1
  ^1:1 След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?
  ^1:2 Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
  ^1:3 Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
  ^1:4 Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
  ^1:5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
  ^1:6 Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
  ^1:7 Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
  ^1:8 И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
  ^1:9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
  ^1:10 И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
  ^1:11 Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
  ^1:12 И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
  ^1:13 Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
  ^1:14 Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
  ^1:15 (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.
  ^1:16 И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
  ^1:17 И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
  ^1:18 Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
  ^1:19 Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
  ^1:20 И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
  ^1:21 Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.
  ^1:22 И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
  ^1:23 (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
  ^1:24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
  ^1:25 Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
  ^1:26 Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.
  ^1:27 И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.
  ^1:28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.
  ^1:29 И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).
  ^1:30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.
  ^1:31 И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.
  ^1:32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.
  ^1:33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.
  ^1:34 Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.
  ^1:35 И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.
  ^1:36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.

2
  ^2:1 Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека;
  ^2:2 вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
  ^2:3 Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.
  ^2:4 Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
  ^2:5 Поради това и наричат онова място Бохим *. Там те принесоха жертва Господу.
  ^2:6 След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,
  ^2:7 народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.
  ^2:8 Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,
  ^2:9 и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;
  ^2:10 и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, -
  ^2:11 тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;
  ^2:12 оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;
  ^2:13 оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.
  ^2:14 Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.
  ^2:15 Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
  ^2:16 Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,
  ^2:17 но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.
  ^2:18 Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.
  ^2:19 Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
  ^2:20 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,
  ^2:21 и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, -
  ^2:22 за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?
  ^2:23 И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.

* Плачещи.

3
  ^3:1 Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
  ^3:2 само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
  ^3:3 петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
  ^3:4 Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
  ^3:5 И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
  ^3:6 и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
  ^3:7 И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
  ^3:8 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
  ^3:9 След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, - Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
  ^3:10 Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
  ^3:11 И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
  ^3:12 Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
  ^3:13 Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
  ^3:14 И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
  ^3:15 Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
  ^3:16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
  ^3:17 (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
  ^3:18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
  ^3:19 сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
  ^3:20 Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).
  ^3:21 (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,
  ^3:22 тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.
  ^3:23 Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.
  ^3:24 След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.
  ^3:25 Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.
  ^3:26 Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.
  ^3:27 А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.
  ^3:28 И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.
  ^3:29 Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.
  ^3:30 Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)
  ^3:31 След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.

4
  ^4:1 Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.
  ^4:2 И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим.
  ^4:3 И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.
  ^4:4 В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова;
  ^4:5 тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.
  ^4:6 Девора прати та повика Авиноамовия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове;
  ^4:7 Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.
  ^4:8 Варак й каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене).
  ^4:9 Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора стана и тръгна с Варака за Кедес.
  ^4:10 Варак свика Завулоновци и Нефталимовци в Кедес, и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора тръгна с него.
  ^4:11 Тогава кенеецът Евер се отдели от кенейците, синове на Ховава, Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.
  ^4:12 И обадиха на Сисара, че Авиноамовият син Варак е възлязъл на планина Тавор.
  ^4:13 Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим при поток Кисон.
  ^4:14 И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор, и подире му - десет хиляди души.
  ^4:15 Тогава Господ докара в смущение Сисара и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша.
  ^4:16 Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим, и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един.
  ^4:17 А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир.
  ^4:18 Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си).
  ^4:19 Сисара й каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави.
  ^4:20 Сисара й каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: "няма ли някого тука?", ти кажи: "няма".
  ^4:21 Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, - и издъхна.
  ^4:22 И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи.
  ^4:23 Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Израилеви.
  ^4:24 Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.

5
  ^5:1 В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:
  ^5:2 За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!
  ^5:3 Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.
  ^5:4 Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха;
  ^5:5 планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев.
  ^5:6 В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки.
  ^5:7 Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.
  ^5:8 Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля?
  ^5:9 Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!
  ^5:10 Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!
  ^5:11 Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.
  ^5:12 Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!
  ^5:13 Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.
  ^5:14 От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.
  ^5:15 И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена - голямо разногласие.
  ^5:16 Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена - голямо разногласие.
  ^5:17 Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.
  ^5:18 Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим - на полските височини.
  ^5:19 Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.
  ^5:20 От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.
  ^5:21 Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!
  ^5:22 Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.
  ^5:23 Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.
  ^5:24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!
  ^5:25 Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.
  ^5:26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната - към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
  ^5:27 При нозете й се сгърчи, падна и се простря, при нозете й се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.
  ^5:28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?
  ^5:29 Мъдрите нейни дворкини й отговарят, и сама тя отговаря на думите си:
  ^5:30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.
  ^5:31 Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! - И спокойна беше земята през четирийсет години.

6
  ^6:1 Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години.
  ^6:2 Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
  ^6:3 Колчем Израил посее, дойдат мадиамци и амаликитци и жителите от изток и нападат на него;
  ^6:4 и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел.
  ^6:5 Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество - като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават.
  ^6:6 И твърде обедня Израил от мадиамци, и викнаха синовете Израилеви към Господа.
  ^6:7 И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,
  ^6:8 Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството;
  ^6:9 избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им,
  ^6:10 и ви казах: "Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете"; ала вие не послушахте гласа Ми.
  ^6:11 Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.
  ^6:12 И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
  ^6:13 Гедеон му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.
  ^6:14 Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.
  ^6:15 Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.
  ^6:16 Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.
  ^6:17 Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
  ^6:18 не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
  ^6:19 Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
  ^6:20 И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
  ^6:21 Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.
  ^6:22 И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
  ^6:23 Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
  ^6:24 И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом *. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.
  ^6:25 През оная нощ Господ му каза: вземи едно теле от бащиното си стадо и друго теле седемгодишно и разруши жертвеника Ваалов, който е у баща ти, отсечи свещеното дърво, що е при него,
  ^6:26 и съгради, както трябва, жертвеник на твоя Господ Бог, (Който ти се яви) навръх тая скала, та вземи второто теле и го принеси всесъжение върху цепениците от дървото, което ще отсечеш.
  ^6:27 Гедеон взе десет души свои слуги и направи, както му говори Господ; но понеже се боеше от домашните на баща си и от жителите градски да направи това денем, направи го нощем.
  ^6:28 Когато сутринта градските жители станаха, ето, жертвеникът Ваалов разрушен, дървото при него отсечено и второто теле принесено всесъжение върху новосъградения жертвеник.
  ^6:29 И си думаха един другиму: кой направи това? Търсиха, разпитваха и казаха: Иоасовият син Гедеон е направил това.
  ^6:30 И градските жители казаха на Иоаса: изведи сина си; той трябва да умре, защото е разрушил Вааловия жертвеник и отсякъл дървото, що беше при него.
  ^6:31 Иоас каза на всички дошли при него: вие ли ще се застъпвате за Ваала, вие ли ще го защищавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тая сутрин; ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето Гедеон е разрушил жертвеника му.
  ^6:32 И почнаха да го наричат от тоя ден Иероваал, понеже Иоас бе казал: нека Ваал сам се разправи с него, задето е разрушил жертвеника му.
  ^6:33 Между това всички мадиамци и амаликитци и жителите от изток се събраха наедно, преминаха (реката) и се разположиха на стан в долината Изреелска.
  ^6:34 И Дух Господен обзе Гедеона; той затръби с тръба, и племето Авиезерово се събра да върви подире му.
  ^6:35 И изпрати пратеници по цялото коляно Манасиево, и то се отзова да върви подире му; тъй също изпрати пратеници до Асира, Завулона и Нефталима, и те дойдоха тям насреща.
  ^6:36 И Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори,
  ^6:37 то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори.
  ^6:38 Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода.
  ^6:39 И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса.
  ^6:40 Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.

* Господ е мир.

7
  ^7:1 Иероваал, сиреч Гедеон, стана сутринта и целият народ, който беше с него, и се разположиха на стан при извора Харод; мадиамският пък стан беше на север от него, при хълм Море, в долината.
  ^7:2 И Господ рече Гедеону: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: "моята ръка ме спаси";
  ^7:3 затова, разгласи да чуе народът, и кажи: "който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад". И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха.
  ^7:4 И рече Господ Гедеону: народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ти ги избера; за когото кажа: "да върви с тебе", нека върви с тебе; а за когото ти кажа: "не бива да върви с тебе", нека не върви.
  ^7:5 Той заведе народа при водата. И рече Господ Гедеону: който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият.
  ^7:6 И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода.
  ^7:7 И рече Господ на Гедеона: с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място.
  ^7:8 И те взеха за себе си храната от народа и тръбите им, и Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите и задържа при себе си тристата души; мадиамският стан пък беше долу от него - в долината.
  ^7:9 През оная нощ Господ му каза: стани, слез в стана, предавам го в твои ръце;
  ^7:10 ако пък се боиш да идеш сам, върви в стана с Фура, слугата си;
  ^7:11 и ще чуеш какво говорят, и тогава ще се укрепи ръката ти, и ще отидеш в стана. И слезе той и Фура, слугата му, до самите въоръжени, които бяха в стана.
  ^7:12 А мадиамци и амаликитци и всички жители от изток се бяха разположили по долината в голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг.
  ^7:13 Гедеон дойде. И ето, един разказва сън другиму и дума: сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и, като се притъркули до шатрата, удари о нея тъй, че тя падна, свали я, и шатрата се разтури.
  ^7:14 Другият му отговори: това не е нищо друго, освен мечът на Гедеона, Иоасов син, израилтянин; Бог е предал в ръцете му мадиамци и целия стан.
  ^7:15 Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони (Господу), върна се в израилския стан и рече: ставайте! Господ предаде в ръцете ви мадиамския стан.
  ^7:16 И раздели тристата души на три чети и даде на всички им тръби и празни стомни и в стомните свещи.
  ^7:17 И им каза: гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана, и каквото правя аз, това правете и вие;
  ^7:18 когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) Господен и Гедеонов!
  ^7:19 И дойде Гедеон и сто души с него до стана, в начало на средната стража, разбудиха стражарите, затръбиха с тръбите и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.
  ^7:20 И затръбиха всички три чети с тръби, и строшиха стомните, и държаха в лява ръка свещите, а в дясна ръка тръбите, като тръбяха и викаха: меч Господен и Гедеонов!
  ^7:21 И всеки стоеше на мястото си около стана; тогава в целия стан се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.
  ^7:22 Докато тристата души тръбяха с тръбите, Господ обърна меча на всекиго против другаря му по целия стан, и войската бега до Бетшита при Царера, до пределите на Авелмехола, близо до Табата.
  ^7:23 Тогава израилтяните от коляното Нефталимово, Асирово и от цялото коляно Манасиево бидоха свикани и се впуснаха подир мадиамци.
  ^7:24 А Гедеон изпрати пратеници по цялата планина Ефремова да кажат: излезте срещу мадиамци и завземете им бродовете през водите до Бетвара и Иордан. И свикани бяха всички Ефремовци, и завзеха бродовете през водите до Бетвара и Иордан;
  ^7:25 и уловиха двамата мадиамски князе: Орива и Зива, Орива убиха в Цур-Орива, а Зива - в Иекев-Зива, и гониха мадиамци; главите пък на Орива и Зива занесоха на Гедеона отвъд Иордан.

8
  ^8:1 И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него.
  ^8:2 Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера?
  ^8:3 Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи.
  ^8:4 И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.
  ^8:5 И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана.
  ^8:6 Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?
  ^8:7 Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.
  ^8:8 Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот.
  ^8:9 Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.
  ^8:10 А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци.
  ^8:11 Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно.
  ^8:12 Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и докара в смущение целия стан.
  ^8:13 Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.
  ^8:14 И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски - седемдесет и седем души.
  ^8:15 След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?
  ^8:16 И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот,
  ^8:17 и събори Пенуелската кула и изби градските жители.
  ^8:18 И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе - всеки приличаше на царски син.
  ^8:19 Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.
  ^8:20 И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад.
  ^8:21 Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им.
  ^8:22 И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.
  ^8:23 Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.
  ^8:24 Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)
  ^8:25 Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.
  ^8:26 Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.
  ^8:27 От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.
  ^8:28 Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.
  ^8:29 И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.
  ^8:30 Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.
  ^8:31 Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.
  ^8:32 И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.
  ^8:33 След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;
  ^8:34 и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,
  ^8:35 и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.

9
  ^9:1 Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза:
  ^9:2 внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът.
  ^9:3 Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.
  ^9:4 И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
  ^9:5 И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.
  ^9:6 Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем.
  ^9:7 Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
  ^9:8 Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
  ^9:9 Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
  ^9:10 Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
  ^9:11 Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
  ^9:12 И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
  ^9:13 Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
  ^9:14 Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
  ^9:15 Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
  ^9:16 И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
  ^9:17 За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци;
  ^9:18 а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.
  ^9:19 Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
  ^9:20 ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
  ^9:21 И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.
  ^9:22 Авимелех пък царува над Израиля три години.
  ^9:23 И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха,
  ^9:24 та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си.
  ^9:25 Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха.
  ^9:26 В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него.
  ^9:27 И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха.
  ^9:28 Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим?
  ^9:29 Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай.
  ^9:30 Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи.
  ^9:31 Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на', бунтуват града против тебе;
  ^9:32 затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;
  ^9:33 а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.
  ^9:34 И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини.
  ^9:35 (Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата.
  ^9:36 Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци.
  ^9:37 Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.
  ^9:38 И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: "кой е Авимелех, та да му служим?" това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
  ^9:39 И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха.
  ^9:40 И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убита до самите градски порти.
  ^9:41 И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.
  ^9:42 На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.
  ^9:43 Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.
  ^9:44 Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.
  ^9:45 И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол.
  ^9:46 Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал-Верита.
  ^9:47 Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска.
  ^9:48 Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.
  ^9:49 И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.
  ^9:50 После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе.
  ^9:51 Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
  ^9:52 Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
  ^9:53 Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа.
  ^9:54 Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.
  ^9:55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.
  ^9:56 Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.
  ^9:57 И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.

10
  ^10:1 След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
  ^10:2 Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
  ^10:3 След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
  ^10:4 Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
  ^10:5 И умря Иаир и биде погребан в Камон.
  ^10:6 Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
  ^10:7 И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
  ^10:8 оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
  ^10:9 Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
  ^10:10 И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
  ^10:11 И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци,
  ^10:12 сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
  ^10:13 а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
  ^10:14 идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
  ^10:15 Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
  ^10:16 И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
  ^10:17 Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
  ^10:18 Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.

11
  ^11:1 Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
  ^11:2 И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
  ^11:3 Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.
  ^11:4 След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.
  ^11:5 Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов,
  ^11:6 и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.
  ^11:7 Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?
  ^11:8 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.
  ^11:9 И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, - ще остана ли у вас началник?
  ^11:10 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!
  ^11:11 След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.
  ^11:12 Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?
  ^11:13 Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).
  ^11:14 (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар
  ^11:15 да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;
  ^11:16 защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;
  ^11:17 оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: "позволи ми да мина през земята ти"; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.
  ^11:18 И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.
  ^11:19 И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.
  ^11:20 Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.
  ^11:21 И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;
  ^11:22 и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан.
  ^11:23 И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?
  ^11:24 Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.
  ^11:25 Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?
  ^11:26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?
  ^11:27 Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!
  ^11:28 Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.
  ^11:29 И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.
  ^11:30 И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,
  ^11:31 то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.
  ^11:32 И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;
  ^11:33 и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.
  ^11:34 И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора': тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.
  ^11:35 Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.
  ^11:36 Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа - прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.
  ^11:37 И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.
  ^11:38 Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините.
  ^11:39 След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,
  ^11:40 щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.

12
  ^12:1 Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.
  ^12:2 Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;
  ^12:3 като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?
  ^12:4 Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.
  ^12:5 И галаадци завзеха брода през Иордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: "позволете ми да премина", жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: "не".
  ^12:6 Те му казваха: "речи шиболет", а той казваше: "сиболет", и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Иордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.
  ^12:7 Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.
  ^12:8 След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.
  ^12:9 Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.
  ^12:10 Есевон умря и биде погребан във Витлеем.
  ^12:11 След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.
  ^12:12 И умря завулонецът Елон и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.
  ^12:13 След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.
  ^12:14 Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет ослета; той съди Израиля осем години.
  ^12:15 И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.

13
  ^13:1 Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години.
  ^13:2 В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше.
  ^13:3 И Ангел Господен се яви на жената и й рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син;
  ^13:4 затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто;
  ^13:5 защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце.
  ^13:6 Жената дойде и каза на мъжа си: човек Божий идва при мене, който имаше вид на Ангел Божий, вид твърде почтен; аз го не попитах, отде е, и той ми не каза името си;
  ^13:7 той ми каза: "ето, ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже младенецът от самата майчина утроба до смъртта си ще бъде назорей Божий".
  ^13:8 Маной се помоли Господу и каза: Господи! нека дойде пак при нас човекът Божий, когото си пращал, и ни научи, какво да правим с младенеца, който ще се роди.
  ^13:9 Бог чу гласа на Маноя, и Ангел Божий пак дойде при жената, когато тя беше на полето, и Маной, мъж й, не беше с нея.
  ^13:10 Жената тоз час се затече и обади на мъжа си и му каза: ето, яви ми се човекът, който преди идва при мене.
  ^13:11 Маной стана и тръгна с жена си, и дойде при оня човек и му каза: ти ли си човекът, който си говорил с тая жена? (Ангелът) каза: аз.
  ^13:12 И рече Маной: и тъй, ако се изпълни думата ти, как да постъпваме с тоя младенец и какво да правим с него?
  ^13:13 Ангел Господен каза на Маноя: нека той се пази от всичко, за което говорих на жената;
  ^13:14 нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да пази всичко, каквото й заповядах.
  ^13:15 И Маной рече на Ангела Господен: позволи да те задържа, докле ти сготвим козле.
  ^13:16 Ангел Господен каза на Маноя: макар и да ме задържиш, аз няма да ям твоя хляб; ако ли пък искаш да извършиш всесъжение Господу, принеси го. Маной не знаеше, че това е Ангел Господен.
  ^13:17 Маной попита Ангела Господен: как ти е името? за да те прославим, кога се изпълни думата ти.
  ^13:18 Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? то е чудно.
  ^13:19 И взе Маной козлето и хлебния принос и принесе ги Господу върху камък. И Той стори чудо, което видяха Маной и жена му.
  ^13:20 Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето, Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята.
  ^13:21 И Ангел Господен стана невидим за Маноя и жена му. Тогава Маной узна, че това беше Ангел Господен.
  ^13:22 И рече Маной на жена си: бездруго ще умрем, понеже видяхме Бога.
  ^13:23 Жена му каза: ако Господ искаше да ни умъртви, не би приел от ръцете ни всесъжение и хлебен принос, и не би ни показал всичко онова, и сега не би ни открил това.
  ^13:24 И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.
  ^13:25 И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.

14
  ^14:1 И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави).
  ^14:2 Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.
  ^14:3 Баща му и майка му казаха: нима няма жени между дъщерите на братята ти и в целия ми народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон отговори на баща си: нея ми вземи, понеже тя ми се понрави.
  ^14:4 Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господа, и че той търси случай да отмъсти на филистимци. В това време филистимци владееха над Израиля.
  ^14:5 И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му.
  ^14:6 И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.
  ^14:7 И дойде и поговори с жената, и тя се понрави на Самсона.
  ^14:8 Подир няколко дена, той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне лъвовия труп, и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед.
  ^14:9 Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп.
  ^14:10 Дойде и баща му при жената, и там Самсон даде (седемдневна) гощавка, както обикновено правят младоженците.
  ^14:11 И щом го видяха там, избраха трийсет брачни другари, които да бъдат при него.
  ^14:12 И каза им Самсон: ще ви задам една гатанка; ако ми я отгатнете през седемте дена на гощавката и отгатнете вярно, ще ви дам трийсет синдона * и трийсет премени;
  ^14:13 ако ли пък не можете ми я отгатна, дайте ми вие трийсет синдона и трийсет премени. Те му казаха: задай гатанката си, ще послушаме.
  ^14:14 И им каза: из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко. И три дни не можаха да отгатнат гатанката.
  ^14:15 На седмия ден те казаха на Самсоновата жена: придумай мъжа си, да ни отгатне гатанката; инак ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом; нима ни поканихте, за да ни оберете?
  ^14:16 И плака пред Самсона жена му, думайки: ти ме мразиш и не ме обичаш; ти зададе гатанка на синовете на моя народ, а мен я не отгатваш. Той й каза: на баща си и на майка си я не отгатнах, та на тебе ли ще отгатна?
  ^14:17 И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той й я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ.
  ^14:18 И на седмия ден преди залез-слънце казаха му гражданите: що е по-сладко от мед, и що е по-силно от лъв? Той им каза: да не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
  ^14:19 И Дух Господен слезе върху него, и той отиде в Аскалон, дето уби трийсет души, смъкна от тях дрехите, и даде премените им на ония, които бяха отгатнали гатанката.
  ^14:20 А жената на Самсона се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.

* Риза от тънко платно.

15
  ^15:1 Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: "ще вляза при жена си в спалнята", баща й му не даде да влезе.
  ^15:2 И каза баща й: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея.
  ^15:3 Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло.
  ^15:4 И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки;
  ^15:5 запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини.
  ^15:6 И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнатеца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимци отидоха и изгориха с огън нея и (дома на) баща й.
  ^15:7 Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя.
  ^15:8 И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.
  ^15:9 И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.
  ^15:10 И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.
  ^15:11 И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.
  ^15:12 И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете.
  ^15:13 Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома.
  ^15:14 Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му.
  ^15:15 Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души.
  ^15:16 И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души.
  ^15:17 Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: "Рамат-Лехи "*.
  ^15:18 И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.
  ^15:19 И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: "извор на молещия се", който е в Лехи и доднес.
  ^15:20 И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.

* Хвърлена челюст.

16
  ^16:1 Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея.
  ^16:2 Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием.
  ^16:3 А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (и ги сложи там).
  ^16:4 След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида.
  ^16:5 Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.
  ^16:6 Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?
  ^16:7 Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
  ^16:8 И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;
  ^16:9 в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.
  ^16:10 И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?
  ^16:11 Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
  ^16:12 Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.
  ^16:13 И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).
  ^16:14 И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кросното заедно с тъканта (и не се узна силата му).
  ^16:15 И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.
  ^16:16 И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.
  ^16:17 И той й откри цялото си сърце, като й каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.
  ^16:18 Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.
  ^16:19 И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.
  ^16:20 Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.
  ^16:21 Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.
  ^16:22 Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.
  ^16:23 Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.
  ^16:24 Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.
  ^16:25 И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.
  ^16:26 И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)
  ^16:27 А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.
  ^16:28 Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.
  ^16:29 И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.
  ^16:30 И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
  ^16:31 И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)

17
  ^17:1 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.
  ^17:2 Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!
  ^17:3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.
  ^17:4 Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.
  ^17:5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.
  ^17:6 В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.
  ^17:7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;
  ^17:8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.
  ^17:9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.
  ^17:10 А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.
  ^17:11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.
  ^17:12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.
  ^17:13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.

18
  ^18:1 В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.
  ^18:2 И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
  ^18:3 Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
  ^18:4 Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
  ^18:5 Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
  ^18:6 Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
  ^18:7 И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
  ^18:8 И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
  ^18:9 Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
  ^18:10 кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
  ^18:11 И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
  ^18:12 Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
  ^18:13 Оттука те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
  ^18:14 И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? и тъй, помислете, какво да се прави.
  ^18:15 И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
  ^18:16 А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишко оръжие, стояха при вратата.
  ^18:17 Петимата пък души, които бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и изления кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишко оръжие.
  ^18:18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
  ^18:19 Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
  ^18:20 Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
  ^18:21 Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
  ^18:22 Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
  ^18:23 и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
  ^18:24 Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
  ^18:25 Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
  ^18:26 И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
  ^18:27 А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
  ^18:28 Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
  ^18:29 като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а по-преди оня град се наричаше Лаис.
  ^18:30 И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
  ^18:31 и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.

19
  ^19:1 В ония дни, когато Изриил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски.
  ^19:2 Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца.
  ^19:3 Мъж й стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.
  ^19:4 Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там.
  ^19:5 На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете.
  ^19:6 Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти.
  ^19:7 Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там.
  ^19:8 На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха).
  ^19:9 И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си.
  ^19:10 Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Иерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него.
  ^19:11 Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусейски град и да пренощуваме в него.
  ^19:12 Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива.
  ^19:13 И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама.
  ^19:14 И тръгнаха, и вървяха, и слънце ги залезе близо при Гива Вениаминова.
  ^19:15 И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват.
  ^19:16 И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове.
  ^19:17 Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш?
  ^19:18 Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си;
  ^19:19 имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда.
  ^19:20 Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай.
  ^19:21 И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха.
  ^19:22 Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.
  ^19:23 Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие;
  ^19:24 ето, аз имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие.
  ^19:25 Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори.
  ^19:26 И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят й, и лежа до съмване.
  ^19:27 Господарят й стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете й на прага.
  ^19:28 Той й каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си.
  ^19:29 Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете й на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви.
  ^19:30 Всеки, който видя това, думаше: не е бивало и не е виждано такова нещо от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проводените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.

20
  ^20:1 Тогава излязоха всички синове Израилеви, и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред Господа в Масифа.
  ^20:2 Събраха се (пред Господа) началниците на целия народ, всички колена Израилеви, в събранието на народа Божий, - четиристотин хиляди пешаци меченосци.
  ^20:3 Вениаминовите синове чуха, че синовете Израилеви са дошли в Масифа. И Израилевите синове попитаха: кажете, как е станало това зло?
  ^20:4 Левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: дойдох с наложницата си да пренощувам в Гива Вениаминова;
  ^20:5 и дигнаха се против мене жителите на Гива и през нощта заобиколиха зарад мене къщата; мене крояха да убият, а наложницата ми изтощиха (след като я изнасилваха), тъй че тя умря;
  ^20:6 аз взех наложницата си, нарязах я и я разпратих по всички области на владението Израилево, понеже те извършиха беззаконно и срамно дело в Израиля;
  ^20:7 ето, всички вие, синове Израилеви, разгледайте това дело и решете тук.
  ^20:8 И дигна се целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой няма да се върне у дома си;
  ^20:9 и ето какво ще сторим сега с Гива: (да отидем) против нея по жребие;
  ^20:10 ще вземам по десет души на сто от всички Израилеви колена, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна за народа, който ще иде против Гива Вениаминова да я накаже за срамотията, що е извършила против Израиля.
  ^20:11 И всички израилтяни се събраха против града единодушно, като един човек.
  ^20:12 И Израилевите колена пратиха да кажат на цялото Вениаминово коляно: каква гнусотия е извършена у вас!
  ^20:13 Предайте ония развратници, които са в Гива; ние ще ги убием и ще изкореним злото от Израиля. Но синовете Вениаминови не искаха да послушат гласа на братята си, синове Израилеви;
  ^20:14 и синовете Вениаминови от градовете се събраха в Гива, за да отидат на война против синовете Израилеви.
  ^20:15 И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души меченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин;
  ^20:16 от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат.
  ^20:17 А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война.
  ^20:18 Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде).
  ^20:19 На сутринта синовете Израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива;
  ^20:20 и излязоха израилтяните на бой против Вениамина, и наредиха се синовете Израилеви в боен ред близо до Гива.
  ^20:21 Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни.
  ^20:22 Но израилският народ се съвзе, и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден.
  ^20:23 И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него.
  ^20:24 И на втория ден синовете Израилеви настъпиха против синовете на Вениамина.
  ^20:25 Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден, и простряха на земята от синовете Израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци.
  ^20:26 Тогава всички Израилеви синове и целият народ тръгнаха и дойдоха в Божия дом, седяха там, плакаха пред Господа, постиха оня ден до вечерта и принесоха Господу всесъжение и мирни жертви.
  ^20:27 И питаха синовете Израилеви Господа (в това време ковчегът на завета Божий се намираше там,
  ^20:28 и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него): да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви.
  ^20:29 И постави Израил засада около Гива.
  ^20:30 На третия ден излязоха синовете Израилеви против синовете на Вениамина и се наредиха за бой пред Гива, както по-напред.
  ^20:31 Вениаминовите синове излязоха против народа и се отдалечиха от града, и почнаха, както по-преди, да убиват от народа по пътищата, от които един води за Ветил, а друг за Гива, през полето, и убиха до трийсет души израилтяни:
  ^20:32 И Вениаминовите синове си казаха: те падат пред нас, както по-преди. А Израилевите синове си рекоха: да бягаме от тях и да ги отвлечем от града на пътя. (Тъй и направиха.)
  ^20:33 Всички израилтяни станаха от мястото си и се наредиха във Ваал-Тамара. А Израилевата засада се спускаше от мястото си от западна страна на Гива.
  ^20:34 И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял Израил, и се почна жестока битка. Но Вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло,
  ^20:35 а Господ разби Вениамина пред израилтяните, и израилтяните простряха в оня ден от синовете Вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци.
  ^20:36 Защото, когато Вениаминовите синове помислиха, че са разбили израилтяните, които им сториха място, понеже израилтяните се надяваха на засадата, която бяха поставили близо до Гива,
  ^20:37 засадата побърза и се спусна към Гива, - влезе и порази с меч целия град.
  ^20:38 Израилтяните си бяха уговорили знак със засадата, да нападнат, кога се дигне дим от града.
  ^20:39 И тъй, когато израилтяните отстъпиха от мястото на битката, и Вениамин почна да поразява и свали до трийсет души израилтяни, като казваше: "пак падат пред нас, както и в предишните битки",
  ^20:40 тогава почна да се издига от града дим като стълб. Вениамин погледа назад, и ето, от целия град възлиза дим към небето.
  ^20:41 Израилтяните се върнаха, а Вениамин се уплаши, понеже видя, че го е зло сполетяло.
  ^20:42 И побягнаха синовете Вениаминови от израилтяните по пътя към пустинята, но бидоха преследвани със сеч, и ония, които излизаха от градовете, ги избиваха там;
  ^20:43 заобиколиха Вениамина и го преследваха до Менуха и поразяваха до самата източна страна на Гива.
  ^20:44 И от синовете Вениаминови паднаха осемнайсет хиляди души, силни мъже.
  ^20:45 Останалите се обърнаха и се спуснаха към пустинята, към скала Римон, шестстотин души, и останаха там в каменната планина Римон четири месеца.
  ^20:46 Всички пък Вениаминови синове, паднали него ден, бяха двайсет и пет хиляди души меченосци, и всички бяха силни мъже.
  ^20:47 Останалите се обърнаха и побягнаха в пустинята, при скала Римон, и (израилтяните) избиха по пътищата още пет хиляди души; и ги гониха до Гидом и убиха от тях още две хиляди души.
  ^20:48 А израилтяните се върнаха към синовете Вениаминови и ги поразиха с меч - и людете в града, и добитъка, и всичко, каквото се срещаше (във всички градове), и с огън изгориха всички градове, които се намираха по пътя.

21
  ^21:1 И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена.
  ^21:2 И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха
  ^21:3 и думаха: Господи, Боже Израилев! защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?
  ^21:4 На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви.
  ^21:5 И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.
  ^21:6 И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;
  ^21:7 какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?
  ^21:8 И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.
  ^21:9 Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.
  ^21:10 И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;
  ^21:11 и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).
  ^21:12 И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.
  ^21:13 И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.
  ^21:14 Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.
  ^21:15 Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.
  ^21:16 И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?
  ^21:17 И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;
  ^21:18 ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.
  ^21:19 И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.
  ^21:20 И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята,
  ^21:21 и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова;
  ^21:22 и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.
  ^21:23 Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.
  ^21:24 В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.
  ^21:25 В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.

Книго