1
  ^1:1 Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
  ^1:2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
  ^1:3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
  ^1:4 да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
  ^1:5 Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
  ^1:6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
  ^1:7 Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
  ^1:8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
  ^1:9 защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
  ^1:10 Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
  ^1:11 ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
  ^1:12 жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
  ^1:13 да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
  ^1:14 ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
  ^1:15 синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
  ^1:16 защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
  ^1:17 не напразно се разпъва мрежа пред птици.
  ^1:18 Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
  ^1:19 Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
  ^1:20 Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
  ^1:21 проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
  ^1:22 "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
  ^1:23 Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
  ^1:24 Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
  ^1:25 и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
  ^1:26 Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
  ^1:27 кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
  ^1:28 Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
  ^1:29 Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
  ^1:30 задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
  ^1:31 затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
  ^1:32 Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
  ^1:33 но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

2
  ^2:1 Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми,
  ^2:2 тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;
  ^2:3 ако призоваваш знанието и викаш към разума;
  ^2:4 ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, -
  ^2:5 ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.
  ^2:6 Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;
  ^2:7 Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;
  ^2:8 Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.
  ^2:9 Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.
  ^2:10 Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,
  ^2:11 тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,
  ^2:12 за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,
  ^2:13 от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;
  ^2:14 от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,
  ^2:15 чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;
  ^2:16 за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,
  ^2:17 която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.
  ^2:18 Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци;
  ^2:19 никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.
  ^2:20 Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;
  ^2:21 защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;
  ^2:22 а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

3
  ^3:1 Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;
  ^3:2 защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.
  ^3:3 Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, -
  ^3:4 и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.
  ^3:5 Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
  ^3:6 Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
  ^3:7 Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:
  ^3:8 това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.
  ^3:9 Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, -
  ^3:10 и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.
  ^3:11 Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;
  ^3:12 защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.
  ^3:13 Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, -
  ^3:14 защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:
  ^3:15 тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.
  ^3:16 В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;)
  ^3:17 пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни.
  ^3:18 Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.
  ^3:19 Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
  ^3:20 чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
  ^3:21 Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, -
  ^3:22 и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
  ^3:23 Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
  ^3:24 Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
  ^3:25 Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
  ^3:26 защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
  ^3:27 Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
  ^3:28 Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
  ^3:29 Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
  ^3:30 Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
  ^3:31 Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
  ^3:32 защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
  ^3:33 Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
  ^3:34 Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
  ^3:35 Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.

4
  ^4:1 Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,
  ^4:2 защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.
  ^4:3 Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;
  ^4:4 и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.
  ^4:5 Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.
  ^4:6 Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди.
  ^4:7 Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
  ^4:8 Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,
  ^4:9 ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.
  ^4:10 Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота.
  ^4:11 Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.
  ^4:12 Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.
  ^4:13 Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.
  ^4:14 Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;
  ^4:15 остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;
  ^4:16 защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;
  ^4:17 защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.
  ^4:18 Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.
  ^4:19 А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.
  ^4:20 Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;
  ^4:21 да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:
  ^4:22 защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.
  ^4:23 От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
  ^4:24 Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
  ^4:25 Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
  ^4:26 Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
  ^4:27 Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
  ^4:28 (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
  ^4:29 Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).

5
  ^5:1 Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,
  ^5:2 за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)
  ^5:3 защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;
  ^5:4 но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;
  ^5:5 нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята.
  ^5:6 Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.
  ^5:7 И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.
  ^5:8 Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й,
  ^5:9 за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;
  ^5:10 за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.
  ^5:11 И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, -
  ^5:12 и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,
  ^5:13 защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:
  ^5:14 безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!"
  ^5:15 Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
  ^5:16 Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите;
  ^5:17 нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
  ^5:18 Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
  ^5:19 с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно.
  ^5:20 И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
  ^5:21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
  ^5:22 Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
  ^5:23 той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.

6
  ^6:1 Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
  ^6:2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
  ^6:3 Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
  ^6:4 не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
  ^6:5 спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
  ^6:6 Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
  ^6:7 Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
  ^6:8 но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
  ^6:9 Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
  ^6:10 Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
  ^6:11 и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
  ^6:12 Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
  ^6:13 намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
  ^6:14 в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
  ^6:15 Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.
  ^6:16 Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
  ^6:17 очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
  ^6:18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
  ^6:19 лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
  ^6:20 Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
  ^6:21 вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
  ^6:22 Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
  ^6:23 защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота,
  ^6:24 за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
  ^6:25 Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
  ^6:26 защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
  ^6:27 Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
  ^6:28 Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
  ^6:29 Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.
  ^6:30 Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;
  ^6:31 хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
  ^6:32 Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
  ^6:33 бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
  ^6:34 защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
  ^6:35 няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

7
  ^7:1 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
  ^7:2 Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
  ^7:3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
  ^7:4 Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!" и наречи разума твой сродник,
  ^7:5 за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
  ^7:6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
  ^7:7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
  ^7:8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
  ^7:9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
  ^7:10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
  ^7:11 бъбрива и необуздана, нозете й се не спират вкъщи:
  ^7:12 ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
  ^7:13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
  ^7:14 "мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
  ^7:15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих те;
  ^7:16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
  ^7:17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
  ^7:18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
  ^7:19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
  ^7:20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние."
  ^7:21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
  ^7:22 Веднага той тръгна подире й, както вол отива на клане (и както псе - на верига), както елен - на изстрел,
  ^7:23 докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
  ^7:24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
  ^7:25 Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките й,
  ^7:26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
  ^7:27 нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.

8
  ^8:1 Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
  ^8:2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
  ^8:3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
  ^8:4 "към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
  ^8:5 Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, - на разум.
  ^8:6 Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
  ^8:7 защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
  ^8:8 всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
  ^8:9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
  ^8:10 Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
  ^8:11 защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
  ^8:12 Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
  ^8:13 Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
  ^8:14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
  ^8:15 Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
  ^8:16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
  ^8:17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
  ^8:18 у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
  ^8:19 плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
  ^8:20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
  ^8:21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
  ^8:22 Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
  ^8:23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
  ^8:24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
  ^8:25 Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
  ^8:26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
  ^8:27 Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
  ^8:28 когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
  ^8:29 когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
  ^8:30 аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
  ^8:31 веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
  ^8:32 И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!
  ^8:33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
  ^8:34 Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!
  ^8:35 Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;
  ^8:36 а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."

9
  ^9:1 Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
  ^9:2 закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
  ^9:3 проводи слугите си да възвестят от градските височини:
  ^9:4 "който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
  ^9:5 "дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
  ^9:6 оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
  ^9:7 Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
  ^9:8 Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
  ^9:9 дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
  ^9:10 Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
  ^9:11 защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
  ^9:12 (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)
  ^9:13 Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,
  ^9:14 сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,
  ^9:15 за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:
  ^9:16 "който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва:
  ^9:17 "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен".
  ^9:18 И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.

10
  ^10:1 Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
  ^10:2 Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.
  ^10:3 Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.
  ^10:4 Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.
  ^10:5 Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.
  ^10:6 Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.
  ^10:7 Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.
  ^10:8 Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.
  ^10:9 Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.
  ^10:10 Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.
  ^10:11 Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.
  ^10:12 Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.
  ^10:13 В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.
  ^10:14 Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.
  ^10:15 Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.
  ^10:16 Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.
  ^10:17 Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.
  ^10:18 Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.
  ^10:19 При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.
  ^10:20 Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.
  ^10:21 Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.
  ^10:22 Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.
  ^10:23 За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.
  ^10:24 От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни.
  ^10:25 Както вихър минава, тъй и нечестивецът ще изчезне; а праведникът е върху вечни основи.
  ^10:26 Каквото е оцет за зъби и дим за очи, това е и ленивецът за ония, които го пращат.
  ^10:27 Страхът Господен придава дни, а годините на нечестивците ще се скратят.
  ^10:28 Очакванието на праведниците е радост, а надеждата на нечестивците ще загине.
  ^10:29 Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за ония, които вършат беззаконие.
  ^10:30 Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята.
  ^10:31 От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
  ^10:32 Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

11
  ^11:1 Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
  ^11:2 Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
  ^11:3 Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
  ^11:4 Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
  ^11:5 Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
  ^11:6 Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
  ^11:7 Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
  ^11:8 Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
  ^11:9 Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
  ^11:10 Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
  ^11:11 С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
  ^11:12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
  ^11:13 Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
  ^11:14 Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.
  ^11:15 Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.
  ^11:16 Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотни), а трудолюбивите придобиват богатство.
  ^11:17 Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.
  ^11:18 Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.
  ^11:19 Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
  ^11:20 Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
  ^11:21 Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
  ^11:22 Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
  ^11:23 Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
  ^11:24 Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
  ^11:25 Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен.
  ^11:26 Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.
  ^11:27 Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
  ^11:28 Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
  ^11:29 Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
  ^11:30 Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
  ^11:31 Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

12
  ^12:1 Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
  ^12:2 Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
  ^12:3 Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
  ^12:4 Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
  ^12:5 Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.
  ^12:6 Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
  ^12:7 Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.
  ^12:8 Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.
  ^12:9 По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.
  ^12:10 Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.
  ^12:11 Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)
  ^12:12 Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.
  ^12:13 Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)
  ^12:14 От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.
  ^12:15 Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.
  ^12:16 Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.
  ^12:17 Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.
  ^12:18 Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.
  ^12:19 Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг.
  ^12:20 В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост.
  ^12:21 На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.
  ^12:22 Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.
  ^12:23 Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
  ^12:24 Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
  ^12:25 Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
  ^12:26 Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
  ^12:27 Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
  ^12:28 В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

13
  ^13:1 Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
  ^13:2 От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
  ^13:3 Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
  ^13:4 Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
  ^13:5 Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
  ^13:6 Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
  ^13:7 Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
  ^13:8 С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
  ^13:9 Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
  ^13:10 От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
  ^13:11 Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
  ^13:12 Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.
  ^13:13 Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
  ^13:14 (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
  ^13:15 Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
  ^13:16 Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
  ^13:17 Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
  ^13:18 Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
  ^13:19 Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
  ^13:20 Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
  ^13:21 Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
  ^13:22 Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
  ^13:23 Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
  ^13:24 Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
  ^13:25 Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
  ^13:26 Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

14
  ^14:1 Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
  ^14:2 Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
  ^14:3 В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
  ^14:4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
  ^14:5 Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
  ^14:6 Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
  ^14:7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
  ^14:8 Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
  ^14:9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
  ^14:10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
  ^14:11 Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
  ^14:12 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
  ^14:13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
  ^14:14 Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.
  ^14:15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
  ^14:16 Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
  ^14:17 Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
  ^14:18 Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
  ^14:19 Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
  ^14:20 Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
  ^14:21 Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
  ^14:22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
  ^14:23 От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
  ^14:24 Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
  ^14:25 Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
  ^14:26 В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
  ^14:27 Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
  ^14:28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
  ^14:29 У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
  ^14:30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
  ^14:31 Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
  ^14:32 За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
  ^14:33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
  ^14:34 Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
  ^14:35 Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

15
  ^15:1 (Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
  ^15:2 На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
  ^15:3 Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.
  ^15:4 Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.
  ^15:5 Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)
  ^15:6 В къщата на праведника - обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца - разсипия.
  ^15:7 На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
  ^15:8 На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
  ^15:9 На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
  ^15:10 Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
  ^15:11 Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
  ^15:12 Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
  ^15:13 Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
  ^15:14 На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
  ^15:15 На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
  ^15:16 По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
  ^15:17 По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
  ^15:18 Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
  ^15:19 Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
  ^15:20 Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
  ^15:21 За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
  ^15:22 Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
  ^15:23 Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време!
  ^15:24 За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
  ^15:25 Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
  ^15:26 Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
  ^15:27 Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.
  ^15:28 Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
  ^15:29 Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
  ^15:30 Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
  ^15:31 Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
  ^15:32 Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
  ^15:33 Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

16
  ^16:1 Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
  ^16:2 Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
  ^16:3 Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
  ^16:4 Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
  ^16:5 Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
  ^16:6 С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
  ^16:7 Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
  ^16:8 По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
  ^16:9 Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
  ^16:10 В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.
  ^16:11 Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.
  ^16:12 Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.
  ^16:13 Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.
  ^16:14 Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.
  ^16:15 В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.
  ^16:16 Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
  ^16:17 Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
  ^16:18 Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.
  ^16:19 По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
  ^16:20 Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
  ^16:21 Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
  ^16:22 Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
  ^16:23 Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
  ^16:24 Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
  ^16:25 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
  ^16:26 Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
  ^16:27 Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
  ^16:28 Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
  ^16:29 Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
  ^16:30 замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
  ^16:31 Седина в пътя на правдата е венец на слава.
  ^16:32 Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
  ^16:33 Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

17
  ^17:1 По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
  ^17:2 Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
  ^17:3 Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
  ^17:4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
  ^17:5 Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
  ^17:6 Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
  ^17:7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
  ^17:8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
  ^17:9 Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
  ^17:10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
  ^17:11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
  ^17:12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
  ^17:13 Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
  ^17:14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
  ^17:15 Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
  ^17:16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
  ^17:17 Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
  ^17:18 Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
  ^17:19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
  ^17:20 Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
  ^17:21 Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
  ^17:22 Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
  ^17:23 Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
  ^17:24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
  ^17:25 Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
  ^17:26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
  ^17:27 Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
  ^17:28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

18
  ^18:1 Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
  ^18:2 Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
  ^18:3 С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
  ^18:4 Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
  ^18:5 Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
  ^18:6 Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
  ^18:7 Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
  ^18:8 (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
  ^18:9 Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
  ^18:10 Нехайният в работата си е брат на разсипника.
  ^18:11 Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
  ^18:12 Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
  ^18:13 Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
  ^18:14 Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
  ^18:15 Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?
  ^18:16 Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
  ^18:17 Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
  ^18:18 Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
  ^18:19 Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
  ^18:20 Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
  ^18:21 От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
  ^18:22 Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
  ^18:23 Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)
  ^18:24 Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
  ^18:25 Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.

19
  ^19:1 По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
  ^19:2 Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
  ^19:3 Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
  ^19:4 Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
  ^19:5 Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
  ^19:6 Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
  ^19:7 Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но - и това няма.
  ^19:8 Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
  ^19:9 Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
  ^19:10 На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе.
  ^19:11 Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
  ^19:12 Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева.
  ^19:13 Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
  ^19:14 Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа.
  ^19:15 Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
  ^19:16 Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
  ^19:17 Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
  ^19:18 Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
  ^19:19 Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
  ^19:20 Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
  ^19:21 В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
  ^19:22 Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
  ^19:23 Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
  ^19:24 Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
  ^19:25 Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
  ^19:26 Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
  ^19:27 Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
  ^19:28 Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
  ^19:29 Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.

20
  ^20:1 Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
  ^20:2 Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
  ^20:3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
  ^20:4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
  ^20:5 Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
  ^20:6 Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
  ^20:7 Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
  ^20:8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
  ^20:9 Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?
  ^20:10 Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
  ^20:11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
  ^20:12 Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
  ^20:13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
  ^20:14 "Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
  ^20:15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
  ^20:16 Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
  ^20:17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
  ^20:18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води' война.
  ^20:19 Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
  ^20:20 Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
  ^20:21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
  ^20:22 Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави' на Господа, и Той ще те запази.
  ^20:23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
  ^20:24 Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
  ^20:25 Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
  ^20:26 Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
  ^20:27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
  ^20:28 Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
  ^20:29 Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
  ^20:30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

21
  ^21:1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.
  ^21:2 Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
  ^21:3 Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
  ^21:4 Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
  ^21:5 Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
  ^21:6 Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
  ^21:7 Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
  ^21:8 Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
  ^21:9 По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
  ^21:10 Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
  ^21:11 Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
  ^21:12 Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
  ^21:13 Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.
  ^21:14 Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост.
  ^21:15 Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
  ^21:16 Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
  ^21:17 Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
  ^21:18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния.
  ^21:19 По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
  ^21:20 Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
  ^21:21 Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
  ^21:22 Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
  ^21:23 Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
  ^21:24 Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта.
  ^21:25 Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
  ^21:26 той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
  ^21:27 Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.
  ^21:28 Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.
  ^21:29 Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
  ^21:30 Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа.
  ^21:31 Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.

22
  ^22:1 По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
  ^22:2 Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
  ^22:3 Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
  ^22:4 Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
  ^22:5 По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
  ^22:6 Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
  ^22:7 Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
  ^22:8 Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)
  ^22:9 Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)
  ^22:10 Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
  ^22:11 Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.
  ^22:12 Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.
  ^22:13 Ленивецът казва: "лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!"
  ^22:14 Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.
  ^22:15 Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.
  ^22:16 Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее.
  ^22:17 Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
  ^22:18 защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
  ^22:19 За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
  ^22:20 Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,
  ^22:21 за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.
  ^22:22 Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, -
  ^22:23 защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
  ^22:24 Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,
  ^22:25 за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
  ^22:26 Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
  ^22:27 ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
  ^22:28 Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
  ^22:29 Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.

23
  ^23:1 Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,
  ^23:2 и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.
  ^23:3 Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.
  ^23:4 Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.
  ^23:5 Ще устремиш очи към него, и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.
  ^23:6 Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;
  ^23:7 защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; "яж и пий", ти казва, но сърцето му не е с тебе.
  ^23:8 Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.
  ^23:9 В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.
  ^23:10 Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;
  ^23:11 защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.
  ^23:12 Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи.
  ^23:13 Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;
  ^23:14 ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.
  ^23:15 Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;
  ^23:16 ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.
  ^23:17 Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;
  ^23:18 защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
  ^23:19 Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
  ^23:20 Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, -
  ^23:21 защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.
  ^23:22 Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.
  ^23:23 Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.
  ^23:24 Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.
  ^23:25 Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.
  ^23:26 Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, -
  ^23:27 защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена - тесен кладенец;
  ^23:28 тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.
  ^23:29 У кого - ах? у кого - ох? у кого - караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи?
  ^23:30 У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.
  ^23:31 Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
  ^23:32 отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;
  ^23:33 очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;
  ^23:34 и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
  ^23:35 (И ще кажеш:) "Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото."

24
  ^24:1 Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
  ^24:2 защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
  ^24:3 С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
  ^24:4 и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
  ^24:5 Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
  ^24:6 затова с обмисляне води' войната си, и успех ще има при много съвещания.
  ^24:7 Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.
  ^24:8 Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.
  ^24:9 Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.
  ^24:10 Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.
  ^24:11 Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.
  ^24:12 Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.
  ^24:13 Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:
  ^24:14 такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
  ^24:15 Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му,
  ^24:16 защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.
  ^24:17 Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.
  ^24:18 Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.
  ^24:19 Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,
  ^24:20 защото злият няма бъднина, - светилото на нечестивците ще угасне.
  ^24:21 Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се не събирай,
  ^24:22 защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, - и бедата от тях двамата кой ще предузнае?
  ^24:23 Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.
  ^24:24 Който казва на виновния: "прав си", него народите ще проклинат, него племената ще мразят;
  ^24:25 а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.
  ^24:26 В уста целува оня, който отговаря с верни думи,
  ^24:27 Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
  ^24:28 Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
  ^24:29 Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
  ^24:30 Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
  ^24:31 и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
  ^24:32 И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
  ^24:33 "малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, -
  ^24:34 и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."

25
  ^25:1 И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
  ^25:2 Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
  ^25:3 Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
  ^25:4 Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
  ^25:5 отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
  ^25:6 Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
  ^25:7 защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
  ^25:8 Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
  ^25:9 Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
  ^25:10 за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
  ^25:11 Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
  ^25:12 Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
  ^25:13 Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
  ^25:14 Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
  ^25:15 Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
  ^25:16 Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
  ^25:17 Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
  ^25:18 Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
  ^25:19 Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
  ^25:20 Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
  ^25:21 Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
  ^25:22 защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
  ^25:23 Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица.
  ^25:24 По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
  ^25:25 Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.
  ^25:26 Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.
  ^25:27 Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
  ^25:28 Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.

26
  ^26:1 Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.
  ^26:2 Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.
  ^26:3 Бич - за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци.
  ^26:4 Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;
  ^26:5 не отговаряй на глупеца според глупостта му *, за да се не помисли за мъдър.
  ^26:6 Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.
  ^26:7 Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.
  ^26:8 Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.
  ^26:9 Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.
  ^26:10 Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.
  ^26:11 Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.
  ^26:12 Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.
  ^26:13 Ленивецът казва: "лъв на пътя! лъв по стъгдите!"
  ^26:14 Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си.
  ^26:15 Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.
  ^26:16 Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.
  ^26:17 Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.
  ^26:18 Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,
  ^26:19 тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: "аз се само пошегувах".
  ^26:20 Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.
  ^26:21 Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва.
  ^26:22 Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.
  ^26:23 Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.
  ^26:24 С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.
  ^26:25 Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.
  ^26:26 Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.
  ^26:27 Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.
  ^26:28 Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.

* Според превода на 70-те: "не възразявай на глупеца срещу глупостта му".

27
  ^27:1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
  ^27:2 Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти.
  ^27:3 Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
  ^27:4 Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
  ^27:5 По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
  ^27:6 Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
  ^27:7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
  ^27:8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
  ^27:9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
  ^27:10 Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
  ^27:11 Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
  ^27:12 Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
  ^27:13 Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
  ^27:14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
  ^27:15 Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
  ^27:16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само' се обажда.
  ^27:17 Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
  ^27:18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче'тен ще бъде.
  ^27:19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
  ^27:20 Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
  ^27:21 Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
  ^27:22 Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
  ^27:23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
  ^27:24 защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
  ^27:25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
  ^27:26 Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви.
  ^27:27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.

28
  ^28:1 Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.
  ^28:2 Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.
  ^28:3 Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.
  ^28:4 Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.
  ^28:5 Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.
  ^28:6 По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.
  ^28:7 Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.
  ^28:8 Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните.
  ^28:9 Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.
  ^28:10 Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.
  ^28:11 Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.
  ^28:12 Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.
  ^28:13 Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.
  ^28:14 Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.
  ^28:15 Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.
  ^28:16 Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.
  ^28:17 Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.
  ^28:18 Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.
  ^28:19 Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.
  ^28:20 Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.
  ^28:21 Не е добро да си лицеприятен: такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.
  ^28:22 Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.
  ^28:23 Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.
  ^28:24 Който окрадва баща си и майка си и казва: "това не е грях", той е съучастник на грабители.
  ^28:25 Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.
  ^28:26 Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.
  ^28:27 Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.
  ^28:28 Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.

29
  ^29:1 Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
  ^29:2 Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка.
  ^29:3 Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.
  ^29:4 Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.
  ^29:5 Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.
  ^29:6 Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.
  ^29:7 Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.
  ^29:8 Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
  ^29:9 Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой.
  ^29:10 Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.
  ^29:11 Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.
  ^29:12 Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.
  ^29:13 Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.
  ^29:14 Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.
  ^29:15 Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.
  ^29:16 Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.
  ^29:17 Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.
  ^29:18 Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.
  ^29:19 Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.
  ^29:20 Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.
  ^29:21 Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.
  ^29:22 Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.
  ^29:23 Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
  ^29:24 Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.
  ^29:25 Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.
  ^29:26 Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.
  ^29:27 Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.

30
  ^30:1 Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала:
  ^30:2 Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
  ^30:3 не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
  ^30:4 Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
  ^30:5 Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
  ^30:6 Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
  ^30:7 За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:
  ^30:8 суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,
  ^30:9 да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
  ^30:10 Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
  ^30:11 Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
  ^30:12 Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
  ^30:13 Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
  ^30:14 Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотните между людете.
  ^30:15 Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -
  ^30:16 преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"
  ^30:17 Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
  ^30:18 Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
  ^30:19 път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
  ^30:20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".
  ^30:21 От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
  ^30:22 от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
  ^30:23 от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
  ^30:24 Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
  ^30:25 мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;
  ^30:26 хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;
  ^30:27 скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
  ^30:28 паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
  ^30:29 Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
  ^30:30 лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
  ^30:31 конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
  ^30:32 Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
  ^30:33 защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.

31
  ^31:1 Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му:
  ^31:2 Какво, синко, какво, сине на утробата ми? какво, сине на оброците ми?
  ^31:3 Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.
  ^31:4 Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе - сикер,
  ^31:5 за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.
  ^31:6 Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;
  ^31:7 нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.
  ^31:8 Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
  ^31:9 Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
  ^31:10 Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
  ^31:11 сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
  ^31:12 тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
  ^31:13 Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
  ^31:14 Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
  ^31:15 Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
  ^31:16 Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
  ^31:17 Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
  ^31:18 Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
  ^31:19 Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
  ^31:20 Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
  ^31:21 Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
  ^31:22 Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
  ^31:23 Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
  ^31:24 Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
  ^31:25 Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
  ^31:26 С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
  ^31:27 Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
  ^31:28 Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
  ^31:29 "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
  ^31:30 Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
  ^31:31 Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!

Книго