човеци намрази душата ми, и много ми е омразен техният живот:
  ^25:4 горделив сиромах, лъжлив богаташ и старец прелюбодейник, ослабващ в разсъдъка.
  ^25:5 Което не си събрал в младост, как можеш го придоби на старост?
  ^25:6 Колко прилича на седини да съдят и на старци - да умеят съвет да дават!
  ^25:7 Колко хубава е мъдростта на старците, и колко прилича на почтени люде разсъдливост и съвет!
  ^25:8 Венец на старците е многостранната опитност, и тяхна похвала е страхът Господен.
  ^25:9 Девет помисли похвалих в сърцето си, а десетия ще изкажа с език:
  ^25:10 това е човек, който се радва на деца и който през живота си вижда падението на враговете.
  ^25:11 Блазе ономува, който живее с разумна жена, който не греши с език и не служи на недостоен за себе си.
  ^25:12 Блазе ономува, който е придобил мъдрост и я предава в ушите на ония, които слушат.
  ^25:13 Колко велик е оня, който е намерил премъдрост! но той не е по-високо от оногова, който се бои от Господа.
  ^25:14 Страх Господен всичко надминава, и който го има - с кого може да бъде сравнен?
  ^25:15 Всяка рана може да се понесе, само не рана сърдечна, и всяка злоба, само не женска злоба,
  ^25:16 всяко нападение, само не нападение от ненавистници, и всяко отмъщение, само не отмъщение от врагове;
  ^25:17 няма глава по-отровна от змийна глава, и няма ярост по-силна от вража ярост.
  ^25:18 Скланям по-скоро да живея с лъв и змей, нежели да живея със зла жена.
  ^25:19 Злобата на жена изменя погледа й и прави лицето й мрачно, като у мечка.
  ^25:20 Ще седне мъж й между приятелите си и, като чуе за нея, горко ще въздъхне.
  ^25:21 Всяка злоба е малка в сравнение със злобата на жена; жребият на грешника да падне върху нея.
  ^25:22 Каквото е възлизане по пясък за нозете на старец, такова е свадлива жена за тих мъж.
  ^25:23 Не се вглеждай в хубост женска и не пожелавай жена за похот.
  ^25:24 Отвращение, стид и голям срам е, кога жена владее над мъжа си.
  ^25:25 Унило сърце, тъжно лице и сърдечна рана е лошата жена.
  ^25:26 Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж.
  ^25:27 От жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме.
  ^25:28 Не давай на вода изто'к, нито на зла жена - власт;
  ^25:29 ако тя не ходи под твоя ръка, отсечи я от плътта си.

26
  ^26:1 Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен.
  ^26:2 Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му;
  ^26:3 добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа;
  ^26:4 с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело.
  ^26:5 От три неща се плаши сърцето ми, а при четвъртото аз се моля:
  ^26:6 от градско злословие, от разбунтувана тълпа и от смъртна клевета - всичко това е ужасно.
  ^26:7 Сърдечна болка и тъга - това е жена, ревнива към друга жена,
  ^26:8 и бичът на езика й, който към всички се прилепя.
  ^26:9 Зла жена е волски хомот, който се движи насам и натам; който я взима, е също като оня, който хваща скорпия.
  ^26:10 Голямо тегло е предадената на пиянство жена, и тя не ще скрие своя срам.
  ^26:11 Жена, наклонна към блудство, се познава по дигането на очите и клепачите й.
  ^26:12 Над безсрамна дъщеря постави яка стража, за да не би, като улучи слабост, да злоупотреби със себе си.
  ^26:13 Пази се от безсрамно око и не се учудвай, ако то съгреши против тебе:
  ^26:14 както мъченият от жажда пътник отваря уста и пие всяка близка вода,
  ^26:15 тъй и тя сяда срещу всяка шатра и пред стрелата отваря колчан.
  ^26:16 Любезността на жената ще услади мъжа й, и благоразумието й ще затлъсти костите му.
  ^26:17 Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма.
  ^26:18 Срамежлива жена е благодат въз благодат,
  ^26:19 и няма достойна мярка за въздържаната душа.
  ^26:20 Каквото е възлязлото на височините Господни слънце,
  ^26:21 това е хубостта на добра жена в наредбата на къщата й;
  ^26:22 каквото е светилото, което свети върху светия светилник, това е хубостта на нейното лице в зряла възраст;
  ^26:23 каквото са златни стълбове върху сребърни подложки, това са прекрасните й нозе върху яките й пети.
  ^26:24 От две неща е скърбяло сърцето ми, а при третото се подигаше яд в мене:
  ^26:25 ако войник търпи от немотия, и разумни човеци бъдат пренебрегнати,
  ^26:26 и ако някой се обръща от праведност към грях; Господ ще приготви такъв за меч.
  ^26:27 Търговец мъчно може да избегне от грешки, а кръчмар не ще се избави от грях.

27
  ^27:1 Мнозина са грешили за маловажни работи, и който търси богатство, отвръща очи.
  ^27:2 Дето се скрепяват камъни, се забива гвоздей: тъй и между продажба и купуване се вмъква грях.
  ^27:3 Ако някой не се удържи грижливо в страх Господен, домът му скоро ще се разори.
  ^27:4 При отсяване с решето остава смет: тъй и нечистотата на човека - при неговото разсъждение.
  ^27:5 Глинени съдини се изпитват в пещ, а човека изпитват в разговора му.
  ^27:6 Грижите за дървото се проявяват в неговия плод: тъй и в словото - помислите на човешкото сърце.
  ^27:7 Преди беседа не хвали човека, защото тя е изпитание на людете.
  ^27:8 Ако усърдно дириш правда, ще я намериш и ще се облечеш с нея като с великолепен подир.
  ^27:9 Птиците се прибират при подобните си; тъй и истината се обръща към ония, които се упражняват в нея.
  ^27:10 Както лъвът причаква плячката, тъй и греховете - ония, които вършат неправда.
  ^27:11 Беседата на благочестивия е всякога мъдрост, а безумният се мени като месечината.
  ^27:12 Всред неразумни не губи време, а го прекарвай постоянно всред благоразумни.
  ^27:13 Беседата на глупавите е отвратителна, и смехът им е в греховна забрава.
  ^27:14 Пустословието на ония, които се много кълнат, прави да настръхват космите, а препирнята им уши запушва.
  ^27:15 Свадата на горделивите е кръвопролитие, и хулите им са нетърпими за слуха.
  ^27:16 Който издава тайни, изгубва доверие и не ще намери приятел по душа.
  ^27:17 Обичай приятеля и бъди му верен;
  ^27:18 ако пък издадеш тайните му, не тичай вече подире му;
  ^27:19 защото, както човек убива врага си, тъй и ти си убил приятелството на ближния;
  ^27:20 и както ти би изпуснал из ръце птичка, тъй си изпуснал приятеля и не ще го хванеш;
  ^27:21 не тичай подире му, защото той е далеч отишъл и избягал, както сърна от примка.
  ^27:22 Рана може да се превърже, и подир свада е възможно помирение;
  ^27:23 но който е издал тайни, той е изгубил надежда за помирение.
  ^27:24 Който мига с око, той козни крои, и никой не ще го удържи от това;
  ^27:25 пред твоите очи той ще говори сладко и ще се учудва на думите ти,
  ^27:26 а после ще изкриви устата си и в думите ти ще открие съблазън;
  ^27:27 много неща мразя, но не толкоз, колкото него; и Господ ще го намрази.
  ^27:28 Който хвърля камък нагоре, хвърля го на главата си, и коварен удар ще разтвори рани.
  ^27:29 Който копае яма, сам ще падне в нея, и който залага примка, сам ще се улови в нея.
  ^27:30 Който прави зло, върху него ще се обърне, и той не ще узнае, откъде му е дошло;
  ^27:31 присмех и укор от горделивите и отмъщение като лъв го причакват.
  ^27:32 С примка ще бъдат уловени ония, които се радват за падението на благочестивите, и скръб ще ги изнури преди смъртта им.
  ^27:33 Злоба и гняв - и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван.

28
  ^28:1 Отмъстителният ще получи отмъщение от Господа, Който не ще забрави греховете му.
  ^28:2 Прости на ближния си обидата, и тогава, след като се помолиш, ще ти се простят греховете.
  ^28:3 Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси;
  ^28:4 към подобния на себе си човек той няма милосърдие, а се моли за своите грехове;
  ^28:5 сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му?
  ^28:6 Помни края и престани да враждуваш: помни изтлението и смъртта и пази заповедите;
  ^28:7 помни заповедите и не бъди злобен към ближния;
  ^28:8 помни завета на Всевишния и презирай невежеството.
  ^28:9 Въздържай се от свада, и ще намалиш греховете:
  ^28:10 защото раздразнителен човек разпаля свада; човек грешник ще смущава приятели и сее раздор между ония, които живеят в мир.
  ^28:11 От каквото вещество е огънят, тъй и ще се разгори;
  ^28:12 и каквато е силата на човека, такъв ще бъде и гневът му, и наспоред богатството ще се усили яростта му.
  ^28:13 Гореща препирня огън разпаля, а гореща свада кръв пролива.
  ^28:14 Ако подухаш искра, тя ще се разпали, ако пък плюнеш върху нея, ще угасне: едното и другото излиза от твоите уста.
  ^28:15 Да бъдат проклети клюкар и двуезичник, защото те са погубили мнозина, които са живели в тишина;
  ^28:16 трети език е поколебал мнозина и ги е изпъждал от народ към народ,
  ^28:17 разорявал е укрепени градове и е струполясвал къщи на велможи;
  ^28:18 трети език е изпъдил доблестни жени и ги е лишил от трудовете им;
  ^28:19 който го слуша, не ще намери покой и не ще живее в тишина.
  ^28:20 Удар от бич резки прави, а удар от език кости троши;
  ^28:21 мнозина са паднали от остър меч, но не толкоз, колкото са паднали от език;
  ^28:22 честит, който се е укрил от него, който не е изпитвал яростта му, който не е махнал хомота му и не е бил свързан с веригите му;
  ^28:23 защото хомотът му е хомот железен, и веригите му са вериги медни;
  ^28:24 люта смърт е неговата смърт, и самият ад е по-добър от него.
  ^28:25 Той не ще овладее благочестивите, и те не ще изгорят в неговия пламък;
  ^28:26 които оставят Господа, ще паднат в него; в тях той ще се разгори и не ще угасне: той ще бъде проводен върху им като лъв, и като леопард ще ги изтреби.
  ^28:27 Виж, огради имота си с тръни,
  ^28:28 свържи среброто си и златото,
  ^28:29 и за думите си направи теглилка и мярка, а за устата си - врата и ключалка.
  ^28:30 Пази се да се не спънеш чрез тях и да не паднеш пред ония, които кроят зло.

29
  ^29:1 Който показва милост, дава назаем на ближния, и който го поддържа с ръката си, пази заповедите.
  ^29:2 Давай назаем на ближния, кога има нужда, и сам овреме връщай на ближния.
  ^29:3 Дръж си твърдо думата и бъди верен - и във всяко време ще намериш потребното за тебе.
  ^29:4 Мнозина са считали заема като находка и са причинили огорчение на ония, които са им помогнали.
  ^29:5 Докле получи, ще целува ръката му и заради парите на ближния ще понижи глас;
  ^29:6 а в срока за връщане ще провлича времето, ще отговаря тъжно и ще се оплаква от времената.
  ^29:7 Ако бъде в състояние, то едвам половината ще донесе - и това ще му сметне като находка;
  ^29:8 ако пък не бъде в състояние, заемодавецът се е лишил от парите си и без причина си е добил враг в него;
  ^29:9 той ще му отплати с клетви и ругатни и вместо почит ще му въздаде безчестие.
  ^29:10 Мнозина поради такова лукавство се отказват да дават назаем, боейки се да не претърпят напразно загуба.
  ^29:11 Но към сиромаха бъди снизходителен и с милостинята си към него не закъснявай;
  ^29:12 заради заповедта помогни на сиромаха и в нуждата му не го отпускай без нищо.
  ^29:13 Пръскай сребро за брат и приятел и го не оставяй да ръждяса под камъка за погибел;
  ^29:14 разполагай със съкровището си според заповедите на Всевишния, и то ще ти принесе полза повече, нежели златото;
  ^29:15 заключи в клетовете си милостинята, и тя ще те избави от всяка злочестина:
  ^29:16 тя ще те защити от врага по-добре, нежели як щит и твърдо копие.
  ^29:17 Добрият човек ще поръчителствува за ближния, а оня, който е срам изгубил, ще го остави.
  ^29:18 Не забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал душата си за тебе.
  ^29:19 Грешникът ще разстрои състоянието на поръчителя, и неблагодарният в душата ще остави избавителя си.
  ^29:20 Поръчителството е причинило разорение на мнозина заможни люде и ги е разклатило като морска вълна;
  ^29:21 силни мъже е изпъдило из къщите, и те са се скитали между чужди народи.
  ^29:22 Грешник, който взема върху си поръчителство и който търси печалба, на съд ще го теглят.
  ^29:23 Помагай на ближния според силата си и пази се, да не паднеш в същото.
  ^29:24 Главна потреба за живота е вода и хляб, облекло и къща, която прикрива голотата.
  ^29:25 По-добре сиромашки живот под дъсчен покрив, нежели разкошни гощавки в чужди къщи.
  ^29:26 Бъди доволен с малко, както и с много.
  ^29:27 Лош живот е да се скиташ от къща в къща, и дето се настаниш, не ще посмееш и уста да отвориш;
  ^29:28 ще угостяваш и ще поиш без благодарност, па на това отгоре ще чуеш и горчивини:
  ^29:29 "дойди тук, пришълецо, сложи трапеза и, ако има нещо у тебе, нахрани ме";
  ^29:30 "отдръпни се, пришълецо, заради почетно лице: брат ми дойде на гости, къщата ми е нужна".
  ^29:31 Тежък е за чувствителен човек укорът за подслон в къщата и натякванията за сторена услуга.

30
  ^30:1 Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.
  ^30:2 Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.
  ^30:3 Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.
  ^30:4 Умря баща му - и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;
  ^30:5 приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;
  ^30:6 за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели - такъв, който въздава благодарност.
  ^30:7 Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.
  ^30:8 Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.
  ^30:9 Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.
  ^30:10 Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.
  ^30:11 Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.
  ^30:12 Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.
  ^30:13 Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.
  ^30:14 По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло;
  ^30:15 здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;
  ^30:16 няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;
  ^30:17 по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.
  ^30:18 Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.
  ^30:19 Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;
  ^30:20 така гоненият от Господа,
  ^30:21 като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.
  ^30:22 Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;
  ^30:23 веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,
  ^30:24 обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,
  ^30:25 защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.
  ^30:26 Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.
  ^30:27 Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.

31
  ^31:1 Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
  ^31:2 Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
  ^31:3 Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;
  ^31:4 сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.
  ^31:5 Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
  ^31:6 Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
  ^31:7 то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.
  ^31:8 Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
  ^31:9 Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
  ^31:10 Кой е бил изкушаван със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
  ^31:11 Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?
  ^31:12 Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
  ^31:13 Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
  ^31:14 и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
  ^31:15 Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
  ^31:16 Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
  ^31:17 Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
  ^31:18 Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
  ^31:19 от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
  ^31:20 и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
  ^31:21 Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
  ^31:22 Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
  ^31:23 страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
  ^31:24 Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
  ^31:25 Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.
  ^31:26 Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
  ^31:27 Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
  ^31:28 против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
  ^31:29 Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
  ^31:30 Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
  ^31:31 Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
  ^31:32 Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
  ^31:33 Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
  ^31:34 виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
  ^31:35 Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
  ^31:36 На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
  ^31:37 не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.

32
  ^32:1 Ако са те поставили старейшина на гощавка, не се възгордявай; бъди между другите като един от тях:
  ^32:2 погрижи се за тях и после седни. И кога изпълниш всичката си работа, заеми мястото си,
  ^32:3 за да им се порадваш и за добрата разпоредба венец да получиш.
  ^32:4 Разговора води ти, старейшино, - защото това на тебе прилича, -
  ^32:5 с основно знание, и не забранявай музика.
  ^32:6 Кога слушат, не протакай разговора и безвременно не мъдрувай.
  ^32:7 Каквото е рубинов печат в златно украшение, такова е благозвучието на музика в гощавка при вино;
  ^32:8 каквото е смарагдов печат в златна обкова, такова е приятността на песни при вкусно вино.
  ^32:9 Кажи, момко, ако потрябва, само две думи, кога бъдеш запитан;
  ^32:10 кажи главното, много в малко думи. Бъди като знаещ и, заедно с това, като умеещ да мълчи.
  ^32:11 Всред велможи недей се равни с тях и, кога говори друг, ти много не говори.
  ^32:12 Пред гръм иде светкавица, а пред срамежлив върви благоразположение.
  ^32:13 Ставай навреме и не бъди последен; бързай дома и се не спирай.
  ^32:14 Там се забавлявай и работи, каквото ти се нрави; ала не съгрешавай с горделива дума.
  ^32:15 И затова благославяй Оногова, Който те е сътворил и Който те насища със Своите блага.
  ^32:16 Който се бои от Господа, ще приеме поука, и които от ранно утро се обръщат към Него, ще придобият Неговото благоволение.
  ^32:17 Който търси закона, ще се насити от него, а лицемерец ще се препъне о него.
  ^32:18 Които се боят от Господа, ще намерят съд и като светлина ще разпалят правосъдието.
  ^32:19 Грешен човек отбягва от изобличение и намира извинение, съгласно със своето желание.
  ^32:20 Човек разсъдлив не пренебрегва размишление, а неразсъдлив и горд не трепва от страх и след като е направил нещо без размишление.
  ^32:21 Без разсъждение не прави нищо, и кога направиш, не се разкайвай.
  ^32:22 Не ходи по път, дето има развалини, за да се не спънеш о камък;
  ^32:23 не се доверявай и на равен път; пази се дори и от децата си.
  ^32:24 Във всяко дело вярвай на душата си; и това е пазене на заповедите.
  ^32:25 Който вярва на закона, е внимателен към заповедите, и който се надява на Господа, не ще претърпи вреда.

33
  ^33:1 Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.
  ^33:2 Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.
  ^33:3 Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.
  ^33:4 Приготви реч - и ще бъдеш изслушан, събери поуки - и отговаряй.
  ^33:5 Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.
  ^33:6 Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.
  ^33:7 Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?
  ^33:8 Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:
  ^33:9 някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.
  ^33:10 И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;
  ^33:11 но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:
  ^33:12 едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.
  ^33:13 Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.
  ^33:14 Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта - живот, тъй и наспротив благочестивеца - грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.
  ^33:15 И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,
  ^33:16 и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.
  ^33:17 Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.
  ^33:18 Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:
  ^33:19 ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;
  ^33:20 и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
  ^33:21 Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;
  ^33:22 защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.
  ^33:23 Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.
  ^33:24 При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.
  ^33:25 Кърма, тояга и товар - за осела; хляб, наказание и работа - за роба.
  ^33:26 Занимавай роба с работа - и ще имаш покой; отслаби му ръцете - и той ще иска свобода.
  ^33:27 Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб - вериги и рани;
  ^33:28 употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;
  ^33:29 настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.
  ^33:30 Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.
  ^33:31 Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;
  ^33:32 ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;
  ^33:33 ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?

34
  ^34:1 Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек, и сънни бълнувания окриляват глупци.
  ^34:2 Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища.
  ^34:3 Сънищата са досущ това, което е подобието на лице спрямо лице.
  ^34:4 От нечисто какво може да бъде чисто, и от лъжливо какво може да бъде истинско?
  ^34:5 Гадание, белези и сънища са суета, и сърцето се пълни с мечти като у родилка.
  ^34:6 Ако не бъдат проводени от Всевишния за вразумяване, не ги взимай присърце.
  ^34:7 Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са.
  ^34:8 Законът се изпълнява без измама, и мъдростта в устата на верните се усъвършенствува.
  ^34:9 Учен човек знае много, и многоопитен изказва знание.
  ^34:10 Който не е имал опит, той малко знае; а който е странствувал, той е умножил знанието си.
  ^34:11 Много видях в моето странствуване, и зная повече от това, колкото говоря.
  ^34:12 Много пъти бях в опасност от смърт и се спасявах благодарение на опита.
  ^34:13 Духът на ония, които се боят от Господа, ще живее, защото тяхната надежда е в Оногова, Който ги спасява.
  ^34:14 Който се бои от Господа, от нищо не ще се уплаши и убои, защото Той е негова надежда.
  ^34:15 Блажена е душата на оногова, който се бои от Господа! Кой го поддържа, и кой е негова опора?
  ^34:16 Очите на Господа са върху ония, които Го обичат. Той е силна защита и яка опора, бранило от пек и бранило от пладнешки жар, предпазва от спъване и защита от падение;
  ^34:17 Той възвисява душата и просвещава очите, дава изцеление, живот и благословение.
  ^34:18 Който принася жертва от неправедна печалба, на такъв приносът е подигравка, и даровете на беззаконните са неблагоугодни;
  ^34:19 Всевишният не благоволи към приносите на нечестиви и с много жертви не се умилостивява за техните грехове.
  ^34:20 Каквото е оня, който закаля жертва син пред баща му, такова е и оня, който принася жертва от имота на сиромаси.
  ^34:21 Хлябът на сиромасите е живот за тях: който го отнима, е кръвопиец.
  ^34:22 Който отнима прехраната на ближен, убива го, и който лишава наемник от заплата, кръв пролива.
  ^34:23 Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?
  ^34:24 Кога един се моли, а друг проклина, кому гласа ще чуе Всемощният?
  ^34:25 Ако някой се измие от осквернение с мъртъв и пак се допира до него, каква полза от умиването му?
  ^34:26 Тъй е човек, който пости за греховете си и пак отива и прави същото; кой ще чуе молитвата му, и каква полза ще получи, задето се е смирявал?

35
  ^35:1 Който пази закона, той умножава приносите; който се държи о заповедите, той принася жертва за спасение.
  ^35:2 Който въздава благодарност, принася семидал; а който прави милостиня, принася хвалебна жертва.
  ^35:3 Да благоугодим Господу, значи да отстъпваме от зло, и да Го умилостивяваме, значи да се отклоняваме от неправда.
  ^35:4 Не се явявай пред лицето на Господа с празни ръце, защото всичко това е по заповед.
  ^35:5 Приносът на праведния втлъстява олтара, и благоуханието му е пред Всевишния.
  ^35:6 Жертвата на праведен мъж е благоприятна, и споменът за нея ще бъде незабравен.
  ^35:7 С весело око прославяй Господа и не намалявай начатъците на трудовете си;
  ^35:8 при всеки дар имай весело лице и с радост посвещавай десетината.
  ^35:9 Давай на Всевишния според както Той дава, и с весело око - според колкото печелиш с ръката си;
  ^35:10 защото Господ отплаща, и Той ще ти въздаде седморно.
  ^35:11 Не намалявай даровете, защото Той не ще ги приеме; и не се надявай на неправедна жертва.
  ^35:12 Защото Господ е съдия, и у Него няма лицеприятие:
  ^35:13 Той не ще лицеприятствува против сиромах и ще чуе молитвата на обиден;
  ^35:14 Той не ще презре молбата на сирак, нито на вдовица, кога тя ще излива просбата си.
  ^35:15 Не леят ли се сълзи по бузите на вдовицата, и не вика ли тя против оногова, който ги предизвиква?
  ^35:16 Който служи Богу, ще бъде приет с благоволение, и молитвата му ще стигне до облаците.
  ^35:17 Молитвата на смирен ще проникне през облаците, и той не ще се утеши, доде тя се не приближи до Бога,
  ^35:18 и не ще отстъпи, докле Всевишният не погледне милостно, не разсъди справедливо и не произнесе решение.
  ^35:19 И Господ не ще закъснее и не ще понесе, докле не съкруши бедрата на немилосърдните;
  ^35:20 Той ще въздава отмъщение и на народите, докле изтреби сборището на потисници и съкруши скиптрите на неправедни, -
  ^35:21 докле въздаде човеку според делата му, и за делата на людете - според намеренията им,
  ^35:22 докле извърши съд над Своя народ и ги зарадва със Своята милост.
  ^35:23 Благовременна е милостта във време на скръб, както дъждовните облаци - във време на засуха.

36
  ^36:1 Помилуй ни, Владико, Боже на всички, и милостно погледни,
  ^36:2 и напрати върху всички народи Твоя страх.
  ^36:3 Дигни ръката Си против чуждите народи, и нека те познаят Твоята мощ.
  ^36:4 Както пред тях Ти яви светостта Си в нас, тъй и пред нас яви величието Си в тях, -
  ^36:5 и нека те познаят, както ние познахме, че няма бог, освен Тебе, Господи!
  ^36:6 Възобнови личбите и извърши нови чудеса;
  ^36:7 прослави ръката и дясната Си мишца; подигни ярост и пролей гняв;
  ^36:8 изтреби противника и унищожи врага;
  ^36:9 ускори времето и спомни си клетвата, и нека възвестят за Твоите велики дела.
  ^36:10 С яростта на огъня да бъде изтребен оня, който бяга от меч, и потисниците на Твоя народ да намерят гибел.
  ^36:11 Съкруши главите на вражеските началници, които казват: "никого няма, освен нас!"
  ^36:12 Събери всички колена Иаковови и ги направи Твое наследие, както е било изпървом.
  ^36:13 Помилуй, Господи, народа, наречен на Твое име, и Израиля, когото Ти нарече първенец.
  ^36:14 Умилостиви се над града на Твоята светиня, над Иерусалим, място на Твоя покой.
  ^36:15 Напълни Сион с хвалата на Твоите обещания, и Твоя народ - със славата Си.
  ^36:16 Дай свидетелство на ония, които отначало са били Твое достояние, и въздигни пророчества от Твое име.
  ^36:17 Дай награда на ония, които се надяват на Тебе, и нека вярват на Твоите пророци.
  ^36:18 Чуй, Господи, молитвата на Твоите раби, по благословението Аароново, за Твоя народ, -
  ^36:19 и ще познаят всички, които живеят на земята, че Ти си Господ, Бог на вековете.
  ^36:20 Стомахът приема в себе си всякаква храна, но има храна от храна по-добра:
  ^36:21 гърлото различава ястия от дивеч, тъй и разумно сърце - лъжливи думи.
  ^36:22 Лукаво сърце тъга причинява, но многоопитен човек ще му отплати.
  ^36:23 Жена ще приеме всякакъв мъж, но има девица от девица по-добра:
  ^36:24 хубостта на жената лице весели и от всичко най-желана е за мъжа;
  ^36:25 ако на езика й има приветливост и кротост, нейният мъж излиза из реда на синовете човешки.
  ^36:26 Който придобива жена, туря начало на имот, придобива според себе си помощник, опора на своето спокойствие.
  ^36:27 Дето няма ограда, там имотът се разграбва; а който няма жена, въздиша, скитайки се;
  ^36:28 защото, кой ще повярва на въоръжен разбойник, който скита из град в град?
  ^36:29 Тъй и на човек, който няма постоянно жителство и който се спира за нощуване там, дето закъснее.

37
  ^37:1 Всякой приятел може да каже: "и аз се сприятелих с него". Но има приятел само по име приятел.
  ^37:2 Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?
  ^37:3 О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?
  ^37:4 Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.
  ^37:5 Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.
  ^37:6 Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.
  ^37:7 Всеки съветник хвали своя съвет, но някой съветва за своя полза;
  ^37:8 от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;
  ^37:9 може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: "пътят ти е добър", а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.
  ^37:10 Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.
  ^37:11 Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец - за война, с продавач - за размяна, с купувач - за продажба, със завистлив - за благодарност,
  ^37:12 с немилосърден - за благотворителност, с ленивец - за всяко дело,
  ^37:13 с годишен наемник - за свършека на работата, с ленив роб - за много работи.
  ^37:14 На такива не се осланяй при никое съвещание,
  ^37:15 но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,
  ^37:16 който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби.
  ^37:17 Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него;
  ^37:18 душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.
  ^37:19 Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.
  ^37:20 Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие - съвет.
  ^37:21 Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, - а винаги езикът господарува.
  ^37:22 Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.
  ^37:23 Някой се изхитря в речите, а бива омразен, - такъв ще си остане без всяка прехрана;
  ^37:24 защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.
  ^37:25 Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.
  ^37:26 Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.
  ^37:27 Мъдър мъж ще изобилва с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.
  ^37:28 Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.
  ^37:29 Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.
  ^37:30 Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не й давай;
  ^37:31 защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.
  ^37:32 Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия,
  ^37:33 защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;
  ^37:34 от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.

38
  ^38:1 Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал,
  ^38:2 и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.
  ^38:3 Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.
  ^38:4 Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.
  ^38:5 Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?
  ^38:6 Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела:
  ^38:7 с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
  ^38:8 Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.
  ^38:9 Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.
  ^38:10 Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.
  ^38:11 Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;
  ^38:12 и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.
  ^38:13 В някое време и в ръцете на лекарите има успех;
  ^38:14 защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.
  ^38:15 Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!
  ^38:16 Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;
  ^38:17 горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;
  ^38:18 защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.
  ^38:19 Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.
  ^38:20 Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.
  ^38:21 Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.
  ^38:22 Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: "мене вчера, а тебе днес."
  ^38:23 С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.
  ^38:24 Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.
  ^38:25 Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?
  ^38:26 Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му - за кърма на телиците.
  ^38:27 Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,
  ^38:28 насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.
  ^38:29 Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;
  ^38:30 шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;
  ^38:31 сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.
  ^38:32 Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,
  ^38:33 който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:
  ^38:34 с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината й;
  ^38:35 той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.
  ^38:36 Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;
  ^38:37 без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;
  ^38:38 и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;
  ^38:39 но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.

39
  ^39:1 Само оня, който посвещава душата си на размишление върху закона на Всевишния, ще дири мъдростта на всички древни и ще се упражнява в пророчествата:
  ^39:2 той ще запомня разказите на видни мъже и ще се вдълбочава в тънките обрати на притчите;
  ^39:3 ще изследва скрития смисъл на изреченията и ще се занимава със загадките на притчите;
  ^39:4 ще прекарва служба между велможи и ще се явява пред управител;
  ^39:5 ще пътува по земята на чужди народи, защото е опитал добро и зло между людете.
  ^39:6 Сърцето си ще насочи към това, щото от ранно утро да се обръща към Господа, Който го е сътворил, и ще се моли пред Всевишния; ще отвори с молитва устата си и ще се моли за греховете си.
  ^39:7 Ако на Господа Велики бъде угодно, той ще се изпълни с дух на разум,
  ^39:8 ще изрича думи от своята мъдрост и в молитва ще прославя Господа;
  ^39:9 ще оправя добре своята воля и ум и ще размишлява за тайните на Господа;
  ^39:10 ще покаже мъдростта на своето учение и ще се хвали със закона на завета Господен.
  ^39:11 Мнозина ще прославят знанието му, и той не ще бъде забравен довека;
  ^39:12 споменът за него не ще загине, и името му ще живее от рода в род.
  ^39:13 Народите ще прославят мъдростта му, и обществото ще възвестява хвалата му;
  ^39:14 докле бъде жив, той ще придобие по-голяма слава, нежели хиляди човеци; а кога почине, ще я увеличи.
  ^39:15 След като размислих още, ще ви разкажа, понеже съм пълен, както месечината в своята пълнота.
  ^39:16 Изслушайте ме, благочестиви деца, и растете като трендафил, който расте на нива край поток;
  ^39:17 издавайте благоухание като ливан,
  ^39:18 цъфтете като крин, пръскайте благовоние и пейте песни;
  ^39:19 благославяйте Господа във всички дела; величайте името Му и Го прославяйте с Неговата хвала,
  ^39:20 с песни от уста и с гусли и, прославяйки, говорете тъй:
  ^39:21 всички дела на Господа са твърде благотворни, и всяка Негова повеля ще се изпълни в свое време;
  ^39:22 и не може да се каже: какво е това? за какво е това? защото всичко ще се открие в свое време.
  ^39:23 По Негова дума стана водата като стог, и по дума на устата Му се явиха водните вместилища.
  ^39:24 В Неговите повели е всичкото Му благоволение, и никой не може да намали тяхната спасителност.
  ^39:25 Пред Него са делата на всяка плът, и невъзможно е да се укриеш от очите Му.
  ^39:26 Той вижда от века във век, и няма нищо чудно пред Него.
  ^39:27 Не може да се каже: какво е това? защо е това? защото всичко е създадено за своя употреба.
  ^39:28 Неговото благословение покрива като река, и като поток напоява сушата.
  ^39:29 Но и гнева Му изпитват народите, както някога Той бе превърнал водите в солнища.
  ^39:30 Пътищата Му за светиите са прави, а за беззаконните са препънки.
  ^39:31 Отначало за добрите е създадено доброто, както за грешните - злото.
  ^39:32 От всички потребности за живота на човека главни са: вода, огън, желязо, сол, пшенично брашно, мед, мляко, гроздов сок, масло и облекло;
  ^39:33 всичко това служи за полза на благочестивите, а за грешниците може да се обърне във вреда.
  ^39:34 Има ветрове, които са създадени за отмъщение и в яростта си усилят ударите си;
  ^39:35 във време на устрема си те изливат сила и удовлетворяват яростта на Оногова, Който ги е създал.
  ^39:36 Огън и градушка, глад и смърт - всичко това е създадено за отмъщение;
  ^39:37 зъбите на зверовете, скорпиите, змиите и мечът, който отмъщава на нечестивите с гибел, -
  ^39:38 ще се зарадват на повелята Му и ще бъдат готови на земята, кога потрябват, и в свое време не ще престъпят думите Му.
  ^39:39 Затова аз от самото начало реших, обсъдих и оставих в писание,
  ^39:40 че всички дела на Господа са прекрасни, и Той дарува всичко потребно в свое време;
  ^39:41 и не може да се каже: "това е по-лошо от онова", защото всичко в свое време ще бъде признато за добро.
  ^39:42 И тъй, от все сърце и с уста възпявайте и благославяйте името Господне.

40
  ^40:1 Много трудове са отредени за всеки човек, и тежко е игото на синовете Адамови, от деня на излизане из утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.
  ^40:2 Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.
  ^40:3 От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,
  ^40:4 от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, -
  ^40:5 всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.
  ^40:6 Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:
  ^40:7 бъдейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начуди, че не е имало нищо страшно.
  ^40:8 Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.
  ^40:9 Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари -
  ^40:10 всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.
  ^40:11 Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.
  ^40:12 Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.
  ^40:13 Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.
  ^40:14 Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците - най-накрай ще загинат.
  ^40:15 Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;
  ^40:16 остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.
  ^40:17 Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.
  ^40:18 Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.
  ^40:19 Деца и съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.
  ^40:20 Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.
  ^40:21 Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.
  ^40:22 Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.
  ^40:23 Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си - всякога.
  ^40:24 Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.
  ^40:25 Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.
  ^40:26 Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:
  ^40:27 в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;
  ^40:28 страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.
  ^40:29 Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.
  ^40:30 Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;
  ^40:31 но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.
  ^40:32 В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.

41
  ^41:1 О, смърт! колко горчиво е да си спомня за тебе човек, който спокойно си живее в своите владения,
  ^41:2 човек, който с нищо не е огрижен и във всичко е честит и е още в сила да приема храна.
  ^41:3 О, смърт! утешителна е твоята присъда за човек, който се нуждае и изнемогва,
  ^41:4 за престарял и за отрупан с грижи за всичко, за оня, който няма надежда и е изгубил търпение.
  ^41:5 Не бой се от смъртна присъда: спомни си за твоите прадеди и потомци. Това е присъда от Господа над всяка плът.
  ^41:6 И тъй, защо се отвръщаш от онова, що е благоугодно на Всевишния? десет ли, сто ли или хиляда години, -
  ^41:7 в ада няма издирване за времето на живота.
  ^41:8 Децата на грешници биват отвратителни деца и общуват с нечестивци.
  ^41:9 Наследието на децата на грешници ще загине, и заедно с племето им ще се разнася позор.
  ^41:10 Нечестив баща ще бъде укоряван от децата, защото зарад него те търпят позор.
  ^41:11 Горко ви, люде нечестиви, които сте оставили закона на Бога Всевишни!
  ^41:12 Кога се раждате, раждате се за проклятие; и кога умирате, получавате за свой дял проклятие.
  ^41:13 Всичко, що е от земя, ще се върне в земята: тъй нечестивците от проклятие ще отидат в погибел.
  ^41:14 Плачът на людете бива за техните тела, но на грешниците и недоброто име ще се изглади.
  ^41:15 Грижи се за името, защото то ще пребъде с тебе по-дълго, нежели много хиляди злато;
  ^41:16 за дните на добрия живот има брой, но доброто име пребъдва довека.
  ^41:17 Деца, пазете поуката в мир; а скрита мъдрост и невидимо съкровище - каква полза от тях?
  ^41:18 По-добре е човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.
  ^41:19 И тъй, срамувайте се от това, за което ще кажа:
  ^41:20 защото не е добре да се пази всеки срам, и не всичко от всички се одобрява според истината.
  ^41:21 Срамувайте се от блудство пред баща и майка, от лъжа - пред началник и господар;
  ^41:22 от престъпление - пред съдия и княз, от беззаконие - пред събрание и народ;
  ^41:23 от неправда - пред другар и приятел, от кражба - пред съседи:
  ^41:24 срамувайте се от всичко това и пред истината на Бога и на Неговия завет. Срамувай се и от облягане на трапеза, от измама при заем и изплащане;
  ^41:25 срамувай се да мълчиш пред ония, които поздравяват, да гледаш на разпътна жена, да отвръщаш лице от сродник,
  ^41:26 да отнемаш дял и подарък, да помисляш за омъжена жена, да сподирваш слугинята си,
  ^41:27 и не отивай при постелката й;
  ^41:28 пред приятели се срамувай от хулни думи, - и, след като си дал, не натяквай, -
  ^41:29 срамувай се да повтаряш слухове и да разнасяш тайни думи. И ще бъдещ наистина срамежлив и ще придобиеш благоразположението на всеки човек.

42
  ^42:1 Не се срамувай ето от какво и за лицеприятие не греши:
  ^42:2 не се срамувай да изпълняваш точно закона на Всевишния и завета и съда, за да дадеш правосъдие на нечестивец,
  ^42:3 да се препираш с другар и с чужденец и да даваш наследство на приятели;
  ^42:4 не се срамувай от точност в теглилки и мерки, - много ли, малко ли печелиш,
  ^42:5 от безпристрастие в купуване и продажба, от строго възпитание на децата и разкървяване реброто на лош слуга.
  ^42:6 При лоша жена добре е да имаш печат, и дето има много ръце, там заключвай.
  ^42:7 Ако нещо даваш, давай по сметка и с теглилка и върши всяко даване и вземане по запис.
  ^42:8 Не се срамувай да вразумяваш неразумен и глупав и престарял, който се надваря с млади, - и ще бъдеш наистина благовъзпитан и ще заслужиш одобрение от всеки човек.
  ^42:9 Дъщеря за бащата е постоянна тайна грижа; грижата за нея отпъжда съня: в младините й - да не би да прецъфти, а след омъжването й - да не би да омръзне;
  ^42:10 в моминството й - да не би да се оскверни и стане бременна в бащината си къща; след омъжване - да не би да наруши съпружеската вярност, и в съжителство с мъжа си - да не остане безплодна.
  ^42:11 Над безсрамна дъщеря усили надзора, за да те не направи гавра на враговете, притча в града и укор в народа и да те не посрами пред обществото.
  ^42:12 Не гледай на човешка хубост и не седи между жени:
  ^42:13 защото, както из дрехите излиза молец, тъй и от жената - женско лукавство.
  ^42:14 По-добре лош мъж, нежели ласкава жена, - жена, която посрамя до позор.
  ^42:15 Ще спомена сега за делата на Господа и ще разкажа за това, което съм видял. По словото на Господа са се явили делата Му:
  ^42:16 светлото слънце гледа на всичко, и цялото му действие е пълно със слава Господня.
  ^42:17 И на светиите не е предоставил Господ да разгласят за всичките Му чудеса, които Господ Вседържител е утвърдил, за да стои вселената твърдо в Неговата слава.
  ^42:18 Той прониква в бездната и сърцето и вижда всичките им гънки; защото Господ разбира всяко знание и вниква в личбите на века,
  ^42:19 като възвестява минало и бъдеще и като открива дирите на скритото;
  ^42:20 не Го отминува никой помисъл, и не ще се укрие от Него ни една дума.
  ^42:21 Той е извършил великите дела на Своята премъдрост и пребъдва преди века и довека:
  ^42:22 Той не се е уголемил, нито намалил, и не е искал никакъв съветник.
  ^42:23 Колко са желани всичките Му дела, ако и да можем да ги видим само като искри!
  ^42:24 Те всички живеят и пребъдват вовеки за всякакви потребности, и всички се покоряват Нему.
  ^42:25 Те всички са двойни, едно спроти друго, и нищо не е сътворил Той несъвършено:
  ^42:26 едно поддържа благото на друго, - и кой ще се насити да гледа славата Му?

43
  ^43:1 Той ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!
  ^43:2 Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!
  ^43:3 На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?
  ^43:4 Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
  ^43:5 Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.
  ^43:6 И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:
  ^43:7 по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;
  ^43:8 месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
  ^43:9 тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
  ^43:10 тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
  ^43:11 Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
  ^43:12 Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!
  ^43:13 С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.
  ^43:14 По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
  ^43:15 Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
  ^43:16 Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
  ^43:17 от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.
  ^43:18 Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
  ^43:19 Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
  ^43:20 на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
  ^43:21 И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.
  ^43:22 Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
  ^43:23 А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
  ^43:24 Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
  ^43:25 С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.
  ^43:26 Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:
  ^43:27 защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.
  ^43:28 Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.
  ^43:29 Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
  ^43:30 Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.
  ^43:31 Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!
  ^43:32 Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
  ^43:33 и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
  ^43:34 Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?
  ^43:35 Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.
  ^43:36 Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.

44
  ^44:1 Да възхвалим сега славните мъже и отците на нашия род:
  ^44:2 много славни дела Господ е явявал чрез тях със Своето величие отвека.
  ^44:3 Това са били първенци в своите царства и прочути по сила мъже; те са давали разумни съвети, възвестявали са чрез пророчества;
  ^44:4 те са били ръководители на народа в съвещания и книжно обучение.
  ^44:5 Мъдри думи имало в тяхното учение; те изнамерили музикални напеви и чрез писмо са предали песните.
  ^44:6 Люде богати, надарени със сила, те мирно живеели в своите жилища.
  ^44:7 Те всички били уважавани между племената си и в своите дни са били за слава.
  ^44:8 Между тях има такива, които са оставили след себе си име да разглася тяхната хвала; има и такива, за които не е останал спомен, които са изчезнали, като да не са съществували, и станали като да не са били, а след тях и децата им.
  ^44:9 Но те са били мъже на милостта, чиито праведни дела се не забравят.
  ^44:10 В тяхното семе пребъдва добро наследство; техните потомци са в заветите;
  ^44:11 семето им ще устои, и децата им - поради тях;
  ^44:12 семето им ще пребъде довека, и славата им не ще се изтреби;
  ^44:13 телата им са погребани в мир, и имената им живеят в родовете;
  ^44:14 народите ще разказват за тяхната мъдрост, а църквата ще разглася тяхната хвала.
  ^44:15 Енох угоди Господу и биде взет на небето, като стана образ на покаяние за всички родове.
  ^44:16 Ной биде намерен съвършен, праведен; във време на гнева той биде умилостивение;
  ^44:17 затова той стана остатък на земята, когато беше потоп;
  ^44:18 с него биде заключен вечен завет, че никоя плът не ще се изтреби вече чрез потоп.
  ^44:19 Авраам е великият отец на много народи, и не е имало нему подобен по слава;
  ^44:20 той запази закона на Всевишния и в завет беше с Него,
  ^44:21 и върху своята плът утвърди завета и в изпитанието се показа верен;
  ^44:22 затова Господ с клетва му обеща, че в неговото семе ще се благословят всички народи;
  ^44:23 обеща да го умножи като праха на земята, и да възвиси семето му като звездите, и да им даде наследство от море до море и от реката до края на земята.
  ^44:24 И на Исаака, заради баща му Авраама, Той тъй също потвърди благословението на всички люде и завета;
  ^44:25 и то се спря върху главата на Иакова:
  ^44:26 Той го щедро обсипа със Своите благословения и му даде наследие земята, отдели нейните дялове и ги раздели между дванайсетте колена,
  ^44:27 и произведе от него мъж на милостта, който придоби любов в очите на всяка плът.

45
  ^45:1 А тоя мъж бе възлюбеният от Бога и от човеците Моисей, чиято памет е благословена.
  ^45:2 Той го изравни по слава със светиите и го възвеличи с дела за страх на враговете;
  ^45:3 Той с думата му прекратяваше чудесни личби, прославяше го пред лицето на царе, даваше чрез него заповеди към народа му и му показваше от Своята слава.
  ^45:4 За неговата вярност и кротост Той го освети, избра Си го от всички люде,
  ^45:5 удостои го да слуша Неговия глас, въведе го в мъгла
  ^45:6 и му даде лице с лице заповеди, закон на живота и знания, за да научи Иакова на завета, и Израиля - на Неговите наредби.
  ^45:7 Той възвиси Аарона, - нему подобен светия, брат негов, от Левиево коляно, -
  ^45:8 свърза с него вечен завет и му даде свещенство у народа; Той го благослови с особено украшение и го опаса с пояса на славата;
  ^45:9 Той му надяна висше украшение и го облече с богати одежди, -
  ^45:10 в долна дреха, с подир и ефод, -
  ^45:11 и го окръжи със златни ябълки и с твърде много звънчета, които да издават при ходенето му звук, та да направят да се слуша в храма звън за напомнюване на синовете на Неговия народ;
  ^45:12 облече го със света дреха от злато и хиацинтова вълна и от препреден висон - художествена работа, с думата на съда, с урим и тумим, -
  ^45:13 с червен плат - изкусна работа, с многоценни камъни, изрязани като печат, в златно кръжило, работа на каменорезец, с изрязани за спомен начертания на имена според броя на Израилевите колена;
  ^45:14 на кидара му - златен венец, знак на светиня, слава на достоинство: величествено украшение, дело на изкуството, желано за очите.
  ^45:15 Преди него не е имало това отвека:
  ^45:16 който не принадлежал към неговото племе, не се обличал тъй, а само синовете му и потомците му през всички времена.
  ^45:17 Жертвите им се принасят всеки ден винаги по два пъти.
  ^45:18 Моисей му ръце напълни и го помаза със свет елей:
  ^45:19 нему и на неговото семе е отредено във вечен завет, през дните на небето, да служат Господу и заедно да свещенодействуват и да благославят народа Му с Неговото име;
  ^45:20 Господ избра него от всички живи, за да Му принася жертва, кадило и благоухание, за спомен, че се е умилостивил над Своя народ;
  ^45:21 Той му даде Своите заповеди и власт в съдебни наредби, за да учи Иакова на откровения и да поучава Израиля в Неговия закон.
  ^45:22 Против него въстанаха чужди, и му завидяха в пустинята людете, които се присъединиха към Датана и Авирона, и сбирщината на Корея в ярост и гняв;
  ^45:23 Господ видя, и Нему биде неугодно това, - и те загинаха от гневна ярост.
  ^45:24 Той стори над тях чудо, като ги изтреби с пламъка на Своя огън.
  ^45:25 И умножи славата на Аарона и му даде наследие - отдели им първоберките от плодовете:
  ^45:26 преди всичко приготви им хляб за насита, защото те ядат и Господните жертви, които Той даде нему и на семето му;
  ^45:27 но той не бива да има наследие в земята на народа, и няма за него дял между народа, защото Той Сам е негов дял и наследие.
  ^45:28 Също и Финеес, Елеазаров син, е трети по слава, защото бил ревностен към страха Господен и, когато отпаднал народът, устоял в добро разположение на душата си и умилостивил Господа към Израиля;
  ^45:29 затова бил сключен с него мирен завет, за да бъде той предстоятел на светиите и на своя народ, та нему и на семето му да принадлежи достоинството на свещенството вовеки.
  ^45:30 Както по завета с Давида, син на Иесея от Иудино коляно, царското наследие преминувало от син към син, тъй и наследието на свещенството принадлежало на Аарона и на семето му.
  ^45:31 Нека Бог ни даде мъдрост в нашето сърце - да съдим народа Му справедливо, та да не погинат благата им, и тяхната слава да пребъде в родовете им.

46
  ^46:1 Силен беше в битките Иисус Навин и беше приемник на Моисея в пророчествата.
  ^46:2 Наспоред името си, той беше велик в спасението на Божиите избраници, когато отмъстяваше на въставалите врагове, за да въведе Израиля в наследието му.
  ^46:3 Колко той се прослави, когато подигна ръцете си и простря меч срещу града!
  ^46:4 Кой преди него тъй е стоял? Защото той води войни Господни.
  ^46:5 Нали с негова ръка биде спряно слънцето, и един ден биде като два?
  ^46:6 Той викна към Всевишния Владика, когато от всички страни го бяха притиснали врагове, - и Великият Господ го чу:
  ^46:7 град от камъни с мощна сила Той хвърли върху враждебния народ и погуби противниците по склона на планината,
  ^46:8 за да познаят езичниците всеоръжието на Иисуса Навина и че неговата война беше пред Господа, а той само следваше подир Всемогъщия.
  ^46:9 И в дните на Моисея той извърши добро дело, той и Халев, Иефониев син, - с това, че те противостояха на враждуващите, удържаха народа от грях и уталожиха лошия ропот.
  ^46:10 И те само двама от шестстотин хиляди пътуващи бяха спасени, за да въведат народа в наследие - в земята, дето тече мед и мляко.
  ^46:11 И даде Господ на Халева сила, която се запази в него до старост, - за да възлезе на високото място на земята, и семето му получи наследие,
  ^46:12 за да видят всички синове Израилеви, че е добро да се следва подир Господа.
  ^46:13 Тъй и съдиите, всеки по своето име, - чисто сърце се не заблуждаваше, и които не се отвръщаха от Господа, - споменът за тях да бъде с благословение!
  ^46:14 Да процъфтят костите им от своето място,
  ^46:15 и името им да премине към синовете им за тяхна прослава!
  ^46:16 Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе за своя народ;
  ^46:17 той съди народа по закона Господен, и Господ посети Иакова;
  ^46:18 по своята вяра той беше истински пророк, и по думите му се познаваше верността на предвиждането.
  ^46:19 Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха, и принесе в жертва агне млечниче,
  ^46:20 и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му;
  ^46:21 и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски.
  ^46:22 Още преди времето на вечното свое успокоение той засвидетелствува пред Господа и Неговия помазаник: "имот, ни дори обувки, не съм взел от никого", и никой го не укори.
  ^46:23 Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ.

47
  ^47:1 После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.
  ^47:2 Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.
  ^47:3 Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.
  ^47:4 В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,
  ^47:5 когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?
  ^47:6 Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка - да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.
  ^47:7 Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:
  ^47:8 защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, - та дори доднес е съкрушил техния рог.
  ^47:9 Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;
  ^47:10 от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.
  ^47:11 И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.
  ^47:12 Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.
  ^47:13 И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.
  ^47:14 После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.
  ^47:15 Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.
  ^47:16 Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!
  ^47:17 Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;
  ^47:18 името ти се пренесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;
  ^47:19 за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите.
  ^47:20 В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,
  ^47:21 ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.
  ^47:22 Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;
  ^47:23 ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, - и те горко оплакваха твоето безумие, - че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.
  ^47:24 Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.
  ^47:25 И Той даде на Иакова остатък и на Давида - корен от него.
  ^47:26 И почина Соломон с отците си
  ^47:27 и след себе си от своето семе остави на народа безумие,
  ^47:28 скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,
  ^47:29 и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.
  ^47:30 И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;
  ^47:31 и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.

48
  ^48:1 И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.
  ^48:2 Той напрати върху тях глад и с ревността си намали броя им;
  ^48:3 със словото Господне той заключи небето и три пъти сваля огън.
  ^48:4 Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава!
  ^48:5 Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния;
  ^48:6 ти свали в погибел царе и знатни от леглото им;
  ^48:7 ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив - съд за отмъщение;
  ^48:8 ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници;
  ^48:9 ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне;
  ^48:10 ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, - преди да се е обърнал в ярост, - да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.
  ^48:11 Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, - и ние живот ще поживеем.
  ^48:12 Илия биде скрит във вихрушка, - и Елисей се изпълни с неговия дух
  ^48:13 и в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина;
  ^48:14 нищо го не надделя, и след неговата смърт тялото му пророчествуваше.
  ^48:15 И приживе вършеше той чудеса, и след смъртта делата му бяха чудни.
  ^48:16 При всичко това народът се не покая, и не отстъпиха от греховете си, докле не бяха пленени от земята си и пръснати по цяла земя.
  ^48:17 И остана твърде малко народ и един княз из дома Давидов.
  ^48:18 Някои от тях вършеха, що бе угодно Богу, а някои умножаваха греховете.
  ^48:19 Езекия укрепи града си и прекара в него вода, проби с желязо скалата и направи водоеми.
  ^48:20 В негови дни нахлу Сенахирим и проводи при него Рабсака, който дигна ръка против Сион и много се големееше в гордостта си.
  ^48:21 Тогава затрепериха сърцата и ръцете им, и те се мъчеха като родилки;
  ^48:22 и викнаха те към милосърдния Господа, като простряха ръце към Него;
  ^48:23 и Светият скоро ги чу от небето и ги избави с ръката на Исаия;
  ^48:24 Той порази войската на асирийци и Неговият Ангел ги изтреби;
  ^48:25 защото Езекия вършеше, което бе угодно Господу, и се държеше здраво о пътищата на отца си Давида, както бе заповядал пророк Исаия, велик и верен в своите видения.
  ^48:26 В негови дни слънцето отстъпи назад, и той прибави живот на царя.
  ^48:27 С великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион;
  ^48:28 довека възвестяваше бъдещето и скритото, преди да се е то изпълнило.

49
  ^49:1 Споменът за Иосия е като тамянов състав, приготвен с изкуство на мироварец;
  ^49:2 във всяка уста той ще бъде сладък като мед и като музика при гощавка с вино.
  ^49:3 Той действуваше успешно в обращението на народа и изтреби гнусотиите на беззаконието;
  ^49:4 той насочи към Господа сърцето си и в дните на беззаконните утвърди благочестие.
  ^49:5 Освен Давида, Езекия и Иосия, всички тежко съгрешиха,
  ^49:6 защото оставиха закона на Всевишния; иудейските царе се прекратиха;
  ^49:7 защото предадоха рога си на други и славата си - на чужд народ.
  ^49:8 Избраният град на светинята беше изгорен, и улиците му опустошени, както бе предсказал Иеремия,
  ^49:9 когото те оскърбяваха, макар че той още в утробата беше осветен за пророк, за да изкоренява, поразява и погубва, също както и да гради и насажда.
  ^49:10 Иезекиил видя явлението на славата, която Бог му показа в херувимска колесница;
  ^49:11 той напомняше за враговете под образ на дъжд и възвестяваше добро на ония, които изправяха пътищата си.
  ^49:12 И дванайсетте пророци - да процъфтят костите им от своето място! - утешаваха Иакова и спасяваха тяхната вярна надежда.
  ^49:13 Как да възвеличим Зоровавеля? И той е като пръстен на дясна ръка;
  ^49:14 също Иисус, син Иоседеков: те в своите дни построиха дом и възстановиха светия храм Господу, предназначен за вечна слава.
  ^49:15 Велик е споменът и за Неемия, който ни въздигна падналите стени, тури врата и заворки и поднови разрушените ни къщи.
  ^49:16 Не е имало на земята никого от сътворените, подобен на Еноха, - защото той биде дигнат от земята, -
  ^49:17 и не се е родил такъв мъж като Иосифа, глава на братята, опора на народа, - и неговите кости бяха почетени.
  ^49:18 Между човеците се прославиха Сим и Сит, но по-високо от всичко живо в творенията е Адам.

50
  ^50:1 Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:
  ^50:2 от него бе турена основа за двойно възвишение - издигане висока ограда на храма;
  ^50:3 в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;
  ^50:4 за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.
  ^50:5 Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!
  ^50:6 Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;
  ^50:7 като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;
  ^50:8 като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;
  ^50:9 като огън със смирна в кадилница,
  ^50:10 като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;
  ^50:11 като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.
  ^50:12 Кога вземеше великолепната одежда и се облечеш в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.
  ^50:13 Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, -
  ^50:14 наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,
  ^50:15 и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.
  ^50:16 За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,
  ^50:17 той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.
  ^50:18 Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.
  ^50:19 Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;
  ^50:20 а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,
  ^50:21 и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, - и тъй завършваха те Нему службата.
  ^50:22 Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;
  ^50:23 народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.
  ^50:24 И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:
  ^50:25 да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;
  ^50:26 да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!
  ^50:27 От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:
  ^50:28 това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.
  ^50:29 Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.
  ^50:30 Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, - и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;
  ^50:31 ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.

51
  ^51:0 Молитва на Иисуса, син Сирахов.
  ^51:1 "Тебе ще прославя, Господи Царю, и Тебе ще възхваля, моя Бог Спасител; Твоето име ще прославя,
  ^51:2 защото Ти ми беше покровител и помощник
  ^51:3 и избави тялото ми от гибел и от примките на клеветнически език, от уста, които казват лъжа; беше ми помощник и против ония, които въстанаха против мене,
  ^51:4 и ме избави, по голямата Си милост и заради името Си - от скръцнали зъби, готови да ме изядат,
  ^51:5 от ръцете на ония, които дирят душата ми, от много скърби, които съм имал,
  ^51:6 от огъня, който удушва от всяка страна, и отсред пламъка, в който не бях изгорял,
  ^51:7 из дълбинето на отровата адова, от нечист език и лъжлива дума, от клевета на неправеден език пред царя.
  ^51:8 Душата ми беше близо до смърт,
  ^51:9 и животът ми беше близо до ада преизподни:
  ^51:10 от всички страни ме окръжаваха, и нямаше кой да помогне, дирих с очи подкрепа от людете, ала нямаше.
  ^51:11 И си спомних за Твоята, Господи, милост и за делата Ти отвека,
  ^51:12 че Ти избавяш ония, които се Тебе надяват, и ги спасяваш от вражи ръце.
  ^51:13 И възнесох от земята молбата си и се молих за избава от смърт:
  ^51:14 викнах към Господа, Отца на моя Господ, за да ме не остави в скръбни дни, когато нямаше помощ от горделиви човеци.
  ^51:15 Ще хваля името Ти непрестанно и ще възпявам в славословие, защото молитвата ми биде чута:
  ^51:16 Ти ме спаси от гибел и ме избави от зло време.
  ^51:17 Затова ще Те прославям и хваля и ще благославям името на Господа."
  ^51:18 Бидейки още момче, преди да бях тръгнал да странствувам, открито търсех мъдрост в молитвата си:
  ^51:19 пред храма съм се молил за нея и докрай ще я търся; като от вида на зреещо грозде
  ^51:20 сърцето ми се радва от нея; ногата ми тръгна по прав път, аз вървях след нея от младини.
  ^51:21 По малко навеждах ухо и я приемах - и намирах в нея много поуки за себе си:
  ^51:22 аз напреднах в нея.
  ^51:23 Ще въздам слава Ономува, Който ми дава мъдрост.
  ^51:24 Аз се реших да я следвам, ревнувах за доброто - и няма да се посрамя.
  ^51:25 Душата ми се подвизава заради нея, и в делата си бях точен;
  ^51:26 простирах ръце към висинето и съзнавах моето невежество.
  ^51:27 Насочих към нея душата си и от самото начало предадох й сърцето си -
  ^51:28 и чрез чистота я достигнах; затова няма да бъда оставен от нея.
  ^51:29 И подигна се моята вътрешност, за да я търси; затова спечелих добра печалба.
  ^51:30 За награда Господ ми даде език, и с него ще Го хваля.
  ^51:31 Приближете се до мене вие, ненаучени, и въдворете се в дома на учението,
  ^51:32 защото вие се нуждаете от това, и душите ви силно жадуват.
  ^51:33 Аз отварям уста и казвам: придобивайте я без сребро;
  ^51:34 подвийте врат под нейния хомот, и нека душата ви приема учение: него може наблизо да намерите.
  ^51:35 Виждате с очите си: аз малко се потрудих - и си намерих голямо успокоение.
  ^51:36 Придобивайте учение и за голямо количество сребро, - и вие ще придобиете много злато.
  ^51:37 Да се радва душата ви за Неговата милост, и не се срамувайте да Го хвалите;
  ^51:38 вършете работата си овреме, и Той овреме ще ви даде награда.

Книго