1
  ^1:0 Псалом Давидов.
  ^1:1 Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
  ^1:2 а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
  ^1:3 И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
  ^1:4 Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
  ^1:5 Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците - в събранието на праведните.
  ^1:6 Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.

2
  ^2:0 Псалом Давидов.
  ^2:1 Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
  ^2:2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
  ^2:3 "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."
  ^2:4 Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
  ^2:5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
  ^2:6 "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
  ^2:7 ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих *;
  ^2:8 искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение.
  ^2:9 Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."
  ^2:10 И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
  ^2:11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
  ^2:12 Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.

* 6 и 7 стихове според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих".

3
  ^3:0 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
  ^3:1 Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
  ^3:2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
  ^3:3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
  ^3:4 С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
  ^3:5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
  ^3:6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
  ^3:7 Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
  ^3:8 От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.

4
  ^4:1 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
  ^4:2 Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
  ^4:3 Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
  ^4:4 Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
  ^4:5 Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
  ^4:6 Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
  ^4:7 Мнозина думат; кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
  ^4:8 Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
  ^4:9 Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.

5
  ^5:1 Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
  ^5:2 Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
  ^5:3 Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
  ^5:4 Господи, чуй рано гласа ми, - на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
  ^5:5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
  ^5:6 нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
  ^5:7 Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
  ^5:8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
  ^5:9 Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
  ^5:10 Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им - отворен гроб, с езика си лъстят.
  ^5:11 Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
  ^5:12 И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
  ^5:13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.

6
  ^6:1 Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
  ^6:2 Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
  ^6:3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
  ^6:4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
  ^6:5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
  ^6:6 защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
  ^6:7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
  ^6:8 Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
  ^6:9 Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
  ^6:10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
  ^6:11 Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.

7
  ^7:1 Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
  ^7:2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
  ^7:3 да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
  ^7:4 Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
  ^7:5 ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, -
  ^7:6 нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
  ^7:7 Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, -
  ^7:8 множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
  ^7:9 Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
  ^7:10 Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
  ^7:11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
  ^7:12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
  ^7:13 ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
  ^7:14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
  ^7:15 Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
  ^7:16 Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
  ^7:17 злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му,
  ^7:18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.

8
  ^8:1 Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
  ^8:2 Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
  ^8:3 Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
  ^8:4 Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
  ^8:5 що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
  ^8:6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
  ^8:7 поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
  ^8:8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
  ^8:9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
  ^8:10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!

9
  ^9:1 Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
  ^9:2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
  ^9:3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
  ^9:4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
  ^9:5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
  ^9:6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
  ^9:7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
  ^9:8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
  ^9:9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
  ^9:10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
  ^9:11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
  ^9:12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
  ^9:13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
  ^9:14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, - Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
  ^9:15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
  ^9:16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
  ^9:17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
  ^9:18 Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога.
  ^9:19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
  ^9:20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
  ^9:21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
  ^9:22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
  ^9:23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
  ^9:24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
  ^9:25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!"
  ^9:26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
  ^9:27 дума в сърце си: "няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи".
  ^9:28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му - мъчение и пагуба;
  ^9:29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
  ^9:30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
  ^9:31 прегъва се, приляга - и сиромасите падат в силните му нокти;
  ^9:32 дума в сърце си: "Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види."
  ^9:33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
  ^9:34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: "Ти няма да търсиш сметка"?
  ^9:35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
  ^9:36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
  ^9:37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
  ^9:38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
  ^9:39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

10
  ^10:0 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^10:1 На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: "отлети на вашата планина като птица"?
  ^10:2 Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
  ^10:3 Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
  ^10:4 Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
  ^10:5 Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
  ^10:6 Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
  ^10:7 защото Господ е праведен, - обича правда; лицето Му гледа праведника.

11
  ^11:1 Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
  ^11:2 Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
  ^11:3 Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
  ^11:4 Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
  ^11:5 ония, които думат: "с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?"
  ^11:6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
  ^11:7 Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
  ^11:8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
  ^11:9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.

12
  ^12:1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^12:2 Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
  ^12:3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
  ^12:4 Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
  ^12:5 да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
  ^12:6 Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).

13
  ^13:0 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^13:1 Рече безумец в сърце си: "няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
  ^13:2 Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
  ^13:3 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
  ^13:4 Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
  ^13:5 Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
  ^13:6 Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
  ^13:7 "Кой ще даде от Сион спасение Израилю!" Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.

14
  ^14:0 Псалом Давидов.
  ^14:1 Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
  ^14:2 Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
  ^14:3 който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
  ^14:4 оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
  ^14:5 който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.

15
  ^15:0 Давидова песен.
  ^15:1 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
  ^15:2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
  ^15:3 Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници - към тях е всичкото ми желание.
  ^15:4 Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
  ^15:5 Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
  ^15:6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
  ^15:7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
  ^15:8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
  ^15:9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
  ^15:10 защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление.
  ^15:11 Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.

16
  ^16:0 Молитва Давидова.
  ^16:1 Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
  ^16:2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
  ^16:3 Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
  ^16:4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
  ^16:5 Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
  ^16:6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
  ^16:7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
  ^16:8 пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
  ^16:9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, - от враговете на душата ми, които ме окръжават:
  ^16:10 те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
  ^16:11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
  ^16:12 Те са като лъв, който жадува за плячка, - като лъвче, което стои на потайни места.
  ^16:13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
  ^16:14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
  ^16:15 Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.

17
  ^17:0 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
  ^17:1 Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
  ^17:3 Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
  ^17:4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
  ^17:5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
  ^17:6 вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
  ^17:7 В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
  ^17:8 Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
  ^17:9 дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
  ^17:10 Наведе Той небесата и слезе, - и мрак под нозете Му.
  ^17:11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
  ^17:12 И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си - водния мрак, въздушните облаци.
  ^17:13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
  ^17:14 Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
  ^17:15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии - и ги разсипа.
  ^17:16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
  ^17:17 Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
  ^17:18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
  ^17:19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
  ^17:20 Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
  ^17:21 Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
  ^17:22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
  ^17:23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
  ^17:24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
  ^17:25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
  ^17:26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек - искрено,
  ^17:27 с чист - чисто, а с лукав - според неговото лукавство,
  ^17:28 защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
  ^17:29 Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
  ^17:30 С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
  ^17:31 Бог! - Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
  ^17:32 Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
  ^17:33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
  ^17:34 прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
  ^17:35 учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
  ^17:36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
  ^17:37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
  ^17:38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
  ^17:39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
  ^17:40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
  ^17:41 Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
  ^17:42 те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, - ала Той ги не слуша;
  ^17:43 разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
  ^17:44 Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
  ^17:45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
  ^17:46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
  ^17:47 Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
  ^17:48 Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
  ^17:49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
  ^17:50 Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
  ^17:51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.

18
  ^18:0 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^18:1 Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
  ^18:3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
  ^18:4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
  ^18:5 Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
  ^18:6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
  ^18:7 от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
  ^18:8 Законът на Господа е съвършен - укрепява душата; откровението Господне е вярно - простите прави мъдри.
  ^18:9 Господните повеления са праведни - веселят сърцето; Господнята заповед е светла - просветлява очите.
  ^18:10 Страхът Господен е чист - пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина - всички са праведни;
  ^18:11 те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
  ^18:12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
  ^18:13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
  ^18:14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
  ^18:15 Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!

19
  ^19:1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^19:2 Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
  ^19:3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
  ^19:4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
  ^19:5 Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
  ^19:6 Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
  ^19:7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
  ^19:8 Едни - с колесници, други - с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
  ^19:9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
  ^19:10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!

20
  ^20:1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^20:2 Господи! с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
  ^20:3 Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
  ^20:4 защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
  ^20:5 Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
  ^20:6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
  ^20:7 Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
  ^20:8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
  ^20:9 Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
  ^20:10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
  ^20:11 Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им - изсред човешките синове,
  ^20:12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
  ^20:13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
  ^20:14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.

21
  ^21:1 Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
  ^21:2 Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
  ^21:3 Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.
  ^21:4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
  ^21:5 На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
  ^21:6 към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
  ^21:7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
  ^21:8 Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
  ^21:9 "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".
  ^21:10 Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
  ^21:11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
  ^21:12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
  ^21:13 Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
  ^21:14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
  ^21:15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
  ^21:16 Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
  ^21:17 Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
  ^21:18 Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
  ^21:19 делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
  ^21:20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
  ^21:21 избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа;
  ^21:22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
  ^21:23 Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
  ^21:24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
  ^21:25 защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
  ^21:26 За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
  ^21:27 Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
  ^21:28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
  ^21:29 защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
  ^21:30 Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
  ^21:31 Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
  ^21:32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.

22
  ^22:0 Псалом Давидов.
  ^22:1 Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
  ^22:2 Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
  ^22:3 подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
  ^22:4 Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
  ^22:5 Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
  ^22:6 Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

23
  ^23:0 Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
  ^23:1 Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
  ^23:2 защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
  ^23:3 Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
  ^23:4 Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), -
  ^23:5 той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
  ^23:6 Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
  ^23:7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
  ^23:8 Кой е тоя Цар на славата? - Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
  ^23:9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
  ^23:10 Кой е тоя Цар на славата? - Господ на силите, Той е Цар на славата.

24
  ^24:0 Псалом Давидов.
  ^24:1 Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
  ^24:2 Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
  ^24:3 да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
  ^24:4 Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
  ^24:5 Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
  ^24:6 Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
  ^24:7 Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
  ^24:8 Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
  ^24:9 насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
  ^24:10 Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
  ^24:11 Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
  ^24:12 Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
  ^24:13 Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
  ^24:14 Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
  ^24:15 Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
  ^24:16 Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
  ^24:17 Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
  ^24:18 Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
  ^24:19 Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
  ^24:20 Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
  ^24:21 Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
  ^24:22 Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.

25
  ^25:0 Псалом Давидов.
  ^25:1 Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
  ^25:2 Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
  ^25:3 защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
  ^25:4 с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
  ^25:5 намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
  ^25:6 ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
  ^25:7 за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
  ^25:8 Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
  ^25:9 Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
  ^25:10 в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
  ^25:11 Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
  ^25:12 Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.

26
  ^26:0 Псалом Давидов. (Преди помазването.)
  ^26:1 Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
  ^26:2 Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
  ^26:3 И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
  ^26:4 Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
  ^26:5 защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
  ^26:6 Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
  ^26:7 Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
  ^26:8 Сърцето ми повтаря Твоите думи: "търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти, Господи.
  ^26:9 Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
  ^26:10 Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
  ^26:11 Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
  ^26:12 не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
  ^26:13 Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
  ^26:14 Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!

27
  ^27:0 Псалом Давидов.
  ^27:1 Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
  ^27:2 Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
  ^27:3 Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
  ^27:4 Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
  ^27:5 Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
  ^27:6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
  ^27:7 Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
  ^27:8 Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
  ^27:9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!

28
  ^28:0 Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.)
  ^28:1 Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,
  ^28:2 въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
  ^28:3 Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.
  ^28:4 Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
  ^28:5 Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
  ^28:6 и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион - като млад еднорог.
  ^28:7 Гласът Господен секне огнен пламък.
  ^28:8 Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
  ^28:9 Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
  ^28:10 Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
  ^28:11 Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.

29
  ^29:1 Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
  ^29:2 Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
  ^29:3 Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
  ^29:4 Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
  ^29:5 Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
  ^29:6 защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин - радост.
  ^29:7 И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
  ^29:8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
  ^29:9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
  ^29:10 "каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
  ^29:11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!"
  ^29:12 И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
  ^29:13 за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!

30
  ^30:1 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
  ^30:2 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
  ^30:3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
  ^30:4 защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
  ^30:5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
  ^30:6 В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
  ^30:7 Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
  ^30:8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
  ^30:9 и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
  ^30:10 Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
  ^30:11 Изнури се от скръб животът ми, и годините ми - от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
  ^30:12 От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата бягат от мене.
  ^30:13 Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
  ^30:14 защото слушам злоречието на мнозина; отвред - ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
  ^30:15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
  ^30:16 Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
  ^30:17 Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
  ^30:18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
  ^30:19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
  ^30:20 Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
  ^30:21 Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
  ^30:22 Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
  ^30:23 В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
  ^30:24 Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
  ^30:25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!

31
  ^31:0 Псалом Давидов. Учение.
  ^31:1 Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
  ^31:2 Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
  ^31:3 Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
  ^31:4 защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
  ^31:5 Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми.
  ^31:6 Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
  ^31:7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
  ^31:8 "Ще те вразумя - казва Бог, - ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе."
  ^31:9 "Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват."
  ^31:10 Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
  ^31:11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.

32
  ^32:0 (Псалом Давидов)
  ^32:1 Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
  ^32:2 Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
  ^32:3 пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
  ^32:4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
  ^32:5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
  ^32:6 Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство.
  ^32:7 Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
  ^32:8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
  ^32:9 защото Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви.
  ^32:10 Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
  ^32:11 А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
  ^32:12 Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
  ^32:13 От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
  ^32:14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
  ^32:15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
  ^32:16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
  ^32:17 Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
  ^32:18 Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
  ^32:19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
  ^32:20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
  ^32:21 за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
  ^32:22 Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.

33
  ^33:0 Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
  ^33:1 Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
  ^33:3 С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
  ^33:4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
  ^33:5 Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
  ^33:6 Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
  ^33:7 Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
  ^33:8 Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
  ^33:9 Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
  ^33:10 Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
  ^33:11 Лъвчетата бедствуват * и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
  ^33:12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
  ^33:13 Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
  ^33:14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
  ^33:15 нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
  ^33:16 Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли.
  ^33:17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
  ^33:18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
  ^33:19 Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
  ^33:20 Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
  ^33:21 Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
  ^33:22 Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
  ^33:23 Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.

* Според превода на 70-те: "Богати обедняха".

34
  ^34:0 Псалом Давидов.
  ^34:1 Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
  ^34:2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
  ^34:3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
  ^34:4 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
  ^34:5 да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
  ^34:6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
  ^34:7 защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
  ^34:8 Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
  ^34:9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
  ^34:10 Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
  ^34:11 Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
  ^34:12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
  ^34:13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
  ^34:14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
  ^34:15 А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
  ^34:16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
  ^34:17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа - от тия лъвове.
  ^34:18 Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
  ^34:19 за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
  ^34:20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
  ^34:21 разтварят уста против мене; говорят: "добре! добре! окото ни видя".
  ^34:22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
  ^34:23 Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
  ^34:24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
  ^34:25 да не казват в сърцето си: "добре! (добре!) тъкмо по душата ни!" Да не казват: "погълнахме го".
  ^34:26 В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
  ^34:27 Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
  ^34:28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

35
  ^35:1 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
  ^35:2 Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
  ^35:3 защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
  ^35:4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
  ^35:5 на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
  ^35:6 Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина - до облаците!
  ^35:7 Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби - велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
  ^35:8 Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
  ^35:9 те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
  ^35:10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
  ^35:11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
  ^35:12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
  ^35:13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.

36
  ^36:0 Псалом Давидов.
  ^36:1 Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
  ^36:2 защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
  ^36:3 Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
  ^36:4 Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
  ^36:5 Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
  ^36:6 и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост - като пладнина.
  ^36:7 Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
  ^36:8 Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
  ^36:9 защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
  ^36:10 Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и - няма го.
  ^36:11 А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
  ^36:12 Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
  ^36:13 а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
  ^36:14 Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
  ^36:15 мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
  ^36:16 Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
  ^36:17 защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
  ^36:18 Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
  ^36:19 в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
  ^36:20 а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
  ^36:21 Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
  ^36:22 защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
  ^36:23 Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
  ^36:24 кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
  ^36:25 Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
  ^36:26 той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
  ^36:27 Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
  ^36:28 защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
  ^36:29 Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
  ^36:30 Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
  ^36:31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
  ^36:32 Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
  ^36:33 но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
  ^36:34 Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
  ^36:35 Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
  ^36:36 но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
  ^36:37 Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
  ^36:38 а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
  ^36:39 От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
  ^36:40 и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.

37
  ^37:1 Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
  ^37:2 Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
  ^37:3 защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
  ^37:4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
  ^37:5 защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
  ^37:6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
  ^37:7 Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
  ^37:8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
  ^37:9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
  ^37:10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
  ^37:11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, - и нея няма у мене.
  ^37:12 Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
  ^37:13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
  ^37:14 аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
  ^37:15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
  ^37:16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
  ^37:17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
  ^37:18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
  ^37:19 Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
  ^37:20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
  ^37:21 и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
  ^37:22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
  ^37:23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!

38
  ^38:1 Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
  ^38:2 Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
  ^38:3 Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
  ^38:4 Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
  ^38:5 кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
  ^38:6 Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
  ^38:7 Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
  ^38:8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
  ^38:9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
  ^38:10 Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
  ^38:11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
  ^38:12 Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
  ^38:13 Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
  ^38:14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.

39
  ^39:1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^39:2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
  ^39:3 извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
  ^39:4 и вложи в устата ми нова песен - хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
  ^39:5 Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
  ^39:6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас - кой ще се уподоби на Тебе! - бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
  ^39:7 Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите *; всесъжение и жертва за грях не поиска.
  ^39:8 Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
  ^39:9 желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
  ^39:10 Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
  ^39:11 Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
  ^39:12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
  ^39:13 защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
  ^39:14 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
  ^39:15 Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
  ^39:16 Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: "добре, добре!"
  ^39:17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
  ^39:18 Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!

* Вместо "продупчи Ми ушите" - в превода на 70-те: "тяло Ми приготви".

40
  ^40:1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^40:2 Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
  ^40:3 Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
  ^40:4 Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
  ^40:5 Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
  ^40:6 Враговете ми говорят зло за мене: "кога ще умре, и кога ще загине името му?"
  ^40:7 И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
  ^40:8 Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
  ^40:9 "законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане."
  ^40:10 Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
  ^40:11 А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
  ^40:12 По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
  ^40:13 а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
  ^40:14 Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!

41
  ^41:1 Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
  ^41:2 Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
  ^41:3 Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
  ^41:4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
  ^41:5 Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
  ^41:6 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
  ^41:7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
  ^41:8 Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
  ^41:9 Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
  ^41:10 Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
  ^41:11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
  ^41:12 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

42
  ^42:1 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
  ^42:2 защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
  ^42:3 Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
  ^42:4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
  ^42:5 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

43
  ^43:1 Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
  ^43:2 Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
  ^43:3 Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
  ^43:4 защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
  ^43:5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
  ^43:6 С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
  ^43:7 защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
  ^43:8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
  ^43:9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
  ^43:10 Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
  ^43:11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
  ^43:12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
  ^43:13 продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
  ^43:14 предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
  ^43:15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
  ^43:16 Всеки ден моето унижение пред мене, и срам покрива лицето ми
  ^43:17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
  ^43:18 всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
  ^43:19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
  ^43:20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
  ^43:21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
  ^43:22 то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
  ^43:23 Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
  ^43:24 Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
  ^43:25 Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
  ^43:26 Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
  ^43:27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.

44
  ^44:1 Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
  ^44:2 Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
  ^44:3 Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
  ^44:4 Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
  ^44:5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
  ^44:6 Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, - те са в сърцето на Царевите врагове.
  ^44:7 Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
  ^44:8 Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
  ^44:9 Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
  ^44:10 Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
  ^44:11 Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
  ^44:12 И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
  ^44:13 И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
  ^44:14 Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
  ^44:15 в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
  ^44:16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
  ^44:17 Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
  ^44:18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.

45
  ^45:1 Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
  ^45:2 Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
  ^45:3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
  ^45:4 Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
  ^45:5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
  ^45:6 Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
  ^45:7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
  ^45:8 Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
  ^45:9 Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята:
  ^45:10 прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
  ^45:11 Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
  ^45:12 Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.

46
  ^46:1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
  ^46:2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
  ^46:3 защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
  ^46:4 покори нам под нозете ни народи и племена;
  ^46:5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
  ^46:6 Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
  ^46:7 Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
  ^46:8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
  ^46:9 Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
  ^46:10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.

47
  ^47:1 Песен. Псалом. От Кореевите синове.
  ^47:2 Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
  ^47:3 Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната й страна е градът на великия Цар.
  ^47:4 В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
  ^47:5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
  ^47:6 видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
  ^47:7 страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
  ^47:8 с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
  ^47:9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
  ^47:10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
  ^47:11 Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
  ^47:12 Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
  ^47:13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
  ^47:14 обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
  ^47:15 защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.

48
  ^48:1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
  ^48:2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
  ^48:3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
  ^48:4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание.
  ^48:5 Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
  ^48:6 "защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?"
  ^48:7 Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
  ^48:8 човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
  ^48:9 скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
  ^48:10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
  ^48:11 Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
  ^48:12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
  ^48:13 Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
  ^48:14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
  ^48:15 Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
  ^48:16 Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
  ^48:17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
  ^48:18 защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
  ^48:19 макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
  ^48:20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
  ^48:21 Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.

49
  ^49:0 Псалом на Асафа.
  ^49:1 Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
  ^49:2 От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
  ^49:3 иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него - всепоядащ огън, и около Него - силна буря.
  ^49:4 Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
  ^49:5 съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
  ^49:6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
  ^49:7 Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
  ^49:8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
  ^49:9 няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
  ^49:10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
  ^49:11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
  ^49:12 Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
  ^49:13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
  ^49:14 Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
  ^49:15 и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
  ^49:16 А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
  ^49:17 а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
  ^49:18 кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
  ^49:19 устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
  ^49:20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
  ^49:21 ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
  ^49:22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител.
  ^49:23 Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

50
  ^50:1 Началнику на хора. Псалом Давидов,
  ^50:2 когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
  ^50:3 Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
  ^50:4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
  ^50:5 защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
  ^50:6 Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
  ^50:7 Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
  ^50:8 Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
  ^50:9 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
  ^50:10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
  ^50:11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
  ^50:12 Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
  ^50:13 Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
  ^50:14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
  ^50:15 Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
  ^50:16 Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
  ^50:17 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
  ^50:18 защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
  ^50:19 Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
  ^50:20 Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
  ^50:21 тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

51
  ^51:1 Началнику на хора. Учение Давидово,
  ^51:2 когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
  ^51:3 Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
  ^51:4 езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
  ^51:5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
  ^51:6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
  ^51:7 затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти - из земята на живите.
  ^51:8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
  ^51:9 ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
  ^51:10 Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
  ^51:11 Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.

52
  ^52:1 Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово
  ^52:2 Рече безумец в сърцето си: "няма Бог". Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
  ^52:3 Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
  ^52:4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
  ^52:5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
  ^52:6 Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
  ^52:7 Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.

53
  ^53:1 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
  ^53:2 когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
  ^53:3 Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
  ^53:4 Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
  ^53:5 защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
  ^53:6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
  ^53:7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
  ^53:8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
  ^53:9 защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.

54
  ^54:1 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
  ^54:2 Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
  ^54:3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
  ^54:4 от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
  ^54:5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
  ^54:6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
  ^54:7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
  ^54:8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
  ^54:9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
  ^54:10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
  ^54:11 денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
  ^54:12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
  ^54:13 защото, да би ме враг хулил, - това бих понесъл; да би ми се противник големеел, - от него бих се скрил;
  ^54:14 но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, - мой приятел и мой близък,
  ^54:15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
  ^54:16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
  ^54:17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
  ^54:18 Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
  ^54:19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
  ^54:20 Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
  ^54:21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
  ^54:22 устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
  ^54:23 Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
  ^54:24 Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.

55
  ^55:1 Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
  ^55:2 Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме.
  ^55:3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
  ^55:4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
  ^55:5 При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
  ^55:6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
  ^55:7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
  ^55:8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
  ^55:9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе - не са ли те в Твоята книга?
  ^55:10 Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
  ^55:11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
  ^55:12 На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
  ^55:13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
  ^55:14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми - от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

56
  ^56:1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
  ^56:2 Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
  ^56:3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
  ^56:4 Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
  ^56:5 Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
  ^56:6 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
  ^56:7 Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
  ^56:8 Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
  ^56:9 Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
  ^56:10 Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
  ^56:11 защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
  ^56:12 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.

57
  ^57:1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
  ^57:2 Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
  ^57:3 В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
  ^57:4 От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
  ^57:5 Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
  ^57:6 и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
  ^57:7 Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
  ^57:8 Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
  ^57:10 Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
  ^57:11 Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
  ^57:12 И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.

58
  ^58:1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
  ^58:2 Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
  ^58:3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
  ^58:4 защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
  ^58:5 без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
  ^58:6 Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
  ^58:7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
  ^58:8 ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, "защото, - мислят си те, - кой слуша?"
  ^58:9 Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
  ^58:10 Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
  ^58:11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
  ^58:12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
  ^58:13 Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
  ^58:14 Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
  ^58:15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
  ^58:16 нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
  ^58:17 Аз пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
  ^58:18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.

59
  ^59:1 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
  ^59:2 когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иов, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
  ^59:3 Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
  ^59:4 Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
  ^59:5 Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
  ^59:6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
  ^59:7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
  ^59:8 Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
  ^59:9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
  ^59:10 Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
  ^59:11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
  ^59:12 Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
  ^59:13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
  ^59:14 С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.

60
  ^60:1 Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
  ^60:2 Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
  ^60:3 от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
  ^60:4 защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
  ^60:5 Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
  ^60:6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
  ^60:7 Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
  ^60:8 да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
  ^60:9 И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.

61
  ^61:1 Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
  ^61:2 Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
  ^61:3 Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
  ^61:4 Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
  ^61:5 Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
  ^61:6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
  ^61:7 Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
  ^61:8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
  ^61:9 Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
  ^61:10 Синовете човешки са само суета; синовете велможки - лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
  ^61:11 Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
  ^61:12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
  ^61:13 и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.

62
  ^62:1 Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
  ^62:2 Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
  ^62:3 за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
  ^62:4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
  ^62:5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
  ^62:6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
  ^62:7 Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
  ^62:8 защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
  ^62:9 към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
  ^62:10 А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
  ^62:11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
  ^62:12 А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.

63
  ^63:1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^63:2 Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
  ^63:3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
  ^63:4 които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си - язвителните си думи,
  ^63:5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
  ^63:6 Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
  ^63:7 Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
  ^63:8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
  ^63:9 с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
  ^63:10 И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
  ^63:11 А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.

64
  ^64:1 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
  ^64:2 Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
  ^64:3 Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
  ^64:4 Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
  ^64:5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
  ^64:6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
  ^64:7 Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
  ^64:8 Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
  ^64:9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
  ^64:10 Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
  ^64:11 напояваш браздите й, уравняваш буците й, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
  ^64:12 увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
  ^64:13 изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
  ^64:14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.

65
  ^65:0 Началнику на хора. Песен.
  ^65:1 Възкликни към Бога, цяла земьо!
  ^65:2 Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
  ^65:3 Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
  ^65:4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
  ^65:5 Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
  ^65:6 Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
  ^65:7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
  ^65:8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
  ^65:9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
  ^65:10 Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
  ^65:11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
  ^65:12 постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
  ^65:13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
  ^65:14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
  ^65:15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
  ^65:16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
  ^65:17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
  ^65:18 Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
  ^65:19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
  ^65:20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!

66
  ^66:1 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
  ^66:2 Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
  ^66:3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
  ^66:4 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
  ^66:5 Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
  ^66:6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
  ^66:7 Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
  ^66:8 Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.

67
  ^67:1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
  ^67:2 Да се дигне Бог *, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
  ^67:3 Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
  ^67:4 А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
  ^67:5 Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
  ^67:6 Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
  ^67:7 Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
  ^67:8 Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
  ^67:9 земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай - от лицето на Бога, на Бога Израилев.
  ^67:10 Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
  ^67:11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
  ^67:12 Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
  ^67:13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
  ^67:14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато;
  ^67:15 когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
  ^67:16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
  ^67:17 защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
  ^67:18 Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
  ^67:19 Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
  ^67:20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
  ^67:21 Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
  ^67:22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
  ^67:23 Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
  ^67:24 за да потопиш ти ногата си, и твоите псета - езика си, в кръвта на враговете.
  ^67:25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
  ^67:26 отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата - девици с тимпани:
  ^67:27 "в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!"
  ^67:28 Там беше Вениамин малкият - техен княз; князете Иудини - техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
  ^67:29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
  ^67:30 Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
  ^67:31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо - всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
  ^67:32 Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
  ^67:33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
  ^67:34 Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
  ^67:35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество - на облаците.
  ^67:36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев - Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!

* В славянския превод на Библията: "Да возкреснет Бог"...

68
  ^68:1 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
  ^68:2 Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
  ^68:3 Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
  ^68:4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
  ^68:5 Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
  ^68:6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
  ^68:7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
  ^68:8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
  ^68:9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
  ^68:10 защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
  ^68:11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
  ^68:12 и обличам вместо дреха вретище, - и им ставам за приказ;
  ^68:13 за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
  ^68:14 Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
  ^68:15 извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
  ^68:16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
  ^68:17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
  ^68:18 не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
  ^68:19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
  ^68:20 Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
  ^68:21 Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, - утешители, ала не намирам.
  ^68:22 И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
  ^68:23 Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка - примка;
  ^68:24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
  ^68:25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
  ^68:26 жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
  ^68:27 защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
  ^68:28 Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
  ^68:29 да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
  ^68:30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
  ^68:31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
  ^68:32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
  ^68:33 Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
  ^68:34 защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
  ^68:35 Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
  ^68:36 защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
  ^68:37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

69
  ^69:1 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
  ^69:2 Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
  ^69:3 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
  ^69:4 Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
  ^69:5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
  ^69:6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!

70
  ^70:1 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека.
  ^70:2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
  ^70:3 Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
  ^70:4 Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
  ^70:5 защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
  ^70:6 На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
  ^70:7 За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
  ^70:8 Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
  ^70:9 Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
  ^70:10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
  ^70:11 думайки: "оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави".
  ^70:12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
  ^70:13 Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
  ^70:14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
  ^70:15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
  ^70:16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда - само Твоята.
  ^70:17 Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
  ^70:18 И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи - Твоята мощ.
  ^70:19 Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
  ^70:20 Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
  ^70:21 Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
  ^70:22 И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
  ^70:23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
  ^70:24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.

71
  ^71:0 За Соломона. (Псалом Давидов.)
  ^71:1 Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
  ^71:2 за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
  ^71:3 планините да донесат мир на людете, и хълмовете - правда;
  ^71:4 да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, -
  ^71:5 и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
  ^71:6 Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада *, като капки, оросяващи земята;
  ^71:7 в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
  ^71:8 той ще владее от море до море и от реката * до краищата на земята;
  ^71:9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
  ^71:10 царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
  ^71:11 и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
  ^71:12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
  ^71:13 Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
  ^71:14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
  ^71:15 и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
  ^71:16 ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
  ^71:17 неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му *; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
  ^71:18 Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
  ^71:19 благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
  ^71:20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.

* Според превода на 70-те: "ще слезе като дъжд върху руно".

* Ефрат.

* В Славянския превод: "името му съществува преди слънцето".

72
  ^72:0 Псалом Асафов.
  ^72:1 Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
  ^72:2 Пък аз - безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, -
  ^72:3 аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
  ^72:4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
  ^72:5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
  ^72:6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
  ^72:7 изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
  ^72:8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
  ^72:9 дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
  ^72:10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
  ^72:11 и казват: "как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?"
  ^72:12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
  ^72:13 (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
  ^72:14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
  ^72:15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, - то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
  ^72:16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
  ^72:17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
  ^72:18 Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
  ^72:19 Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
  ^72:20 Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
  ^72:21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
  ^72:22 аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
  ^72:23 Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
  ^72:24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
  ^72:25 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
  ^72:26 Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
  ^72:27 Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
  ^72:28 А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

73
  ^73:0 Учение Асафово.
  ^73:1 Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
  ^73:2 Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
  ^73:3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
  ^73:4 Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
  ^73:5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
  ^73:6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
  ^73:7 предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
  ^73:8 рекоха в сърцето си: "да ги разорим съвсем", - и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
  ^73:9 Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
  ^73:10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
  ^73:11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
  ^73:12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
  ^73:13 Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
  ^73:14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
  ^73:15 Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
  ^73:16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
  ^73:17 Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
  ^73:18 Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
  ^73:19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
  ^73:20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
  ^73:21 Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
  ^73:22 Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
  ^73:23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.

74
  ^74:1 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
  ^74:2 Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
  ^74:3 "Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.
  ^74:4 Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й."
  ^74:5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
  ^74:6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
  ^74:7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
  ^74:8 но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
  ^74:9 защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес - кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
  ^74:10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
  ^74:11 ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.

75
  ^75:1 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
  ^75:2 Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
  ^75:3 В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание - на Сион.
  ^75:4 Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
  ^75:5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
  ^75:6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
  ^75:7 От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
  ^75:8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
  ^75:9 Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
  ^75:10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
  ^75:11 И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
  ^75:12 Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
  ^75:13 Той укротява духа на князете. Той е страшен за земните царе.

76
  ^76:1 Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
  ^76:2 Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
  ^76:3 В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
  ^76:4 Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
  ^76:5 Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
  ^76:6 Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
  ^76:7 припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
  ^76:8 нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
  ^76:9 нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
  ^76:10 нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
  ^76:11 И си казах: ето моята тъга - десницата на Всевишния се е изменила.
  ^76:12 Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
  ^76:13 ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
  ^76:14 Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
  ^76:15 Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
  ^76:16 Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
  ^76:17 Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
  ^76:18 Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
  ^76:19 Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
  ^76:20 Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
  ^76:21 Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.

77
  ^77:0 Учение Асафово.
  ^77:1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
  ^77:2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
  ^77:3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
  ^77:4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
  ^77:5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
  ^77:6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -
  ^77:7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
  ^77:8 и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
  ^77:9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
  ^77:10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
  ^77:11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
  ^77:12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
  ^77:13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
  ^77:14 денем ги води с облак, а цяла нощ - с огнена светлина;
  ^77:15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
  ^77:16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
  ^77:17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
  ^77:18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
  ^77:19 говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"
  ^77:20 Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"
  ^77:21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
  ^77:22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
  ^77:23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
  ^77:24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
  ^77:25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
  ^77:26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
  ^77:27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
  ^77:28 изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
  ^77:29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
  ^77:30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
  ^77:31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
  ^77:32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
  ^77:33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
  ^77:34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
  ^77:35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
  ^77:36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
  ^77:37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
  ^77:38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
  ^77:39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
  ^77:40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
  ^77:41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
  ^77:42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
  ^77:43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса;
  ^77:44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
  ^77:45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
  ^77:46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;
  ^77:47 лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;
  ^77:48 добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици;
  ^77:49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия - напрати зли ангели;
  ^77:50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
  ^77:51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
  ^77:52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
  ^77:53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
  ^77:54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
  ^77:55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
  ^77:56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
  ^77:57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
  ^77:58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
  ^77:59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
  ^77:60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
  ^77:61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;
  ^77:62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
  ^77:63 Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
  ^77:64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
  ^77:65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
  ^77:66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
  ^77:67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
  ^77:68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
  ^77:69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
  ^77:70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
  ^77:71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ - Иакова, и Неговото наследие - Израиля.
  ^77:72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

78
  ^78:0 Псалом Асафов.
  ^78:1 Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
  ^78:2 труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове;
  ^78:3 проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
  ^78:4 Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
  ^78:5 Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
  ^78:6 Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
  ^78:7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
  ^78:8 Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
  ^78:9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
  ^78:10 Защо езичниците да казват: "де е техният Бог?" Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
  ^78:11 Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
  ^78:12 Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
  ^78:13 А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.

79
  ^79:1 Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
  ^79:2 Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
  ^79:3 Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
  ^79:4 Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
  ^79:5 Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
  ^79:6 Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
  ^79:7 направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
  ^79:8 Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
  ^79:9 Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
  ^79:10 очисти за нея място, закрепи корените й, и тя изпълни земята.
  ^79:11 Планините се покриха със сянката й, и клоните й са като кедри Божии;
  ^79:12 тя пусна клони до морето и младочки до реката.
  ^79:13 Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
  ^79:14 Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.
  ^79:15 Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
  ^79:16 опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
  ^79:17 То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
  ^79:18 Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
  ^79:19 и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
  ^79:20 Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!

80
  ^80:1 Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
  ^80:2 Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
  ^80:3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
  ^80:4 тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
  ^80:5 защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
  ^80:6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
  ^80:7 "Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
  ^80:8 В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
  ^80:9 Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
  ^80:10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
  ^80:11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня."
  ^80:12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
  ^80:13 затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
  ^80:14 О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
  ^80:15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, -
  ^80:16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
  ^80:17 щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.

81
  ^81:0 Псалом Асафов.
  ^81:1 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
  ^81:2 докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
  ^81:3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
  ^81:4 отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
  ^81:5 Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
  ^81:6 Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
  ^81:7 но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
  ^81:8 Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.

82
  ^82:1 Песен. Псалом Асафов.
  ^82:2 Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
  ^82:3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
  ^82:4 против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
  ^82:5 казаха: "да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил."
  ^82:6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
  ^82:7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
  ^82:8 Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
  ^82:9 Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
  ^82:10 Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
  ^82:11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
  ^82:12 Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
  ^82:13 които казаха: "да си вземем за владение Божиите селища".
  ^82:14 Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
  ^82:15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
  ^82:16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
  ^82:17 изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
  ^82:18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
  ^82:19 и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.

83
  ^83:1 Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
  ^83:2 Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!
  ^83:3 Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
  ^83:4 И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
  ^83:5 Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
  ^83:6 Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
  ^83:7 Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
  ^83:8 минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
  ^83:9 Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
  ^83:10 Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
  ^83:11 Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
  ^83:12 Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
  ^83:13 Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!

84
  ^84:1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
  ^84:2 Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
  ^84:3 Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
  ^84:4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
  ^84:5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
  ^84:6 Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
  ^84:7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
  ^84:8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
  ^84:9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
  ^84:10 Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
  ^84:11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
  ^84:12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
  ^84:13 и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
  ^84:14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.

85
  ^85:0 Молитва Давидова.
  ^85:1 Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
  ^85:2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
  ^85:3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
  ^85:4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
  ^85:5 защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
  ^85:6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
  ^85:7 В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
  ^85:8 Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
  ^85:9 Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
  ^85:10 защото Ти си велик и вършиш чудеса, - Ти, Боже, едничък Ти!
  ^85:11 Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
  ^85:12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
  ^85:13 защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
  ^85:14 Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
  ^85:15 Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
  ^85:16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
  ^85:17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.

86
  ^86:1 От Кореевите синове. Псалом. Песен.
  ^86:2 Основите му * са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
  ^86:3 Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
  ^86:4 Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав * и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия - ще кажат: еди-кой си се там роди.
  ^86:5 А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
  ^86:6 Кога се преброяват народите, Господ ще напише: еди-кой си там се роди.
  ^86:7 И които пеят, и които свирят, повторят: всичките ми извори са в тебе.

* На Иерусалим.

* За Египет.

87
  ^87:1 Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
  ^87:2 Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
  ^87:3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
  ^87:4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
  ^87:5 Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
  ^87:6 хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
  ^87:7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
  ^87:8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
  ^87:9 Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
  ^87:10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
  ^87:11 Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
  ^87:12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението?
  ^87:13 нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда?
  ^87:14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
  ^87:15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
  ^87:16 Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
  ^87:17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
  ^87:18 всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
  ^87:19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.

88
  ^88:1 Учение на Етама Езрахита.
  ^88:2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
  ^88:3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
  ^88:4 "Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
  ^88:5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол."
  ^88:6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
  ^88:7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
  ^88:8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
  ^88:9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
  ^88:10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
  ^88:11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си.
  ^88:12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
  ^88:13 Север и юг Ти си създал; Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
  ^88:14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
  ^88:15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
  ^88:16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
  ^88:17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
  ^88:18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
  ^88:19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев - нашият цар.
  ^88:20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: "Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
  ^88:21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
  ^88:22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
  ^88:23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
  ^88:24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
  ^88:25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
  ^88:26 И ще туря над морето ръката му, и над реките - десницата му.
  ^88:27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
  ^88:28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
  ^88:29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
  ^88:30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, - като дните на небето.
  ^88:31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
  ^88:32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
  ^88:33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари - тяхната неправда;
  ^88:34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
  ^88:35 Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
  ^88:36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида?
  ^88:37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
  ^88:38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата."
  ^88:39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
  ^88:40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
  ^88:41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
  ^88:42 Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
  ^88:43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
  ^88:44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
  ^88:45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
  ^88:46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
  ^88:47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
  ^88:48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
  ^88:49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
  ^88:50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
  ^88:51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
  ^88:52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
  ^88:53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.

89
  ^89:1 Молитва на човека Божий Моисея.
  ^89:2 Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
  ^89:3 Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
  ^89:4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
  ^89:5 Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
  ^89:6 Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, - като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
  ^89:7 защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
  ^89:8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито - пред светлината на лицето Си.
  ^89:9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
  ^89:10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
  ^89:11 Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост?
  ^89:12 Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
  ^89:13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
  ^89:14 Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
  ^89:15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
  ^89:16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава - върху синовете им;
  ^89:17 и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.

90
  ^90:0 (Хвалебна песен Давидова.)
  ^90:1 Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
  ^90:2 и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
  ^90:3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
  ^90:4 с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
  ^90:5 Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
  ^90:6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
  ^90:7 До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
  ^90:8 само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
  ^90:9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
  ^90:10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
  ^90:11 защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
  ^90:12 ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
  ^90:13 аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
  ^90:14 "Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
  ^90:15 Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
  ^90:16 ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение."

91
  ^91:1 Псалом. Песен за съботния ден.
  ^91:2 Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
  ^91:3 да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина - нощем,
  ^91:4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
  ^91:5 Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
  ^91:6 Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
  ^91:7 Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
  ^91:8 Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, -
  ^91:9 Ти, Господи, си висок навеки!
  ^91:10 Защото, ето, Твоите врагове, Господи, - ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
  ^91:11 а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
  ^91:12 и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
  ^91:13 Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
  ^91:14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
  ^91:15 те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
  ^91:16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.

92
  ^92:0 (Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)
  ^92:1 Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
  ^92:2 Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
  ^92:3 Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
  ^92:4 Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
  ^92:5 Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.

93
  ^93:0 (Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.)
  ^93:1 Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
  ^93:2 Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
  ^93:3 Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
  ^93:4 Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
  ^93:5 тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
  ^93:6 вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
  ^93:7 и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
  ^93:8 Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
  ^93:9 Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
  ^93:10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
  ^93:11 Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
  ^93:12 Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
  ^93:13 за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
  ^93:14 Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
  ^93:15 Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
  ^93:16 Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
  ^93:17 Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
  ^93:18 Когато казвах: ногата ми се колебае, - Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
  ^93:19 Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.
  ^93:20 Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
  ^93:21 На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
  ^93:22 Но Господ е моя защита и Бог мой - твърдиня на моето прибежище,
  ^93:23 и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.

94
  ^94:0 (Хвалебна песен Давидова.)
  ^94:1 Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
  ^94:2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
  ^94:3 защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
  ^94:4 В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
  ^94:5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
  ^94:6 Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
  ^94:7 защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас;
  ^94:8 "не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
  ^94:9 дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
  ^94:10 Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
  ^94:11 и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище."

95
  ^95:0 (Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
  ^95:1 Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
  ^95:2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
  ^95:3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена - чудесата Му;
  ^95:4 защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
  ^95:5 Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
  ^95:6 Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му.
  ^95:7 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
  ^95:8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
  ^95:9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
  ^95:10 Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
  ^95:11 Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
  ^95:12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
  ^95:13 пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина.

96
  ^96:1 (Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
  ^96:1 Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
  ^96:2 Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
  ^96:3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
  ^96:4 Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
  ^96:5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
  ^96:6 Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
  ^96:7 Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове! *
  ^96:8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
  ^96:9 защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
  ^96:10 Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
  ^96:11 Светлина свети над праведника, и на правите по сърце - веселие.
  ^96:12 Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.

* Според превода на 70-те: "всички Негови Ангели".

97
  ^97:0 Псалом (Давидов).
  ^97:1 Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
  ^97:2 Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
  ^97:3 Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
  ^97:4 Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
  ^97:5 пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
  ^97:6 при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
  ^97:7 Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
  ^97:8 да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
  ^97:9 пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите - вярно.

98
  ^98:0 (Псалом Давидов.)
  ^98:1 Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
  ^98:2 Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
  ^98:3 Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
  ^98:4 И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
  ^98:5 Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
  ^98:6 Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
  ^98:7 В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
  ^98:8 Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
  ^98:9 Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.

99
  ^99:0 Хвалебен псалом (Давидов).
  ^99:1 Възкликнете Господу, цяла земьо!
  ^99:2 Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
  ^99:3 Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови - Негов народ и овци от Неговото паство.
  ^99:4 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори - с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
  ^99:5 защото Господ е благ; Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.

100
  ^100:0 Псалом Давидов.
  ^100:1 Мост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея.
  ^100:2 Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
  ^100:3 Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
  ^100:4 Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
  ^100:5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
  ^100:6 Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
  ^100:7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
  ^100:8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.

101
  ^101:1 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбтта си.
  ^101:2 Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
  ^101:3 Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
  ^101:4 защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
  ^101:5 сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
  ^101:6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
  ^101:7 Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
  ^101:8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
  ^101:9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
  ^101:10 Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
  ^101:11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
  ^101:12 Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
  ^101:13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
  ^101:14 Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, - защото дойде време;
  ^101:15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
  ^101:16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе - от Твоята слава.
  ^101:17 Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
  ^101:18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
  ^101:19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
  ^101:20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
  ^101:21 за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
  ^101:22 за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
  ^101:23 когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
  ^101:24 Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
  ^101:25 Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
  ^101:26 В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
  ^101:27 те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят;
  ^101:28 но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
  ^101:29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.

102
  ^102:0 Псалом Давидов.
  ^102:1 Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
  ^102:2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
  ^102:3 Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
  ^102:4 избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
  ^102:5 насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
  ^102:6 Господ дава правда и съд на всички обидени.
  ^102:7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела.
  ^102:8 Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
  ^102:9 Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
  ^102:10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
  ^102:11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
  ^102:12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
  ^102:13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
  ^102:14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
  ^102:15 Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той:
  ^102:16 понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
  ^102:17 А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
  ^102:18 и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
  ^102:19 Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
  ^102:20 Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
  ^102:21 благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
  ^102:22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!

103
  ^103:0 (Псалом Давидов за сътворението на света.)
  ^103:1 Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
  ^103:2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
  ^103:3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
  ^103:4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители. *
  ^103:5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
  ^103:6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
  ^103:7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
  ^103:8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
  ^103:9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
  ^103:10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
  ^103:11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
  ^103:12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
  ^103:13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
  ^103:14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
  ^103:15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
  ^103:16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
  ^103:17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
  ^103:18 високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.
  ^103:19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
  ^103:20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
  ^103:21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
  ^103:22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
  ^103:23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
  ^103:24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
  ^103:25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
  ^103:26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
  ^103:27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
  ^103:28 Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;
  ^103:29 скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;
  ^103:30 пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
  ^103:31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
  ^103:32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
  ^103:33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
  ^103:34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
  ^103:35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

* Според превода на 70-те: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък".

104
  ^104:1 Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
  ^104:2 възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
  ^104:3 Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
  ^104:4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
  ^104:5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
  ^104:6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
  ^104:7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
  ^104:8 Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
  ^104:9 що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
  ^104:10 и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
  ^104:11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
  ^104:12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
  ^104:13 и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, -
  ^104:14 никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
  ^104:15 "не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло."
  ^104:16 И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
  ^104:17 Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.
  ^104:18 Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,
  ^104:19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
  ^104:20 Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
  ^104:21 постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
  ^104:22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
  ^104:23 Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
  ^104:24 И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
  ^104:25 Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство - против рабите Му.
  ^104:26 Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
  ^104:27 Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
  ^104:28 Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
  ^104:29 Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
  ^104:30 Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
  ^104:31 Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
  ^104:32 Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
  ^104:33 и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
  ^104:34 Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
  ^104:35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
  ^104:36 И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
  ^104:37 И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
  ^104:38 Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
  ^104:39 Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
  ^104:40 Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
  ^104:41 Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
  ^104:42 защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
  ^104:43 и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,
  ^104:44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
  ^104:45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

105
  ^105:0 Алилуия.
  ^105:1 Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
  ^105:2 Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
  ^105:3 Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
  ^105:4 Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
  ^105:5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
  ^105:6 Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
  ^105:7 Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
  ^105:8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
  ^105:9 Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
  ^105:10 и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
  ^105:11 Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
  ^105:12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
  ^105:13 Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
  ^105:14 увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
  ^105:15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
  ^105:16 И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
  ^105:17 Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
  ^105:18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
  ^105:19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
  ^105:20 и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
  ^105:21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
  ^105:22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
  ^105:23 И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
  ^105:24 И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
  ^105:25 и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
  ^105:26 И Той Дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
  ^105:27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
  ^105:28 Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
  ^105:29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
  ^105:30 Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
  ^105:31 И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
  ^105:32 И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
  ^105:33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
  ^105:34 Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
  ^105:35 но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
  ^105:36 служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
  ^105:37 и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
  ^105:38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
  ^105:39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
  ^105:40 И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
  ^105:41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
  ^105:42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
  ^105:43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
  ^105:44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
  ^105:45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
  ^105:46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
  ^105:47 Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
  ^105:48 Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

106
  ^106:0 (Алилуия.)
  ^106:1 Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
  ^106:2 Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
  ^106:3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
  ^106:4 Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
  ^106:5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
  ^106:6 Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
  ^106:7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
  ^106:8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
  ^106:9 защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
  ^106:10 Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
  ^106:11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
  ^106:12 Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
  ^106:13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
  ^106:14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
  ^106:15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
  ^106:16 защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
  ^106:17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
  ^106:18 от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
  ^106:19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
  ^106:20 прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
  ^106:21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
  ^106:22 Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
  ^106:23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води -
  ^106:24 виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
  ^106:25 Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
  ^106:26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
  ^106:27 те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
  ^106:28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
  ^106:29 Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
  ^106:30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
  ^106:31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
  ^106:32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
  ^106:33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори - в суша,
  ^106:34 земя плодородна - в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
  ^106:35 Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица - във водни извори;
  ^106:36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
  ^106:37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
  ^106:38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
  ^106:39 Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, -
  ^106:40 Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
  ^106:41 А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
  ^106:42 Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
  ^106:43 Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.

107
  ^107:1 Песен. Псалом Давидов.
  ^107:2 Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
  ^107:3 Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
  ^107:4 Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
  ^107:5 защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
  ^107:6 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
  ^107:7 за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
  ^107:8 Бог каза в Своето светилище: "ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
  ^107:9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
  ^107:10 Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам."
  ^107:11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
  ^107:12 Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
  ^107:13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
  ^107:14 С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.

108
  ^108:0 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^108:1 Боже на моята хвала! недей премълчава,
  ^108:2 защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
  ^108:3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
  ^108:4 за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
  ^108:5 връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
  ^108:6 Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
  ^108:7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
  ^108:8 дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
  ^108:9 децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
  ^108:10 децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
  ^108:11 заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
  ^108:12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
  ^108:13 потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
  ^108:14 да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
  ^108:15 винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
  ^108:16 задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
  ^108:17 обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
  ^108:18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
  ^108:19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
  ^108:20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
  ^108:21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
  ^108:22 защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
  ^108:23 Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
  ^108:24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
  ^108:25 Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
  ^108:26 Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
  ^108:27 да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
  ^108:28 Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
  ^108:29 Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
  ^108:30 И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
  ^108:31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.

109
  ^109:0 Псалом Давидов.
  ^109:1 Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
  ^109:2 Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.
  ^109:3 В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. *
  ^109:4 Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.
  ^109:5 Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;
  ^109:6 ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.
  ^109:7 По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.

* По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих".

110
  ^110:0 Алилуия.
  ^110:1 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
  ^110:2 Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
  ^110:3 Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
  ^110:4 Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
  ^110:5 Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
  ^110:6 Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
  ^110:7 Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
  ^110:8 твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
  ^110:9 Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
  ^110:10 Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.

111
  ^111:0 Алилуия.
  ^111:1 Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
  ^111:2 Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
  ^111:3 Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
  ^111:4 В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
  ^111:5 Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
  ^111:6 Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
  ^111:7 От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
  ^111:8 Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
  ^111:9 Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
  ^111:10 Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.

112
  ^112:0 Алилуия.
  ^112:1 Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
  ^112:2 Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
  ^112:3 От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
  ^112:4 Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
  ^112:5 Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
  ^112:6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
  ^112:7 из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
  ^112:8 за да го постави с князете, с князете на народа му;
  ^112:9 неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!

113
  ^113:0 (Алилуия.)
  ^113:1 Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов - от другоплеменен народ,
  ^113:2 Иуда стана Божия светиня, Израил - Божие владение.
  ^113:3 Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
  ^113:4 Планините скачаха като овни, и хълмовете - като агнета.
  ^113:5 Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
  ^113:6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
  ^113:7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
  ^113:8 Който превръща скалата във водно езеро и камъка - във воден извор.
  ^113:9 Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
  ^113:10 Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
  ^113:11 Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
  ^113:12 А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
  ^113:13 Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
  ^113:14 имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
  ^113:15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
  ^113:16 Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
  ^113:17 (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
  ^113:18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
  ^113:19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
  ^113:20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
  ^113:21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
  ^113:22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
  ^113:23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
  ^113:24 Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
  ^113:25 Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
  ^113:26 а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.

114
  ^114:0 (Алилуия.)
  ^114:1 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
  ^114:2 наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
  ^114:3 Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
  ^114:4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
  ^114:5 Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
  ^114:6 Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
  ^114:7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
  ^114:8 Ти избави душата ми от смърт, очите ми - от сълзи, и нозете ми - от препъване.
  ^114:9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.

115
  ^115:0 (Алилуия.)
  ^115:1 Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
  ^115:2 В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
  ^115:3 Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?
  ^115:4 Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
  ^115:5 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
  ^115:6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
  ^115:7 О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите окови.
  ^115:8 Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
  ^115:9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
  ^115:10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.

116
  ^116:0 (Алилуия.)
  ^116:1 Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
  ^116:2 защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.

117
  ^117:0 (Алилуия.)
  ^117:1 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
  ^117:2 Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
  ^117:3 Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
  ^117:4 Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
  ^117:5 В утеснението си викнах към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
  ^117:6 Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
  ^117:7 Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
  ^117:8 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек.
  ^117:9 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
  ^117:10 Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
  ^117:11 обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
  ^117:12 Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
  ^117:13 Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
  ^117:14 Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
  ^117:15 Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
  ^117:16 Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!
  ^117:17 Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
  ^117:18 Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
  ^117:19 Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
  ^117:20 Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
  ^117:21 Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
  ^117:22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
  ^117:23 това е от Господа, и е дивно в очите ни.
  ^117:24 Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
  ^117:25 О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!
  ^117:26 Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
  ^117:27 Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
  ^117:28 Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
  ^117:29 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

118
  ^118:0 (Алилуия.)
  ^118:1 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
  ^118:2 Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
  ^118:3 Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.
  ^118:4 Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.
  ^118:5 О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!
  ^118:6 Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:
  ^118:7 славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.
  ^118:8 Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.
  ^118:9 Как момък ще запази в чистота пътя си? - Като пази себе си според Твоето слово.
  ^118:10 От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.
  ^118:11 Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.
  ^118:12 Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.
  ^118:13 С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.
  ^118:14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
  ^118:15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
  ^118:16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
  ^118:17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
  ^118:18 Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
  ^118:19 Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
  ^118:20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
  ^118:21 Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
  ^118:22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
  ^118:23 Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
  ^118:24 Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) - мои съветници.
  ^118:25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
  ^118:26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
  ^118:27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
  ^118:28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
  ^118:29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
  ^118:30 Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.
  ^118:31 Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.
  ^118:32 Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.
  ^118:33 Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.
  ^118:34 Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.
  ^118:35 Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.
  ^118:36 Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.
  ^118:37 Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.
  ^118:38 Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.
  ^118:39 Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.
  ^118:40 Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.
  ^118:41 Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, -
  ^118:42 и аз ще дам отговор на тоя, който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.
  ^118:43 Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби
  ^118:44 и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;
  ^118:45 ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;
  ^118:46 ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;
  ^118:47 ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;
  ^118:48 ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.
  ^118:49 Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.
  ^118:50 Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.
  ^118:51 Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.
  ^118:52 Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.
  ^118:53 Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.
  ^118:54 Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.
  ^118:55 Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.
  ^118:56 Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.
  ^118:57 Мой дял е, Господи, - казах си, - да спазвам Твоите думи.
  ^118:58 Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.
  ^118:59 Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.
  ^118:60 Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.
  ^118:61 Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.
  ^118:62 По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.
  ^118:63 Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.
  ^118:64 С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.
  ^118:65 Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.
  ^118:66 Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.
  ^118:67 Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.
  ^118:68 Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.
  ^118:69 Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.
  ^118:70 Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.
  ^118:71 Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.
  ^118:72 Законът на Твоите уста е за мене по-добър от хиляда късове злато и сребро.
  ^118:73 Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.
  ^118:74 Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.
  ^118:75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.
  ^118:76 Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.
  ^118:77 Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.
  ^118:78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.
  ^118:79 Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.
  ^118:80 Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.
  ^118:81 Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.
  ^118:82 Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?
  ^118:83 Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.
  ^118:84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?
  ^118:85 Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.
  ^118:86 Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;
  ^118:87 без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.
  ^118:88 По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.
  ^118:89 Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;
  ^118:90 Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.
  ^118:91 Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.
  ^118:92 Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.
  ^118:93 Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.
  ^118:94 Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.
  ^118:95 Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.
  ^118:96 Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.
  ^118:97 Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.
  ^118:98 С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.
  ^118:99 Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.
  ^118:100 Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.
  ^118:101 Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.
  ^118:102 От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.
  ^118:103 Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.
  ^118:104 Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.
  ^118:105 Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.
  ^118:106 Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.
  ^118:107 Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.
  ^118:108 Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.
  ^118:109 Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.
  ^118:110 Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
  ^118:111 Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.
  ^118:112 Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.
  ^118:113 Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.
  ^118:114 Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.
  ^118:115 Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.
  ^118:116 Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;
  ^118:117 подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.
  ^118:118 Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.
  ^118:119 Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.
  ^118:120 От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.
  ^118:121 Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.
  ^118:122 Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.
  ^118:123 Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.
  ^118:124 Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.
  ^118:125 Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.
  ^118:126 Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.
  ^118:127 Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.
  ^118:128 Всички Твои заповеди - всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.
  ^118:129 Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.
  ^118:130 Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.
  ^118:131 Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.
  ^118:132 Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.
  ^118:133 Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;
  ^118:134 избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;
  ^118:135 осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.
  ^118:136 Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.
  ^118:137 Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.
  ^118:138 Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.
  ^118:139 Ревността ми ме яде, защото враговете ми забраниха Твоите слова.
  ^118:140 Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.
  ^118:141 Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.
  ^118:142 Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.
  ^118:143 Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.
  ^118:144 Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.
  ^118:145 Викам от все сърце: чуй ме, Господи, - и ще спазя Твоите устави.
  ^118:146 Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.
  ^118:147 Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.
  ^118:148 Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.
  ^118:149 Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.
  ^118:150 Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.
  ^118:151 Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.
  ^118:152 Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.
  ^118:153 Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.
  ^118:154 Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.
  ^118:155 Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.
  ^118:156 Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.
  ^118:157 Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.
  ^118:158 Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.
  ^118:159 Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.
  ^118:160 Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.
  ^118:161 Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.
  ^118:162 Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.
  ^118:163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.
  ^118:164 Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.
  ^118:165 Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.
  ^118:166 Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.
  ^118:167 Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.
  ^118:168 Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.
  ^118:169 Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.
  ^118:170 Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.
  ^118:171 Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.
  ^118:172 Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.
  ^118:173 Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.
  ^118:174 Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.
  ^118:175 Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.
  ^118:176 Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.

119
  ^119:0 Песен на възлизане.
  ^119:1 Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
  ^119:2 Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
  ^119:3 Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? -
  ^119:4 Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
  ^119:5 Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
  ^119:6 Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
  ^119:7 Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.

120
  ^120:0 Песен на възлизане.
  ^120:1 Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
  ^120:2 Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
  ^120:3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
  ^120:4 не дреме и не спи, Който пази Израиля.
  ^120:5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
  ^120:6 Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
  ^120:7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
  ^120:8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.

121
  ^121:0 Песен на възлизане. Давидова.
  ^121:1 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
  ^121:2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, -
  ^121:3 Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
  ^121:4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
  ^121:5 Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
  ^121:6 Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
  ^121:7 Да бъде мир в твоите стени, добруване - в твоите чертози!
  ^121:8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
  ^121:9 Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.

122
  ^122:0 Песен на възлизане.
  ^122:1 Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
  ^122:2 Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята - към ръката на господарката й, тъй и нашите очи - към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
  ^122:3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
  ^122:4 доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.

123
  ^123:0 Песен на възлизане. Давидова.
  ^123:1 Ако не беше Господ с нас, - нека каже Израил, -
  ^123:2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, -
  ^123:3 живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
  ^123:4 води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, -
  ^123:5 бурни води биха преминали над нашата душа.
  ^123:6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
  ^123:7 Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
  ^123:8 Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.

124
  ^124:0 Песен на възлизане.
  ^124:1 Който се надява Господу, е като планина Сион, - няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
  ^124:2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
  ^124:3 Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
  ^124:4 Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
  ^124:5 А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

125
  ^125:0 Песен на възлизане.
  ^125:1 Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
  ^125:2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни - с пение; тогава между народите се говореше: "велико нещо извърши Господ над тях!"
  ^125:3 Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
  ^125:4 Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
  ^125:5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
  ^125:6 Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.

126
  ^126:0 Песен на възлизане. Соломонова.
  ^126:1 Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
  ^126:2 Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
  ^126:3 Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
  ^126:4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
  ^126:5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.

127
  ^127:0 Песен на възлизане.
  ^127:1 Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
  ^127:2 Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
  ^127:3 Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти - като маслинени клони около твоята трапеза:
  ^127:4 тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
  ^127:5 Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
  ^127:6 ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!

128
  ^128:0 Песен на възлизане.
  ^128:1 Много са ме притеснявали още от младини - нека каже Израил;
  ^128:2 много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
  ^128:3 По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
  ^128:4 Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
  ^128:5 Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
  ^128:6 Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
  ^128:7 с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач - шепата си;
  ^128:8 и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!

129
  ^129:0 Песен на възлизане.
  ^129:1 От дън душа викам към Тебе, Господи.
  ^129:2 Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
  ^129:3 Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои, Господи?
  ^129:4 Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
  ^129:5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
  ^129:6 Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража - утрото.
  ^129:7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
  ^129:8 и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.

130
  ^130:0 Песен на възлизане. Давидова.
  ^130:1 Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
  ^130:2 Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
  ^130:3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

131
  ^131:0 Песен на възлизане.
  ^131:1 Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
  ^131:2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
  ^131:3 "няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
  ^131:4 няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
  ^131:5 докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов."
  ^131:6 Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
  ^131:7 Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
  ^131:8 Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
  ^131:9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
  ^131:10 Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
  ^131:11 Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
  ^131:12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
  ^131:13 Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
  ^131:14 "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
  ^131:15 Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
  ^131:16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
  ^131:17 Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
  ^131:18 Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.

132
  ^132:0 Песен на възлизане. Давидова.
  ^132:1 Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
  ^132:2 То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
  ^132:3 като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.

133
  ^133:0 Песен на възлизане.
  ^133:1 Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).
  ^133:2 Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
  ^133:3 Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.

134
  ^134:0 Алилуия.
  ^134:1 Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
  ^134:2 които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
  ^134:3 Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
  ^134:4 защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
  ^134:5 Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
  ^134:6 Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
  ^134:7 издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
  ^134:8 Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
  ^134:9 прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
  ^134:10 порази много народи и изтреби силни царе:
  ^134:11 Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
  ^134:12 и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
  ^134:13 Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
  ^134:14 Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
  ^134:15 Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
  ^134:16 имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
  ^134:17 имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
  ^134:18 Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
  ^134:19 Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
  ^134:20 Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
  ^134:21 Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.

135
  ^135:0 (Алилуия.)
  ^135:1 Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
  ^135:2 Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
  ^135:3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
  ^135:4 Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
  ^135:5 Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
  ^135:6 Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
  ^135:7 Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
  ^135:8 слънцето - да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
  ^135:9 луната и звездите - да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
  ^135:10 Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
  ^135:11 и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
  ^135:12 с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
  ^135:13 Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
  ^135:14 и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
  ^135:15 и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
  ^135:16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
  ^135:17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
  ^135:18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
  ^135:19 Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
  ^135:20 и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
  ^135:21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
  ^135:22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
  ^135:23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
  ^135:24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
  ^135:25 дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
  ^135:26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.

136
  ^136:1 При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
  ^136:2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
  ^136:3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители - веселие: попейте ни песни сионски.
  ^136:4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
  ^136:5 Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми;
  ^136:6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
  ^136:7 Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
  ^136:8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
  ^136:9 Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!

137
  ^137:0 (Давидов)
  ^137:1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете *, (задето послуша всички думи на устата ми;)
  ^137:2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
  ^137:3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
  ^137:4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
  ^137:5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
  ^137:6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
  ^137:7 Ако тръгна посред злополуки - Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
  ^137:8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

* В превода на 70-те: "пред Ангелите".

138
  ^138:0 Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^138:1 Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
  ^138:2 Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
  ^138:3 Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
  ^138:4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
  ^138:5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
  ^138:6 Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна!
  ^138:7 да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
  ^138:8 Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти.
  ^138:9 Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, -
  ^138:10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
  ^138:11 Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
  ^138:12 но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата - като светлина.
  ^138:13 Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
  ^138:14 Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
  ^138:15 Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
  ^138:16 Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
  ^138:17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
  ^138:118 Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
  ^138:19 О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
  ^138:20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
  ^138:21 Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
  ^138:22 С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
  ^138:23 Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
  ^138:24 и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.

139
  ^139:1 Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов.
  ^139:2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
  ^139:3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
  ^139:4 изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
  ^139:5 Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
  ^139:6 Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
  ^139:7 Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
  ^139:8 Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
  ^139:9 Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се възгордее.
  ^139:10 Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
  ^139:11 Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
  ^139:12 Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
  ^139:13 Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
  ^139:14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.

140
  ^140:0 Псалом Давидов.
  ^140:1 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
  ^140:2 Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми - като вечерна жертва.
  ^140:3 Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
  ^140:4 не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
  ^140:5 Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
  ^140:6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
  ^140:7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
  ^140:8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
  ^140:9 Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
  ^140:10 Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.

141
  ^141:0 Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
  ^141:1 С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
  ^141:2 излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
  ^141:3 Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
  ^141:4 Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
  ^141:5 Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
  ^141:6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
  ^141:7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.

142
  ^142:0 Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
  ^142:1 Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
  ^142:2 и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
  ^142:3 Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, -
  ^142:4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
  ^142:5 Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
  ^142:6 Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
  ^142:7 Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
  ^142:8 Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
  ^142:9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
  ^142:10 Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
  ^142:11 Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
  ^142:12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

143
  ^143:0 От Давида (против Голиата).
  ^143:1 Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
  ^143:2 моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, - и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
  ^143:3 Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
  ^143:4 Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка.
  ^143:5 Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
  ^143:6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
  ^143:7 простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
  ^143:8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
  ^143:9 Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
  ^143:10 Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
  ^143:11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
  ^143:12 Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати.
  ^143:13 Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
  ^143:14 да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
  ^143:15 Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!

144
  ^144:0 (Давидова хвала.)
  ^144:1 Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
  ^144:2 Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
  ^144:3 Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
  ^144:4 Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
  ^144:5 Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
  ^144:6 Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
  ^144:7 Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
  ^144:8 Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
  ^144:9 Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
  ^144:10 Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;
  ^144:11 да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
  ^144:12 та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
  ^144:13 Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
  ^144:14 Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
  ^144:15 Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
  ^144:16 отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.
  ^144:17 Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
  ^144:18 Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
  ^144:19 Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
  ^144:20 Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
  ^144:21 Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.

145
  ^145:0 (Алилуия.)
  ^145:1 Душо моя, хвали Господа!
  ^145:2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
  ^145:3 Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
  ^145:4 Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
  ^145:5 Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
  ^145:6 Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
  ^145:7 върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
  ^145:8 Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
  ^145:9 Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
  ^145:10 Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.

146
  ^146:0 (Алилуия.)
  ^146:1 Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, - хвала достойна.
  ^146:2 Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
  ^146:3 Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
  ^146:4 изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
  ^146:5 Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим.
  ^146:6 Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
  ^146:7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
  ^146:8 Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
  ^146:9 дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
  ^146:10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
  ^146:11 Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.

147
  ^147:0 (Алилуия.)
  ^147:1 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
  ^147:2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
  ^147:3 утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
  ^147:4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
  ^147:5 дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
  ^147:6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
  ^147:7 Пра'ти словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
  ^147:8 Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби - Израилю.
  ^147:9 На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.

148
  ^148:0 (Алилуия.)
  ^148:1 Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
  ^148:2 Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства.
  ^148:3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
  ^148:4 Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
  ^148:5 Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза - и се създадоха,) заповяда - и се сътвориха;
  ^148:6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
  ^148:7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
  ^148:8 огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
  ^148:9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
  ^148:10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
  ^148:11 земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
  ^148:12 момци и девойки, старци и деца -
  ^148:13 всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
  ^148:14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.

149
  ^149:0 (Алилуия.)
  ^149:1 Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
  ^149:2 Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
  ^149:3 Да хвалят името Му с хора', с тимпан и гусли да Му пеят,
  ^149:4 защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
  ^149:5 Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
  ^149:6 Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
  ^149:7 за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
  ^149:8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи - в окови железни,
  ^149:9 да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.

150
  ^150:0 (Алилуия.)
  ^150:1 Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
  ^150:2 Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
  ^150:3 Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
  ^150:4 Хвалете Го с тимпан и хора', хвалете Го със струни и органи.
  ^150:5 Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
  ^150:6 Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.

Книго