1
1:1 Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза.
1:2 Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим.
1:3 И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим - срутени, и портите му - с огън изгорени.
1:4 Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни,
1:5 и думах: Господи, Боже небесний, Боже великий и страшний, Който пазиш завет и милост към ония, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!
1:6 Ушите Ти да бъдат внимателни и очите Ти отворени, за да чуят молитвата на Твоя раб, с която сега се моля денем и нощем пред Тебе за синовете Израилеви, Твои раби, и се изповядвам за греховете на синовете Израилеви, с които съгрешихме пред Тебе, съгрешихме - и аз и домът на отца ми.
1:7 Ние станахме престъпници пред Тебе и не спазихме ония заповеди, устави и наредби, които бе дал на Моисея, Твоя раб.
1:8 Но спомни си думата, която бе дал на Моисея, Твоя раб, като каза: ако станете престъпници, ще ви разпилея между народите,
1:9 а кога се обърнете към Мене и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, то да сте изгонени и на край-небе, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, що съм избрал, за да въдворя там името Си.
1:10 А те са Твои раби и Твой народ, що си изкупил с великата Си сила и с мощната Си ръка.
1:11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на Твоя раб и към молитвата на Твоите раби, които охотно благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Твоя раб и го въведи в милост пред тоя човек. - Аз бях виночерпец при царя.
2
2:1 В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан, имаше пред него вино. Аз взех виното и подадох на царя, и, сякаш, не бях тъжен пред него.
2:2 Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших
2:3 и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!
2:4 И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни
2:5 и отговорих на царя: ако е угодно на царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам.
2:6 И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето.
2:7 Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,
2:8 и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.
2:9 Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.
2:10 Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.
2:11 И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,
2:12 па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.
2:13 Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.
2:14 И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
2:15 и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.
2:16 А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.
2:17 И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Иерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Иерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение.
2:18 И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, - и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, - и укрепиха ръцете си за добро дело.
2:19 Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не мислите ли вече да се бунтувате против царя?
2:20 Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.
3
3:1 И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела.
3:2 До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.
3:3 Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.
3:4 До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.
3:5 До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.
3:6 Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов, и Мешулам, син Бесодиев; те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.
3:7 До тях поправяше Мелатия, гаваонец, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон и Мицфа, подвластни на задречния областеначалник.
3:8 До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена.
3:9 До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.
3:10 До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.
3:11 На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула.
3:12 До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му.
3:13 Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах; те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.
3:14 А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов син, началник на Беткаремския окръг: той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им.
3:15 Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа: той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах, срещу градската градина и до стъпалата, които слизат от Давидовия град.
3:16 След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския полуокръг, до Давидовите гробници и до изкопаното езеро и до къщата на храбрите.
3:17 След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския полуокръг.
3:18 След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.
3:19 А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа, на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.
3:20 След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник.
3:21 След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.
3:22 След него поправяха свещениците от околността.
3:23 След тях поправяха Вениамин и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.
3:24 След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.
3:25 След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.
3:26 А нетинеите, които живееха в Офел, поправяха срещу Водни порти към изток и до издадената кула.
3:27 След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.
3:28 От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
3:29 След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.
3:30 След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.
3:31 След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.
3:32 А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.
4
4:1 Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;
4:2 и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?
4:3 А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.
4:4 Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,
4:5 не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.
4:6 Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината й. И на народа беше присърце да работи.
4:7 Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.
4:8 И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.
4:9 А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.
4:10 Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.
4:11 А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.
4:12 Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,
4:13 тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
4:14 Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.
4:15 Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.
4:16 От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.
4:17 Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с други държаха копие.
4:18 Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.
4:19 И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;
4:20 затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.
4:21 Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.
4:22 Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, - и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.
4:23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
5
5:1 Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.
5:2 Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.
5:3 Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.
5:4 Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;
5:5 ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.
5:6 Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.
5:7 Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание
5:8 и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.
5:9 Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?
5:10 И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.
5:11 Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.
5:12 А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.
5:13 Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.
5:14 От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.
5:15 А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.
5:16 При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.
5:17 При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.
5:18 И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.
5:19 Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!
6
6:1 Когато чуха Санавалат, Товия и Гешем, арабец, и другите наши неприятели, че аз иззидах стената, и повреда на нея не остана - до това време обаче не бях поставил още врата на портите, -
6:2 тогава Санавалат и Гешем пратиха да ми кажат: дойди, и ще се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Те крояха да ми сторят зло.
6:3 Но аз проводих пратеници да им кажат: зает съм с голяма работа, не мога да сляза; работата ще спре, ако я оставя и сляза при вас.
6:4 Четири пъти пращаха при мене все с такава покана, и аз им отговарях същото.
6:5 Тогава Санавалат прати при мене, за пети път, слугата си с отворено писмо в ръката му.
6:6 В него беше писано: мълва се носи между народите, и Гешем казва, че уж ти и иудеите сте намислили да се отцепите, поради което и зидаш стената и искаш да им бъдеш цар, според същата мълва;
6:7 поставил си и пророци да разгласяват за тебе в Иерусалим и да казват: цар иудейски! А такива думи ще дойдат до царя. Затова дойди, и ще се посъветваме заедно.
6:8 Но аз пратих да му кажат: нищо такова не е имало, за каквото говориш; сам си го измислил с ума си.
6:9 Защото те всички ни плашеха, думайки: ще им клепнат ръцете от тая работа, и тя няма да се свърши; но аз още повече укрепих ръцете си.
6:10 Отидох в къщата на Шемая, син на Делая, син Мехетавелов, и той се заключи и каза: да идем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим подире си храмовите врата, защото ще дойдат да те убият, ще дойдат да те убият нощем.
6:11 Но аз отговорих: бива ли да бяга такъв човек като мене? Бива ли такъв като мене да влезе в храма, за да остане жив? Не отивам.
6:12 Аз знаех, че не го бе пратил Бог, - макар че ми говореше пророчески, - но че Товия и Санавалат го бяха подкупили.
6:13 Той беше подкупен, за да ме уплаши, да сторя тъй и да съгреша, та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори.
6:14 Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези им дела, а също и пророчица Ноадия и другите пророци, които искаха да ме уплашат!
6:15 Стената биде свършена в двайсет и петия ден на месец елул, за петдесет и два дена.
6:16 Като чуха за това всички наши неприятели, и видяха това всички околни нам народи, много се обезсърчиха и познаха, че тая работа е извършена от нашия Бог.
6:17 Освен това, в ония дни по-видните иудеи писаха много писма и ги пращаха до Товия, а Товиевите писма отиваха при тях.
6:18 Защото мнозина в Иудея бяха в клетвен съюз с него, понеже той беше зет на Шехания, син Арахов, а син му Иоханан беше женен за дъщерята на Мешулама, син Верехиев.
6:19 Те говореха пред мене дори и за неговата доброта, а моите думи се донасяха нему. Товия ми пращаше писма, за да ме уплаши.
7
7:1 Когато стената биде съзидана, и вставих вратите, а и вратарите бяха поставени на службата си, и певците и левитите,
7:2 тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив,
7:3 и им казах: нека не отварят иерусалимските порти, докле не напече слънцето; и вечер, докле вратарите стоят, нека затварят и заключват портите. И наредих за стражари жителите иерусалимски, всекиго на своя стража и всекиго срещу къщата му.
7:4 Но градът беше широк и голям, а народ в него имаше малко, и къщите не бяха построени.
7:5 И Бог мой ми вложи в сърцето да събера първенците и началниците и народа, за да направя преброяване. Па намерих родословния списък на ония, които бяха първом дошли; в него беше писано:
7:6 ето жителите на страната, които потеглиха от плен, дето бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносора, и се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град, -
7:7 ония, които тръгнаха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохея, Билшана, Мисферета, Бигвая, Нехума, Ваана. Броят на людете от народа Израилев:
7:8 синове Парошеви - две хиляди сто седемдесет и двама.
7:9 Синове Сафатиеви - триста седемдесет и двама.
7:10 Синове Арахови - шестстотин петдесет и двама.
7:11 Синове Пахат-Моавови, от синовете на Иисуса и Иоава, две хиляди осемстотин и осемнайсет.
7:12 Синове Еламови - хиляда двеста петдесет и четири.
7:13 Синове Затови - осемстотин четирийсет и пет.
7:14 Синове Закхаеви - седемстотин и шейсет.
7:15 Синове Бинуеви - шестстотин четирийсет и осем.
7:16 Синове Беваеви - шестстотин двайсет и осем.
7:17 Синове Азгадови - две хиляди триста двайсет и двама.
7:18 Синове Адоникамови - шестстотин шейсет и седем.
7:19 Синове Бигваеви - две хиляди шестстотин и седем.
7:20 Синове Адинови - шестстотин петдесет и пет.
7:21 Синове Атерови, от Езекиевия дом - деветдесет и осем.
7:22 Синове Хашумови - триста двайсет и осем.
7:23 Синове Вецаеви - триста двайсет и четири.
7:24 Синове Харихови - сто и дванайсет.
7:25 Родени в Гараон - деветдесет и пет.
7:26 Жители от Витлеем и Нетофа - сто осемдесет и осем.
7:27 Жители от Анатот - сто двайсет и осем.
7:28 Жители от Бет-Азмавет - четирийсет и двама.
7:29 Жители от Кириатиарим, Кефера и Беерот - седемстотин четирийсет и трима.
7:30 Жители от Рама и Гева - шестстотин двайсет и един.
7:31 Жители от Михмас - сто двайсет и двама.
7:32 Жители от Ветил и Гай - сто двайсет и трима.
7:33 Жители от другия Нево - петдесет и двама.
7:34 Синове от другия Елама - хиляда двеста петдесет и четири.
7:35 Синове Харимови - триста и двайсет.
7:36 Родени в Иерихон - триста четирийсет и пет.
7:37 Родени в Лод, Хадид и Оно - седемстотин двайсет и един.
7:38 Родени в Сеная - три хиляди деветстотин и трийсет.
7:39 Свещеници: синове Едаеви, от Иисусовия дом - деветстотин седемдесет и трима.
7:40 Синове Имерови - хиляда петдесет и двама.
7:41 Синове Пашхурови - хиляда двеста четирийсет и седем.
7:42 Синове Харимови - хиляда и седемнайсет.
7:43 Левити: синове Иисусови, от Кадмииловия дом, от дома на Гедовите синове - седемдесет и четири.
7:44 Певци: синове Асафови - сто четирийсет и осем.
7:45 Вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове Хатитови, синове Шоваеви - сто трийсет и осем.
7:46 Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,
7:47 синове Киросови, синове на Сия, синове Фадонови,
7:48 синове на Левана, синове на Хагава, синове Салмаеви,
7:49 синове Хананови, синове Гиделови, синове Гахарови,
7:50 синове Реаиеви, синове Рецинови, синове на Некода,
7:51 синове Газамови, синове на Уза, синове Пасеахови,
7:52 синове Весаеви, синове Меунимови, синове Нефишсимови,
7:53 синове Ваквукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,
7:54 синове Вацлитови, синове на Мехида, синове на Харша,
7:55 синове Варкосови, синове на Сисара, синове Тамахови,
7:56 синове Нециахови, синове на Хатифа.
7:57 Синове на слугите Соломонови: синове Сотаеви, синове Соферетови, синове на Ферида,
7:58 синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,
7:59 синове Сафатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацеваимови, синове Амонови.
7:60 Всички нетинеи и синове от слугите Соломонови - триста деветдесет и двама.
7:61 Ето и тия, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можаха да посочат поколението си и рода си, дали са и те от Израиля:
7:62 синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода - шестстотин четирийсет и двама.
7:63 А от свещениците: синове Ховаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който бе женен за дъщеря на галаадеца Верзелия и взе да се нарича по тяхно име.
7:64 Те търсиха родословната си записка, ала се не намери, затова бидоха изключени от свещенството.
7:65 И Тиршата им каза да не ядат великата светиня, докле се не издигне свещеник с урим и тумим.
7:66 Цялото общество заедно беше четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,
7:67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях певци и певици - двеста четирийсет и пет.
7:68 Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски имаха двеста четирийсет и пет,
7:69 камили - четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.
7:70 Някои отценачалници дадоха приноси, за да се карат работите. Тиршата даде в съкровищницата хиляда драхми злато, петстотин чаши, петстотин и трийсет свещенически одежди.
7:71 А някои от отценачалниците дадоха в съкровищницата, за да се карат работите, двайсет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.
7:72 Други от народа дадоха двайсет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро и шейсет и седем свещенически одежди.
7:73 И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.
8
8:1 Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля.
8:2 И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец;
8:3 и чете от него на стъгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона.
8:4 Книжник Ездра стоеше на дървено възвишение, което направиха за това, а до него отдясно стояха Мататия, Шема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасея, а нему отляво - Федаия, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Зарахия и Мешулам.
8:5 Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана.
8:6 Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, - като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа.
8:7 Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си.
8:8 И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното.
8:9 Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, - защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона.
8:10 И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.
8:11 И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете.
8:12 И отиде целият народ да яде и да пие и да провожда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха.
8:13 На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона.
8:14 И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници.
8:15 Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.
8:16 Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти.
8:17 Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма.
8:18 И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден - след празненството по устава.
9
9:1 На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си.
9:2 И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си.
9:3 И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.
9:4 И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог.
9:5 И казаха левитите - Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала!
9:6 (И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят.
9:7 Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам,
9:8 и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.
9:9 Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море,
9:10 и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес.
9:11 Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води.
9:12 В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб - нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят.
9:13 И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди.
9:14 И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон.
9:15 И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш.
9:16 Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди;
9:17 не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави.
9:18 И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, - и макар да правеха големи оскърбления,
9:19 Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб - нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят.
9:20 Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им.
9:21 Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха.
9:22 И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански.
9:23 И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят.
9:24 И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната - хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си.
9:25 И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост;
9:26 и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления.
9:27 И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им.
9:28 А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше.
9:29 Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха.
9:30 Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи.
9:31 Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив.
9:32 И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес.
9:33 Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни.
9:34 Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше.
9:35 И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи.
9:36 И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете й и от благата й, ето, ние робуваме.
9:37 И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение.
9:38 Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.
10
10:1 Ония, които удариха печат, бяха: Неемия-Тиршата, син Хахалиев, и Седекия,
10:2 Сераия, Азария, Иеремия,
10:3 Пашхур, Амария, Малхия,
10:4 Хатуш, Шевания, Малух,
10:5 Харим, Меремот, Овадия,
10:6 Даниил, Гинетон, Варух,
10:7 Мешулам, Авия, Миямин,
10:8 Маазия, Вилгай, Шемаия; това са свещеници.
10:9 Левити: Иисус, син Азаниев, Бинуй, от синовете Хенададови, и Кадмиил;
10:10 и братята им: Шевания, Ходия, Клита, Фелаия, Ханан,
10:11 Миха, Рехов, Хашавия,
10:12 Закхур, Шеревия, Шевания,
10:13 Ходия, Ваний, Венинуй.
10:14 Народни главатари: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,
10:15 Вуний, Азгад, Бевай,
10:16 Адония, Бигвай, Адин,
10:17 Атер, Езекия, Азур,
10:18 Ходия, Хашум, Бецай,
10:19 Хариф, Анатот, Невай,
10:20 Магпиаш, Мешулам, Хезир,
10:21 Мешезавел, Садок, Иадуй,
10:22 Фелатия, Ханан, Анаия,
10:23 Осия, Ханания, Хашув,
10:24 Лохеш, Пилха, Шовек,
10:25 Рехум, Хашавна, Маасея,
10:26 Ахия, Ханан, Анан,
10:27 Малух, Харим, Ваана.
10:28 И останалият народ, свещеници, левити, вратари, певци, нетинеи и всички, които бяха минали от другоземните народи към закона Божий, жените им, синовете им, дъщерите им, всички, които можеха да разбират,
10:29 присъединиха се към братята си, към най-почтените от тях, и се задължиха с клетва и проклятие - да постъпват по Божия закон, даден чрез ръката на Божия раб Моисея, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, и повелите Му и наредбите Му.
10:30 И да не дават дъщерите си на другоземни народи, и техните дъщери да не взимат за синовете си;
10:31 и кога другоземни народи докарват стока и всичко за продан в събота, да не взимат от тях в събота и в свещения ден, и на седмата година да прощават всякакви дългове.
10:32 И поставихме си за закон да даваме от себе си по една трета сикла на година за нуждите в дома на нашия Бог:
10:33 за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос и за постоянното всесъжение, за съботите, за новомесечията, за празниците, за свещените вещи и за жертвите за грях за очистяне на Израиля, и за всичко, що се върши в дома на нашия Бог.
10:34 И хвърлихме жребие ние, свещеници, левити и народ, за доставяне дърва, кога кое наше поколение в определените времена на всяка година, да ги докарва в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в закона.
10:35 Задължихме се още да принасяме всяка година в дома Господен първоберката от земята си и първоберката от плода на всяко дърво;
10:36 тъй също - да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служеха в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е писано в закона, - първородните от едрия и дребния си добитък.
10:37 И първоберката от мляното наше жито, и нашите приноси, и плодове от всяко дърво, и вино, и дървено масло ще доставяме на свещениците в клетовете при дома на нашия Бог, и десятък от земята си - на левитите. Те, левитите, ще събират десятък по всички градове, дето имаме земеделие.
10:38 При левитите, кога събират левитския десятък, ще се намира свещеник, син Ааронов, та левитите да откарват десятък от своя десятък в дома на нашия Бог, в стаите, определени за клетове.
10:39 Защото в тия стаи както Израилевите синове, тъй и левитите са длъжни да докарват, що се принася в дар: жито, вино и дървено масло. Там са и свещените съдове, и служещите свещеници, и вратарите, и певците. И ние няма да оставим дома на нашия Бог.
11
11:1 Началниците народни живееха в Иерусалим, а другите от народа хвърлиха жребие, щото една от десетте им части да иде да живее в град Иерусалим, а деветте - в останалите градове.
11:2 И народът благослови всички, които доброволно се съгласиха да живеят в Иерусалим.
11:3 Ето главатарите на страната, които живееха в Иерусалим, - а в градовете на Иудея живееха всеки в своето владение, по градовете си: израилтяни, свещеници, левити и нетинеи, и синовете на Соломоновите слуги.
11:4 В Иерусалим живееха от синовете Иудини и от синовете Вениаминови; от Иудините синове: Атаия, син на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син Малелеилов, от синовете Фаресови,
11:5 и Маасея, син на Варуха, син на Колхозея, син на Хазаия, син на Адаия, син на Иоиарива, син на Захария, син Шилониев.
11:6 Всички Фаресови синове, които живееха в Иерусалим, бяха четиристотин шейсет и осем, отлични мъже.
11:7 И ето синовете Вениаминови: Салу, син на Мешулама, син на Иоеда, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасея, син на Итиила, син Исаиев,
11:8 и след него Габай, Салай - деветстотин двайсет и осем.
11:9 Иоил, син Зихриев, беше началник над тях, а Иуда, син Сенуев, беше втори над града.
11:10 От свещениците: Иедаия, син Иоиаривов, Иахин,
11:11 Сераия, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син Ахитувов, началник на Божия дом,
11:12 и техните братя, които вършеха служба в Божия дом - осемстотин двайсет и двама; и Адаия, син на Иерохама, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Пашхура, син Малхиев,
11:13 и братята му, отценачалници - двеста четирийсет и двама; и Амашсай, син на Азариила, син на Ахзая, син на Мешилимота, син Имеров,
11:14 и братята му, мъже отлични - сто двайсет и осем. Началник им беше Завдиил, син Хагедолимов.
11:15 А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син на Хашавия, син Вуниев,
11:16 и Шавтай, и Иозавад от левитските началници за външните работи на Божия дом,
11:17 и Матания, син на Миха, син на Завдия, син Асафов, главен запевач на славословието при молитвата, и Бакбукия, втори след него от братята му, и Авда, син на Шамуя, син на Гадала, син Идитунов.
11:18 Всички левити от светия град бяха двеста осемдесет и четири.
11:19 А вратари: Акув, Талмон и братята им, стражари при портите - сто седемдесет и двама.
11:20 Другите израилтяни, свещениците и левитите, живееха по всички градове на Иудея, всеки в своя дял.
11:21 А нетинеите живееха в Офел: над нетинеите бяха Циха и Гишфа.
11:22 Началник над левитите в Иерусалим беше Узий, син на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха, от синовете Асафови, които бяха певци при службата в Божия дом,
11:23 защото от царя имаше за тях особена заповед, и отредена беше за всеки ден определена заплата за певците.
11:24 И Петахия, син Мешезавелов, от синовете на Зара, Иудин син, беше довереник на царя за всички работи, досягащи народа.
11:25 От живеещите пък по селата, по нивите си, Иудините синове живееха в Кириат-Арба и в подчинените ней градове, в Дивон и в подчинените му градове, в Иекавцеил и в селата му,
11:26 в Иешуа, в Молада и в Бет-Палет,
11:27 в Хацар-Шуал, във Вирсавия и в подчинените ней градове,
11:28 в Секелаг, в Мекона и в подчинените ней градове,
11:29 в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут,
11:30 в Заноах, Одолам и селата им, в Лахис и полята му, в Азека и в подчинените ней градове; те бяха се разположили от Вирсавия дори до Еномовата долина.
11:31 Синовете Вениаминови - начевайки от Гева, в Михмас, Хая, Ветил и в подчинените му градове,
11:32 в Анатот, Нов, Анания,
11:33 Хацор, Рама, Гитаим,
11:34 Хадид, Цевоим, Невалат,
11:35 Лод, Оно, в Харашимската долина.
11:36 В дяловете на Иуда и Вениамина имаха свои жилища и левити.
12
12:1 Ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавеля, син Салатиилев, и с Иисуса: Сераия, Иеремия, Ездра,
12:2 Амария, Малух, Хатуш,
12:3 Шехания, Рехум, Меремот,
12:4 Идо, Гинетой, Авия,
12:5 Миямин, Маадия, Вилга,
12:6 Шемаия, Иоиарив, Иедаия,
12:7 Салу, Амок, Хелкия, Иедаия. Това са началниците на свещениците и братята им в дните на Иисуса.
12:8 А левити: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Иуда, Матания, главен при славословията, той и братята му,
12:9 и Бакбукия и Уний, техни братя, които наред с тях пазеха стража.
12:10 Иисус роди Иоакима, Иоаким роди Елиашива, Елиашив роди Иоияда,
12:11 Иоияда роди Ионатана, Ионатан роди Иадуя.
12:12 В дните на Иоакима бяха свещеници, отценачалници: от Сераиевия дом - Мераия, от Иеремиевия дом - Ханания,
12:13 от Ездровия дом - Мешулам, от Амариевия дом - Иоханан,
12:14 от Мелиховия дом - Ионатан, от Шеваниевия дом - Иосиф,
12:15 от Харимовия дом - Адна, от Мераиотовия дом - Хелкия,
12:16 от Идовия дом - Захария, от Гинетоновия дом - Мешулам,
12:17 от Авиевия дом - Зихрий, от Мениаминовия дом и Моадиевия дом - Пилтай,
12:18 от Вилгиевия дом - Шамуй, от Шемаиовия дом - Ионатан,
12:19 от Иоиаривовия дом - Матнай, от Иедаиевия дом - Узий,
12:20 от Салаевия дом - Калай, от Амоковия дом - Евер,
12:21 от Хелкиевия дом - Хашавия, от Иедаиевия дом - Натанаил.
12:22 Левитите, отценачалници, бяха записани в списъка в дните на Елиашива, Иоиада, Иоханана и Ядуя, а също и свещениците в царуването на Дария Персийски.
12:23 Синовете Левиеви, отценачалници, са вписани в летописа до дните на Иоханана, Елиашивов син.
12:24 Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмиилов син, и братята им, при тях поставени за славословие при благодарствията, според наредбата на Давида, Божия човек, - смяна след смяна.
12:25 Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха вратари, които пазеха стража при вратните прагове.
12:26 Те бяха в дните на Иоакима, син на Иисуса, Иоседеков син, и в дните на областеначалника Неемия и на книжника свещеник Ездра.
12:27 Когато да се осветяват иерусалимските стени, повикаха левитите от всички места, като им заповядаха да дойдат в Иерусалим, за да се извърши освещаването и радостното празнуване със славословия и песни, при звука на кимвали, псалтири и гусли.
12:28 Събраха се синовете на певците от Иерусалимски окръг и от селата Нетофатски,
12:29 и от Бет-Хагилгали, и от полята Гевски и Азмаветски, защото певците си бяха построили села в околността на Иерусалим.
12:30 И очистиха се свещениците и левитите, очистиха и народа, и портите, и стените.
12:31 Тогава възведох на стената иудейските началници и поставих два големи хора за шествието, и единият от тях вървеше отдясно по стената към Гноищни порти.
12:32 След тях вървеше Хошаия и половината иудейски началници:
12:33 Азария, Ездра, Мешулам,
12:34 Иуда, Вениамин, Шемаия и Иеремия;
12:35 а от синовете свещенически с тръби: Захария, син на Ионатана, син на Шемаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, Асафов син,
12:36 и братята му: Шемаия, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Иуда и Хананий със свиралата на Давида, Божия човек, и книжник Ездра пред тях.
12:37 До Изворни порти, срещу тях, те възлязоха по стъпалата на Давидовия град, по стълбата, водеща на стената над Давидобия дом до Водни порти на изток.
12:38 Другият хор вървеше насрещу тях, а след него аз и половината народ, по стената от Пещната кула до широката стена,
12:39 и от Ефремови порти, покрай старите порти и Рибни порти и кулата Хананелова, и кулата Меа, към Овчи порти, и се спряхме при Тъмнични порти.
12:40 След това и двата хора застанаха пред Божия дом, и аз и половината началници с мене,
12:41 и свещениците: Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания с тръбите,
12:42 Маасея, Шемаия, Елеазар, Узий, Иоханан, Малхия, Елам и Езер. А певците пееха високо; главен им беше Израхия.
12:43 В оня ден принесоха големи жертви и се веселиха, защото Бог им бе дал голяма радост. Веселяха се и жени, и деца, и веселбата иерусалимска се чуваше надалеч.
12:44 В същия ден бяха поставени люде над клетовете за приноси от първоберки и десятъци, за да събират от нивите при градовете дялове, определени от закона за свещениците и левитите, защото на иудеите беше драго да гледат стоещите свещеници и левити,
12:45 които вършеха служба на своя Бог и работите около очищението и бяха певци и вратари, според наредбата на Давида и сина му Соломона.
12:46 Защото отдавна, в дните на Давида и Асафа, бяха установени главни певци, както и песни Богу, хвалебни и благодарствени.
12:47 Всички израилтяни в дните на Зоровавеля и в дните на Неемия даваха дялове на певците и на вратарите за всеки ден, и даваха светини на левитите, а левитите даваха светини на Аароновите синове.
13
13:1 Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека,
13:2 защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия.
13:3 Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно.
13:4 А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия,
13:5 нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците.
13:6 Когато ставаше всичко това, аз не бях в Иерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя.
13:7 Когато дойдох в Иерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом,
13:8 стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята,
13:9 и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.
13:10 Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си.
13:11 Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им.
13:12 И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете.
13:13 И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си.
13:14 Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него!
13:15 В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Иерусалим. И аз ги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво.
13:16 И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Иерусалим.
13:17 Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден?
13:18 Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш напрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата.
13:19 След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден.
13:20 Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Иерусалим.
13:21 Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота.
13:22 И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост!
13:23 В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки;
13:24 и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят.
13:25 Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си.
13:26 Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него.
13:27 И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени?
13:28 Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си.
13:29 Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски!
13:30 Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа.
13:31 и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро!
| [X] |