1
  ^1:1 В начало Бог сътвори небето и земята.
  ^1:2 А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
  ^1:3 Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
  ^1:4 Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
  ^1:5 Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
  ^1:6 И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
  ^1:7 И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
  ^1:8 Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
  ^1:9 И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
  ^1:10 Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
  ^1:11 И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
  ^1:12 И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
  ^1:13 Биде вечер, биде утро - ден трети.
  ^1:14 И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
  ^1:15 да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
  ^1:16 И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
  ^1:17 и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
  ^1:18 да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
  ^1:19 Биде вечер, биде утро - ден четвърти.
  ^1:20 И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
  ^1:21 И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
  ^1:22 След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
  ^1:23 Биде вечер, биде утро - ден пети.
  ^1:24 И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
  ^1:25 И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
  ^1:26 След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
  ^1:27 И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
  ^1:28 И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
  ^1:29 И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;
  ^1:30 а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
  ^1:31 И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

2
  ^2:1 Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
  ^2:2 И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
  ^2:3 Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
  ^2:4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
  ^2:5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
  ^2:6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
  ^2:7 И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
  ^2:8 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
  ^2:9 И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
  ^2:10 От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
  ^2:11 Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
  ^2:12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
  ^2:13 Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.
  ^2:14 Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
  ^2:15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
  ^2:16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
  ^2:17 а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
  ^2:18 И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
  ^2:19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
  ^2:20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
  ^2:21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
  ^2:22 И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
  ^2:23 И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
  ^2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
  ^2:25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

3
  ^3:1 Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
  ^3:2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
  ^3:3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
  ^3:4 Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
  ^3:5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
  ^3:6 Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
  ^3:7 Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
  ^3:8 И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
  ^3:9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
  ^3:10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
  ^3:11 И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
  ^3:12 Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.
  ^3:13 Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
  ^3:14 И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
  ^3:15 и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
  ^3:16 На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
  ^3:17 А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
  ^3:18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;
  ^3:19 с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
  ^3:20 И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.
  ^3:21 И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.
  ^3:22 И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
  ^3:23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
  ^3:24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

* Живот.

4
  ^4:1 Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
  ^4:2 Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
  ^4:3 След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;
  ^4:4 и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
  ^4:5 а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
  ^4:6 И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
  ^4:7 Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
  ^4:8 И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.
  ^4:9 И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
  ^4:10 И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
  ^4:11 и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
  ^4:12 когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.
  ^4:13 И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
  ^4:14 ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
  ^4:15 И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.
  ^4:16 И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
  ^4:17 И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
  ^4:18 На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.
  ^4:19 Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).
  ^4:20 Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
  ^4:21 Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
  ^4:22 Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.
  ^4:23 И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
  ^4:24 ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем.
  ^4:25 Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
  ^4:26 На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

5
  ^5:1 Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
  ^5:2 мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
  ^5:3 Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.
  ^5:4 Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
  ^5:5 А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
  ^5:6 Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.
  ^5:7 След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
  ^5:8 А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
  ^5:9 Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.
  ^5:10 След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
  ^5:11 А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.
  ^5:12 Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.
  ^5:13 След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
  ^5:14 А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.
  ^5:15 Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.
  ^5:16 След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
  ^5:17 А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
  ^5:18 Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
  ^5:19 След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
  ^5:20 А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
  ^5:21 Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
  ^5:22 И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
  ^5:23 А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
  ^5:24 И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
  ^5:25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
  ^5:26 След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
  ^5:27 А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
  ^5:28 Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
  ^5:29 и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
  ^5:30 И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
  ^5:31 А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
  ^5:32 Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

6
  ^6:1 Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
  ^6:2 тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
  ^6:3 И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
  ^6:4 В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.
  ^6:5 И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
  ^6:6 и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
  ^6:7 И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
  ^6:8 А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).
  ^6:9 Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.
  ^6:10 Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.
  ^6:11 Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.
  ^6:12 И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.
  ^6:13 И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.
  ^6:14 Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.
  ^6:15 И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти.
  ^6:16 И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).
  ^6:17 И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.
  ^6:18 Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.
  ^6:19 Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.
  ^6:20 От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).
  ^6:21 А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.
  ^6:22 И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.

7
  ^7:1 И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;
  ^7:2 и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол;
  ^7:3 тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;
  ^7:4 защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.
  ^7:5 Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.
  ^7:6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.
  ^7:7 И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.
  ^7:8 И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята
  ^7:9 влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.
  ^7:10 След седемте дена потопните води дойдоха на земята.
  ^7:11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
  ^7:12 и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
  ^7:13 В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
  ^7:14 Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
  ^7:15 влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
  ^7:16 и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
  ^7:17 И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
  ^7:18 а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
  ^7:19 И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
  ^7:20 водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
  ^7:21 И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
  ^7:22 всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
  ^7:23 Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
  ^7:24 А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

8
  ^8:1 И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
  ^8:2 И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
  ^8:3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
  ^8:4 И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
  ^8:5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
  ^8:6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
  ^8:7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
  ^8:8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
  ^8:9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
  ^8:10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
  ^8:11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
  ^8:12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
  ^8:13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
  ^8:14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
  ^8:15 И рече (Господ) Бог на Ноя:
  ^8:16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
  ^8:17 изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
  ^8:18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
  ^8:19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
  ^8:20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
  ^8:21 И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
  ^8:22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

9
  ^9:1 И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
  ^9:2 да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
  ^9:3 всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
  ^9:4 само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
  ^9:5 Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
  ^9:6 който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
  ^9:7 а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
  ^9:8 И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
  ^9:9 ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
  ^9:10 и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
  ^9:11 сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
  ^9:12 И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
  ^9:13 Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
  ^9:14 И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
  ^9:15 и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
  ^9:16 И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
  ^9:17 И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
  ^9:18 Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
  ^9:19 Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
  ^9:20 Ной почна да обработва земята и насади лозе;
  ^9:21 и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
  ^9:22 И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
  ^9:23 А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
  ^9:24 Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
  ^9:25 рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
  ^9:26 После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
  ^9:27 да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
  ^9:28 И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
  ^9:29 А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

10
  ^10:1 Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
  ^10:2 Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.
  ^10:3 Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
  ^10:4 Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
  ^10:5 От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
  ^10:6 Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.
  ^10:7 Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.
  ^10:8 Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;
  ^10:9 той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).
  ^10:10 Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.
  ^10:11 От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах
  ^10:12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
  ^10:13 От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,
  ^10:14 Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.
  ^10:15 От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,
  ^10:16 Иевусей, Аморей, Гергесей,
  ^10:17 Евей, Аркей, Синей,
  ^10:18 Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаамски се пръснаха,
  ^10:19 и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.
  ^10:20 Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.
  ^10:21 Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.
  ^10:22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).
  ^10:23 Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.
  ^10:24 Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.
  ^10:25 На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му - Иоктан.
  ^10:26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
  ^10:27 Гадорама, Узала, Дикла,
  ^10:28 Овала, Авимаила, Шева,
  ^10:29 Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
  ^10:30 Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
  ^10:31 Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.
  ^10:32 Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

11
  ^11:1 По цялата земя имаше един език и един говор.
  ^11:2 Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
  ^11:3 И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
  ^11:4 И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
  ^11:5 Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
  ^11:6 И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
  ^11:7 нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
  ^11:8 И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
  ^11:9 Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
  ^11:10 Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;
  ^11:11 след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:12 Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.
  ^11:13 След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:14 Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.
  ^11:15 След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:16 Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.
  ^11:17 След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:18 Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.
  ^11:19 След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:20 Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.
  ^11:21 След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:22 Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.
  ^11:23 След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:24 Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.
  ^11:25 След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).
  ^11:26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
  ^11:27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
  ^11:28 И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
  ^11:29 Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
  ^11:30 И Сара беше неплодна и бездетна.
  ^11:31 Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
  ^11:32 И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.

12
  ^12:1 И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
  ^12:2 и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
  ^12:3 Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
  ^12:4 И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
  ^12:5 И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
  ^12:6 Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
  ^12:7 И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
  ^12:8 Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
  ^12:9 И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.
  ^12:10 И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.
  ^12:11 А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;
  ^12:12 и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;
  ^12:13 затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.
  ^12:14 И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;
  ^12:15 видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.
  ^12:16 И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.
  ^12:17 Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.
  ^12:18 Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?
  ^12:19 Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.
  ^12:20 И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).

13
  ^13:1 И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
  ^13:2 Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
  ^13:3 И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай,
  ^13:4 до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.
  ^13:5 И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.
  ^13:6 И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.
  ^13:7 И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.
  ^13:8 И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;
  ^13:9 не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз - надясно, ако пък ти - надясно, аз - наляво.
  ^13:10 Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
  ^13:11 и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.
  ^13:12 Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.
  ^13:13 А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.
  ^13:14 И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
  ^13:15 защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
  ^13:16 и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
  ^13:17 стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
  ^13:18 И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

14
  ^14:1 И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
  ^14:2 всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
  ^14:3 Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
  ^14:4 Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
  ^14:5 В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
  ^14:6 и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
  ^14:7 И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
  ^14:8 Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
  ^14:9 с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.
  ^14:10 А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.
  ^14:11 Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
  ^14:12 Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
  ^14:13 А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
  ^14:14 Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
  ^14:15 и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
  ^14:16 и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
  ^14:17 Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
  ^14:18 и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
  ^14:19 и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
  ^14:20 благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
  ^14:21 И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
  ^14:22 Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
  ^14:23 че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -
  ^14:24 освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

15
  ^15:1 Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
  ^15:2 Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
  ^15:3 И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.
  ^15:4 И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
  ^15:5 Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
  ^15:6 Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
  ^15:7 И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
  ^15:8 Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
  ^15:9 Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
  ^15:10 Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
  ^15:11 И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
  ^15:12 По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
  ^15:13 И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
  ^15:14 но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
  ^15:15 а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
  ^15:16 в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
  ^15:17 Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
  ^15:18 В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
  ^15:19 кенейци, кенезейци, кедмонейци,
  ^15:20 хетейци, ферезейци, рефаимци,
  ^15:21 аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

* Роб, роден в дома на господаря.

16
  ^16:1 Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
  ^16:2 И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
  ^16:3 След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
  ^16:4 Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
  ^16:5 И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
  ^16:6 Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
  ^16:7 И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
  ^16:8 И рече (й Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
  ^16:9 Ангелът Господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.
  ^16:10 И пак й рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
  ^16:11 И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
  ^16:12 той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
  ^16:13 И нарече (Агар) Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
  ^16:14 Затова тоя извор се нарече Беер-лахай-рои *. Той се намира между Кадес и Баред.
  ^16:15 Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.
  ^16:16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.

* Извор на Живия. Който благосклонно ме поглежда.

17
  ^17:1 Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
  ^17:2 и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
  ^17:3 Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
  ^17:4 Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
  ^17:5 и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
  ^17:6 и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
  ^17:7 И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
  ^17:8 И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
  ^17:9 И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
  ^17:10 Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
  ^17:11 обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
  ^17:12 На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
  ^17:13 Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
  ^17:14 А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
  ^17:15 И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра;
  ^17:16 Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
  ^17:17 И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
  ^17:18 И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!
  ^17:19 А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.
  ^17:20 И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
  ^17:21 Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
  ^17:22 Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.
  ^17:23 И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.
  ^17:24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
  ^17:25 А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.
  ^17:26 В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,
  ^17:27 и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.

18
  ^18:1 И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре', когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
  ^18:2 Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
  ^18:3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
  ^18:4 ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
  ^18:5 аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
  ^18:6 И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (й) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
  ^18:7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
  ^18:8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
  ^18:9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
  ^18:10 И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
  ^18:11 Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
  ^18:12 Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
  ^18:13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
  ^18:14 Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
  ^18:15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя.
  ^18:16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
  ^18:17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?
  ^18:18 От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,
  ^18:19 защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.
  ^18:20 И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
  ^18:21 ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
  ^18:22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
  ^18:23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
  ^18:24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
  ^18:25 не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
  ^18:26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
  ^18:27 Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
  ^18:28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
  ^18:29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
  ^18:30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
  ^18:31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
  ^18:32 Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
  ^18:33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

19
  ^19:1 И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
  ^19:2 и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
  ^19:3 Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
  ^19:4 Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
  ^19:5 извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
  ^19:6 Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
  ^19:7 и рече (им): братя мои, не правете зло;
  ^19:8 ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
  ^19:9 Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
  ^19:10 Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
  ^19:11 и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
  ^19:12 Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,
  ^19:13 защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
  ^19:14 Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.
  ^19:15 Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
  ^19:16 И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
  ^19:17 А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
  ^19:18 Но Лот им отговори: не, Господи,
  ^19:19 ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
  ^19:20 ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
  ^19:21 И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;
  ^19:22 побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
  ^19:23 Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
  ^19:24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
  ^19:25 и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
  ^19:26 А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со'лен стълб.
  ^19:27 Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
  ^19:28 и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
  ^19:29 Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.
  ^19:30 Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.
  ^19:31 И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;
  ^19:32 и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.
  ^19:33 И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.
  ^19:34 На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.
  ^19:35 И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.
  ^19:36 И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;
  ^19:37 и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и доднес.
  ^19:38 И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и доднес.

20
  ^20:1 Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;
  ^20:2 и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.
  ^20:3 И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
  ^20:4 А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?
  ^20:5 Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.
  ^20:6 И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;
  ^20:7 а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.
  ^20:8 И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.
  ^20:9 И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.
  ^20:10 И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?
  ^20:11 Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;
  ^20:12 па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;
  ^20:13 когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.
  ^20:14 Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
  ^20:15 И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
  ^20:16 А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.
  ^20:17 И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;
  ^20:18 защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.

21
  ^21:1 Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
  ^21:2 Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
  ^21:3 и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
  ^21:4 и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
  ^21:5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
  ^21:6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
  ^21:7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
  ^21:8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
  ^21:9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина й Исаака),
  ^21:10 и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
  ^21:11 Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
  ^21:12 Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
  ^21:13 и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
  ^21:14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
  ^21:15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
  ^21:16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
  ^21:17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
  ^21:18 стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
  ^21:19 И Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
  ^21:20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
  ^21:21 Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
  ^21:22 И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
  ^21:23 а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
  ^21:24 И рече Авраам: заклевам се.
  ^21:25 Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
  ^21:26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
  ^21:27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
  ^21:28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
  ^21:29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
  ^21:30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
  ^21:31 Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
  ^21:32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
  ^21:33 И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
  ^21:34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.

22
  ^22:1 Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
  ^22:2 Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
  ^22:3 Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
  ^22:4 На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
  ^22:5 И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
  ^22:6 И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
  ^22:7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
  ^22:8 Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
  ^22:9 И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
  ^22:10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
  ^22:11 Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
  ^22:12 Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
  ^22:13 Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
  ^22:14 И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
  ^22:15 И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
  ^22:16 и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
  ^22:17 Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
  ^22:18 и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
  ^22:19 И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.
  ^22:20 След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:
  ^22:21 Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,
  ^22:22 Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;
  ^22:23 от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;
  ^22:24 и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.

* Господ ще предвиди.

23
  ^23:1 Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;
  ^23:2 и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.
  ^23:3 И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:
  ^23:4 аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.
  ^23:5 Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:
  ^23:6 послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.
  ^23:7 Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;
  ^23:8 и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,
  ^23:9 да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.
  ^23:10 А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:
  ^23:11 не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.
  ^23:12 Авраам се поклони пред народа на оная земя
  ^23:13 и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.
  ^23:14 Ефрон отговори Аврааму и му рече:
  ^23:15 господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.
  ^23:16 Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, - четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.
  ^23:17 Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха
  ^23:18 владение Авраамово пред очите на Хетовите синове - на всички, които влизаха през вратата на града му.
  ^23:19 Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.
  ^23:20 Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.

24
  ^24:1 Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
  ^24:2 И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
  ^24:3 и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
  ^24:4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
  ^24:5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
  ^24:6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
  ^24:7 Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, - Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
  ^24:8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
  ^24:9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
  ^24:10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
  ^24:11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
  ^24:12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
  ^24:13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
  ^24:14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) - тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
  ^24:15 Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
  ^24:16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
  ^24:17 А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
  ^24:18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
  ^24:19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
  ^24:20 И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
  ^24:21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
  ^24:22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато,
  ^24:23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
  ^24:24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
  ^24:25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
  ^24:26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
  ^24:27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
  ^24:28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
  ^24:29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
  ^24:30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, - тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
  ^24:31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
  ^24:32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
  ^24:33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
  ^24:34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;
  ^24:35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
  ^24:36 господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
  ^24:37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
  ^24:38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
  ^24:39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.
  ^24:40 Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;
  ^24:41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.
  ^24:42 И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,
  ^24:43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,
  ^24:44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, - тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).
  ^24:45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз й казах: дай ми да пия.
  ^24:46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.
  ^24:47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз й турих обеца на лицето и гривни на ръцете й.
  ^24:48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.
  ^24:49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
  ^24:50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
  ^24:51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
  ^24:52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.
  ^24:53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата й, и на майка й.
  ^24:54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.
  ^24:55 Но брат й и майка й рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.
  ^24:56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.
  ^24:57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.
  ^24:58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.
  ^24:59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката й, и Авраамовия слуга, и човеците му.
  ^24:60 И благословиха Ревека и й рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!
  ^24:61 И стана Ревека и слугините й, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.
  ^24:62 А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
  ^24:63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.
  ^24:64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.
  ^24:65 И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.
  ^24:66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.
  ^24:67 И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

25
  ^25:1 Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
  ^25:2 Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.
  ^25:3 Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.
  ^25:4 Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.
  ^25:5 И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;
  ^25:6 а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.
  ^25:7 Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;
  ^25:8 почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.
  ^25:9 И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,
  ^25:10 в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.
  ^25:11 След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.
  ^25:12 Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
  ^25:13 и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
  ^25:14 Мишма, Дума, Маса,
  ^25:15 Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
  ^25:16 Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
  ^25:17 Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
  ^25:18 И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.
  ^25:19 Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.
  ^25:20 Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.
  ^25:21 И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
  ^25:22 Синовете в утробата й взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
  ^25:23 Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
  ^25:24 Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.
  ^25:25 Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
  ^25:26 Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
  ^25:27 Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.
  ^25:28 Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
  ^25:29 Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
  ^25:30 И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
  ^25:31 Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
  ^25:32 Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
  ^25:33 Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
  ^25:34 Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.

26
  ^26:1 Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.
  ^26:2 Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
  ^26:3 постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
  ^26:4 ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
  ^26:5 задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
  ^26:6 И тъй, Исаак се засели в Герар.
  ^26:7 Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
  ^26:8 Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
  ^26:9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
  ^26:10 Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
  ^26:11 И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
  ^26:12 И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
  ^26:13 И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
  ^26:14 Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
  ^26:15 И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
  ^26:16 И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
  ^26:17 Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.
  ^26:18 И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
  ^26:19 И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
  ^26:20 И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.
  ^26:21 (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.
  ^26:22 Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
  ^26:23 Оттам той премина във Вирсавия.
  ^26:24 И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
  ^26:25 И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
  ^26:26 Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
  ^26:27 Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
  ^26:28 Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
  ^26:29 за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
  ^26:30 Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
  ^26:31 И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.
  ^26:32 В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
  ^26:33 И той го нарече Шива. Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия).
  ^26:34 Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
  ^26:35 И те станаха горчило за Исаака и Ревека.

27
  ^27:1 Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
  ^27:2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
  ^27:3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
  ^27:4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
  ^27:5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
  ^27:6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
  ^27:7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
  ^27:8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
  ^27:9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
  ^27:10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
  ^27:11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
  ^27:12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
  ^27:13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
  ^27:14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
  ^27:15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
  ^27:16 а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
  ^27:17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
  ^27:18 Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
  ^27:19 Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.
  ^27:20 И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
  ^27:21 И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
  ^27:22 Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.
  ^27:23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
  ^27:24 и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
  ^27:25 Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
  ^27:26 Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
  ^27:27 Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;
  ^27:28 да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
  ^27:29 народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!
  ^27:30 Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.
  ^27:31 Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
  ^27:32 А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
  ^27:33 И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
  ^27:34 Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
  ^27:35 Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
  ^27:36 И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
  ^27:37 Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
  ^27:38 Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
  ^27:39 И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
  ^27:40 ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
  ^27:41 Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.
  ^27:42 И обадиха на Ревека думите на по стария й син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;
  ^27:43 затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;
  ^27:44 и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,
  ^27:45 докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?
  ^27:46 И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?

28
  ^28:1 Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;
  ^28:2 стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;
  ^28:3 а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;
  ^28:4 и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!
  ^28:5 И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.
  ^28:6 Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;
  ^28:7 и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.
  ^28:8 И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,
  ^28:9 и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.
  ^28:10 Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
  ^28:11 и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
  ^28:12 И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
  ^28:13 И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
  ^28:14 и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
  ^28:15 и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
  ^28:16 Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
  ^28:17 И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
  ^28:18 И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
  ^28:19 И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.
  ^28:20 И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
  ^28:21 и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -
  ^28:22 то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

* Дом Божий.

29
  ^29:1 И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).
  ^29:2 И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.
  ^29:3 Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.
  ^29:4 Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.
  ^29:5 Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.
  ^29:6 Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
  ^29:7 И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.
  ^29:8 Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
  ^29:9 Още говореше с тях, и ето, дойде Рахил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).
  ^29:10 Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.
  ^29:11 Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.
  ^29:12 Той обади на Рахил, че е бащин й сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).
  ^29:13 Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.
  ^29:14 А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
  ^29:15 И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?
  ^29:16 А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.
  ^29:17 Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
  ^29:18 Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
  ^29:19 Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.
  ^29:20 И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
  ^29:21 И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.
  ^29:22 Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.
  ^29:23 А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.
  ^29:24 И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
  ^29:25 На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?
  ^29:26 Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;
  ^29:27 свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.
  ^29:28 Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.
  ^29:29 И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
  ^29:30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.
  ^29:31 Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата й, а Рахил беше неплодна.
  ^29:32 Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
  ^29:33 И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.
  ^29:34 И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.
  ^29:35 И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.

30
  ^30:1 И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.
  ^30:2 Иаков се разгневи на Рахил и (й) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?
  ^30:3 Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.
  ^30:4 И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.
  ^30:5 Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.
  ^30:6 И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.
  ^30:7 И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.
  ^30:8 И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.
  ^30:9 Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).
  ^30:10 И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
  ^30:11 Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.
  ^30:12 (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.
  ^30:13 И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.
  ^30:14 Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.
  ^30:15 Но (Лия) й рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.
  ^30:16 Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.
  ^30:17 Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.
  ^30:18 И рече Лия: Бог ми даде награда, задето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).
  ^30:19 И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.
  ^30:20 И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.
  ^30:21 После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.
  ^30:22 И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.
  ^30:23 Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.
  ^30:24 И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.
  ^30:25 След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;
  ^30:26 дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.
  ^30:27 И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.
  ^30:28 И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.
  ^30:29 И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;
  ^30:30 защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?
  ^30:31 И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.
  ^30:32 Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).
  ^30:33 И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, - това да се счита крадено.
  ^30:34 Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.
  ^30:35 И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше що-годе бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;
  ^30:36 и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.
  ^30:37 Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;
  ^30:38 и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.
  ^30:39 И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.
  ^30:40 И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.
  ^30:41 Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.
  ^30:42 А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият - за Иакова.
  ^30:43 И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.

31
  ^31:1 И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.
  ^31:2 И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.
  ^31:3 И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.
  ^31:4 Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,
  ^31:5 и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;
  ^31:6 вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,
  ^31:7 а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.
  ^31:8 Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.
  ^31:9 И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.
  ^31:10 Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.
  ^31:11 Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.
  ^31:12 Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;
  ^31:13 Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).
  ^31:14 Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?
  ^31:15 Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;
  ^31:16 затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.
  ^31:17 И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,
  ^31:18 и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.
  ^31:19 А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща й.
  ^31:20 Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.
  ^31:21 И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.
  ^31:22 На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.
  ^31:23 Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.
  ^31:24 И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
  ^31:25 И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.
  ^31:26 И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?
  ^31:27 Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;
  ^31:28 ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.
  ^31:29 В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
  ^31:30 Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, - но защо си откраднал боговете ми?
  ^31:31 Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).
  ^31:32 (И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.
  ^31:33 И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
  ^31:34 А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.
  ^31:35 И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.
  ^31:36 Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?
  ^31:37 Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.
  ^31:38 Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;
  ^31:39 разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото;
  ^31:40 денем се изнурявах от жега, а нощем - от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.
  ^31:41 Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.
  ^31:42 Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, - ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера.
  ^31:43 Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?
  ^31:44 Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)
  ^31:45 И взе Иаков един камък и го постави за паметник.
  ^31:46 И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)
  ^31:47 И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.
  ^31:48 И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,
  ^31:49 а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;
  ^31:50 ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.
  ^31:51 И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;
  ^31:52 тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;
  ^31:53 Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.
  ^31:54 Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.
  ^31:55 А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.

32
  ^32:1 Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.
  ^32:2 Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.
  ^32:3 И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,
  ^32:4 па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;
  ^32:5 имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.
  ^32:6 И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.
  ^32:7 Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.
  ^32:8 И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.
  ^32:9 И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!
  ^32:10 Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана.
  ^32:11 Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) майка с деца.
  ^32:12 Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.
  ^32:13 И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:
  ^32:14 двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,
  ^32:15 трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.
  ^32:16 И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.
  ^32:17 И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита; чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?
  ^32:18 ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.
  ^32:19 Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;
  ^32:20 и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.
  ^32:21 И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.
  ^32:22 И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;
  ^32:23 и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.
  ^32:24 И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;
  ^32:25 и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.
  ^32:26 И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.
  ^32:27 И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.
  ^32:28 И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.
  ^32:29 Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.
  ^32:30 И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.
  ^32:31 И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.
  ^32:32 Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.

33
  ^33:1 Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.
  ^33:2 И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата й подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.
  ^33:3 А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.
  ^33:4 И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).
  ^33:5 И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.
  ^33:6 Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;
  ^33:7 приближиха се Лия и децата й и се поклониха; най-сетне приближиха се Иосиф и Рахил и се поклониха.
  ^33:8 И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.
  ^33:9 Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.
  ^33:10 Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;
  ^33:11 приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе
  ^33:12 и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.
  ^33:13 Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;
  ^33:14 нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.
  ^33:15 Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!
  ^33:16 И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.
  ^33:17 А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.
  ^33:18 Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
  ^33:19 И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.
  ^33:20 И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.

34
  ^34:1 Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.
  ^34:2 И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.
  ^34:3 И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.
  ^34:4 И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.
  ^34:5 Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.
  ^34:6 Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.
  ^34:7 А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.
  ^34:8 Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;
  ^34:9 сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);
  ^34:10 и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.
  ^34:11 А Сихем рече на баща й и на братята й: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;
  ^34:12 искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.
  ^34:13 И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;
  ^34:14 и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;
  ^34:15 само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;
  ^34:16 и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;
  ^34:17 ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
  ^34:18 Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.
  ^34:19 Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.
  ^34:20 И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:
  ^34:21 тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.
  ^34:22 Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.
  ^34:23 Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
  ^34:24 И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, - всички, които излизаха из портите на града му.
  ^34:25 На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;
  ^34:26 убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.
  ^34:27 Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).
  ^34:28 Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;
  ^34:29 и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.
  ^34:30 Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.
  ^34:31 А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!

35
  ^35:1 Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
  ^35:2 И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
  ^35:3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
  ^35:4 И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
  ^35:5 Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
  ^35:6 И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.
  ^35:7 и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
  ^35:8 И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
  ^35:9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
  ^35:10 и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
  ^35:11 Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
  ^35:12 земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
  ^35:13 И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
  ^35:14 И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
  ^35:15 и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
  ^35:16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
  ^35:17 А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.
  ^35:18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
  ^35:19 И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
  ^35:20 Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.
  ^35:21 И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
  ^35:22 Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
  ^35:23 Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
  ^35:24 Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
  ^35:25 Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
  ^35:26 Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
  ^35:27 И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
  ^35:28 А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
  ^35:29 И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.

36
  ^36:1 Ето родословието на Исава, който е Едом.
  ^36:2 Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,
  ^36:3 и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова.
  ^36:4 Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.
  ^36:5 Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.
  ^36:6 И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
  ^36:7 защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
  ^36:8 И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
  ^36:9 Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
  ^36:10 Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
  ^36:11 Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
  ^36:12 А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
  ^36:13 И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
  ^36:14 А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
  ^36:15 Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
  ^36:16 главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
  ^36:17 Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
  ^36:18 Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
  ^36:19 Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
  ^36:20 Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
  ^36:21 Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
  ^36:22 Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
  ^36:23 Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
  ^36:24 Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
  ^36:25 Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
  ^36:26 Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
  ^36:27 Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
  ^36:28 Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
  ^36:29 Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
  ^36:30 главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
  ^36:31 Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
  ^36:32 в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
  ^36:33 И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
  ^36:34 Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
  ^36:35 И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
  ^36:36 И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
  ^36:37 И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
  ^36:38 Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
  ^36:39 Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
  ^36:40 Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
  ^36:41 главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
  ^36:42 главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
  ^36:43 главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

37
  ^37:1 Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
  ^37:2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
  ^37:3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
  ^37:4 Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
  ^37:5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
  ^37:6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
  ^37:7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
  ^37:8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
  ^37:9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
  ^37:10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
  ^37:11 Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
  ^37:12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
  ^37:13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
  ^37:14 (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
  ^37:15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
  ^37:16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
  ^37:17 И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
  ^37:18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
  ^37:19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
  ^37:20 хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
  ^37:21 Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
  ^37:22 Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
  ^37:23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
  ^37:24 и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
  ^37:25 И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
  ^37:26 Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
  ^37:27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
  ^37:28 и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
  ^37:29 Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
  ^37:30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
  ^37:31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
  ^37:32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
  ^37:33 Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
  ^37:34 И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
  ^37:35 И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
  ^37:36 А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

38
  ^38:1 В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
  ^38:2 И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
  ^38:3 Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
  ^38:4 И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
  ^38:5 Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
  ^38:6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
  ^38:7 Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
  ^38:8 Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
  ^38:9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
  ^38:10 А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
  ^38:11 И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
  ^38:12 Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
  ^38:13 И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
  ^38:14 А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
  ^38:15 Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
  ^38:16 Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
  ^38:17 Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
  ^38:18 Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
  ^38:19 Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
  ^38:20 А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
  ^38:21 И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
  ^38:22 Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
  ^38:23 Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
  ^38:24 Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
  ^38:25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
  ^38:26 Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
  ^38:27 Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.
  ^38:28 И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
  ^38:29 Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
  ^38:30 После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.

39
  ^39:1 А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.
  ^39:2 И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.
  ^39:3 Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.
  ^39:4 И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.
  ^39:5 И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).
  ^39:6 И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.
  ^39:7 И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.
  ^39:8 Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;
  ^39:9 в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?
  ^39:10 Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,
  ^39:11 случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;
  ^39:12 тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън.
  ^39:13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,
  ^39:14 извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,
  ^39:15 а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.
  ^39:16 И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.
  ^39:17 Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);
  ^39:18 но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.
  ^39:19 Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, - пламна от гняв;
  ^39:20 и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.
  ^39:21 Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
  ^39:22 И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.
  ^39:23 Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.

40
  ^40:1 После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.
  ^40:2 Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,
  ^40:3 и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.
  ^40:4 Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.
  ^40:5 Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.
  ^40:6 На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.
  ^40:7 И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?
  ^40:8 Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.
  ^40:9 И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;
  ^40:10 на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;
  ^40:11 и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.
  ^40:12 И рече му Иосиф: ето тълкуването му: трите пръчки - това са три дни;
  ^40:13 след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;
  ^40:14 но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;
  ^40:15 защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.
  ^40:16 Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;
  ^40:17 в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.
  ^40:18 И отговори Иосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници - това са три дни;
  ^40:19 след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.
  ^40:20 На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;
  ^40:21 и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;
  ^40:22 а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Иосиф.
  ^40:23 Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.

41
  ^41:1 Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;
  ^41:2 и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;
  ^41:3 но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;
  ^41:4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,
  ^41:5 и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;
  ^41:6 но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
  ^41:7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.
  ^41:8 На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.
  ^41:9 Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;
  ^41:10 фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;
  ^41:11 и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;
  ^41:12 там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;
  ^41:13 и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.
  ^41:14 Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.
  ^41:15 Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.
  ^41:16 Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.
  ^41:17 И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;
  ^41:18 и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
  ^41:19 но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;
  ^41:20 и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;
  ^41:21 и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.
  ^41:22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
  ^41:23 но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;
  ^41:24 и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.
  ^41:25 Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.
  ^41:26 Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;
  ^41:27 седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
  ^41:28 Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.
  ^41:29 Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;
  ^41:30 след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,
  ^41:31 и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.
  ^41:32 А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.
  ^41:33 А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.
  ^41:34 Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;
  ^41:35 нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;
  ^41:36 и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.
  ^41:37 Това се допадна на фараона и на всичките му служители.
  ^41:38 И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?
  ^41:39 И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;
  ^41:40 ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
  ^41:41 И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.
  ^41:42 Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;
  ^41:43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.
  ^41:44 И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.
  ^41:45 И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.
  ^41:46 Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.
  ^41:47 А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.
  ^41:48 И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.
  ^41:49 И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.
  ^41:50 Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.
  ^41:51 И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.
  ^41:52 А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
  ^41:53 И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,
  ^41:54 и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.
  ^41:55 Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.
  ^41:56 И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.
  ^41:57 И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.

42
  ^42:1 Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?
  ^42:2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.
  ^42:3 Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;
  ^42:4 а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.
  ^42:5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.
  ^42:6 А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.
  ^42:7 И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.
  ^42:8 Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.
  ^42:9 И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.
  ^42:10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;
  ^42:11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.
  ^42:12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.
  ^42:13 Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.
  ^42:14 Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;
  ^42:15 ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;
  ^42:16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.
  ^42:17 И ги тури под стража за три дни.
  ^42:18 А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:
  ^42:19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;
  ^42:20 а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.
  ^42:21 И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
  ^42:22 Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.
  ^42:23 А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.
  ^42:24 Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.
  ^42:25 И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.
  ^42:26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
  ^42:27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,
  ^42:28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?
  ^42:29 И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:
  ^42:30 началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.
  ^42:31 Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;
  ^42:32 ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.
  ^42:33 А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си
  ^42:34 и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.
  ^42:35 А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.
  ^42:36 А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, - всичко това се струпа върху мене!
  ^42:37 Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.
  ^42:38 Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

43
  ^43:1 Гладът се усили в страната.
  ^43:2 И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.
  ^43:3 А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
  ^43:4 Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;
  ^43:5 ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
  ^43:6 Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?
  ^43:7 Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?
  ^43:8 А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;
  ^43:9 аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;
  ^43:10 да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.
  ^43:11 Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;
  ^43:12 вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;
  ^43:13 вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;
  ^43:14 а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.
  ^43:15 И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.
  ^43:16 Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.
  ^43:17 Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.
  ^43:18 Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.
  ^43:19 И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата
  ^43:20 и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и по-преди да купуваме храна,
  ^43:21 па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, - ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;
  ^43:22 а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.
  ^43:23 Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.
  ^43:24 И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.
  ^43:25 И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.
  ^43:26 Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.
  ^43:27 Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?
  ^43:28 Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.
  ^43:29 И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!
  ^43:30 Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.
  ^43:31 И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.
  ^43:32 И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
  ^43:33 И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.
  ^43:34 И ястията им се пращаха от него, и Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.

44
  ^44:1 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;
  ^44:2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.
  ^44:3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.
  ^44:4 Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)
  ^44:5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.
  ^44:6 Той ги настигна и им каза тия думи.
  ^44:7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;
  ^44:8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?
  ^44:9 у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.
  ^44:10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.
  ^44:11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.
  ^44:12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
  ^44:13 Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.
  ^44:14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.
  ^44:15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?
  ^44:16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.
  ^44:17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
  ^44:18 И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.
  ^44:19 Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?
  ^44:20 Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.
  ^44:21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.
  ^44:22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.
  ^44:23 Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.
  ^44:24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.
  ^44:25 И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.
  ^44:26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.
  ^44:27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:
  ^44:28 единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;
  ^44:29 ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
  ^44:30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,
  ^44:31 той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.
  ^44:32 При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.
  ^44:33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:
  ^44:34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

45
  ^45:1 Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
  ^45:2 И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
  ^45:3 Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
  ^45:4 И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;
  ^45:5 но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;
  ^45:6 защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
  ^45:7 Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
  ^45:8 И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.
  ^45:9 Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;
  ^45:10 ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;
  ^45:11 и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
  ^45:12 И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
  ^45:13 а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
  ^45:14 И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
  ^45:15 И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.
  ^45:16 Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.
  ^45:17 И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;
  ^45:18 и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.
  ^45:19 На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;
  ^45:20 и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.
  ^45:21 Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;
  ^45:22 всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;
  ^45:23 също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.
  ^45:24 Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.
  ^45:25 И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,
  ^45:26 и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.
  ^45:27 А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова,
  ^45:28 и рече Израил; стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.

46
  ^46:1 И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.
  ^46:2 И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.
  ^46:3 Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;
  ^46:4 Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.
  ^46:5 Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.
  ^46:6 И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, - Иаков и целият му род с него.
  ^46:7 Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.
  ^46:8 Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет: Иаков и синовете му. Първороденият на Иакова Рувим.
  ^46:9 Синове Рувимови: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.
  ^46:10 Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син от хананейката.
  ^46:11 Синове Левиеви: Гирсон, Каат и Мерари.
  ^46:12 Синове Иудини: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. Синове на Фареса бяха: Есром и Хамул.
  ^46:13 Синове Исахарови: Тола и Фува, Иов и Шимрон.
  ^46:14 Синове Завулонови: Серед, Елон и Иахлеил.
  ^46:15 Тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души.
  ^46:16 Синове Гадови: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Ароди и Арели.
  ^46:17 Синове Асирови: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове Бриеви: Хевер и Малхиил.
  ^46:18 Тия са синове от Зелфа, която Лаван бе дал на дъщеря си Лия; тя роди на Иакова шестнайсет души.
  ^46:19 Синове от Рахил, жена на Иакова: Иосиф и Вениамин.
  ^46:20 А на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фер.
  ^46:21 Синове Вениаминови: Бела, Бехер и Ашбел; (синове на Бела бяха:) Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.
  ^46:22 Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, - всичко четиринайсет души.
  ^46:23 Син Данов: Хушим.
  ^46:24 Синове Нефталимови: Иахцеил и Гуни, Иецер и Шилем.
  ^46:25 Тия са синове на Вала, която Лаван бе дал на дъщеря си Рахил; тя ги роди на Иакова - всичко седем души.
  ^46:26 Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души.
  ^46:27 Иосифовите синове, които му се родиха в Египет, бяха двама души. Всички от Иакововия дом, дошли (с Иакова) в Египет, бяха седемдесет (и пет) души.
  ^46:28 Той прати Иуда пред себе си при Иосифа, за да им посочи той пътя за в Гесем. И стигнаха в земя Гесем.
  ^46:29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.
  ^46:30 И рече Израил на Иосифа: нека умра сега, след като видях лицето ти; защото ти си още жив.
  ^46:31 И рече Иосиф на братята си и на бащината си челяд: ще отида да обадя на фараона и ще му кажа: братята ми и бащината ми челяд, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
  ^46:32 тия хора са пастири на овци, защото са скотовъдци; те са довели със себе си и дребния и едрия си добитък, и всичкия си имот.
  ^46:33 Ако фараонът ви повика и попита: какво е вашето занятие?
  ^46:34 вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние и бащите ни, - та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчар.

47
  ^47:1 И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.
  ^47:2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.
  ^47:3 И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.
  ^47:4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.
  ^47:5 А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
  ^47:6 Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.
  ^47:7 Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.
  ^47:8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?
  ^47:9 Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.
  ^47:10 Иаков благослови фараона и си излезе.
  ^47:11 Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.
  ^47:12 И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.
  ^47:13 А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.
  ^47:14 Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.
  ^47:15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
  ^47:16 Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
  ^47:17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.
  ^47:18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;
  ^47:19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.
  ^47:20 Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.
  ^47:21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
  ^47:22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
  ^47:23 И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;
  ^47:24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
  ^47:25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.
  ^47:26 И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.
  ^47:27 А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
  ^47:28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
  ^47:29 Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
  ^47:30 та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.
  ^47:31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката. *

* Според превода на 70-те: "на върха на жезъла му".

48
  ^48:1 След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).
  ^48:2 Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.
  ^48:3 И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме
  ^48:4 и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.
  ^48:5 И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;
  ^48:6 а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.
  ^48:7 Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.
  ^48:8 И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?
  ^48:9 Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.
  ^48:10 А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.
  ^48:11 И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.
  ^48:12 Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.
  ^48:13 След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.
  ^48:14 Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата - върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
  ^48:15 И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,
  ^48:16 Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.
  ^48:17 И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,
  ^48:18 и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.
  ^48:19 Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.
  ^48:20 И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.
  ^48:21 Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;
  ^48:22 аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.

49
  ^49:1 И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред;
  ^49:2 съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
  ^49:3 Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
  ^49:4 но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.
  ^49:5 Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;
  ^49:6 в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;
  ^49:7 проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.
  ^49:8 Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
  ^49:9 Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
  ^49:10 Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
  ^49:11 Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;
  ^49:12 блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
  ^49:13 Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.
  ^49:14 Исахар е як осел, легнал сред кошари;
  ^49:15 и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.
  ^49:16 Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;
  ^49:17 Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.
  ^49:18 На Твоята помощ се надявам, Господи!
  ^49:19 Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките й.
  ^49:20 За Асира - хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.
  ^49:21 Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони *.
  ^49:22 Иосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;
  ^49:23 огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;
  ^49:24 но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,
  ^49:25 на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,
  ^49:26 с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Иосифова и над темето на избрания между братята си.
  ^49:27 Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.
  ^49:28 Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща; па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.
  ^49:29 И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,
  ^49:30 в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;
  ^49:31 там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;
  ^49:32 тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.
  ^49:33 И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.

* Според друго четене: Нефталим е гиздава сърна; той говори прекрасни изречения.

50
  ^50:1 Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
  ^50:2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
  ^50:3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
  ^50:4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
  ^50:5 баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
  ^50:6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
  ^50:7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
  ^50:8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
  ^50:9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
  ^50:10 И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
  ^50:11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
  ^50:12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал;
  ^50:13 отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
  ^50:14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
  ^50:15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
  ^50:16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
  ^50:17 тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
  ^50:18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
  ^50:19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
  ^50:20 Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
  ^50:21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
  ^50:22 И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
  ^50:23 И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
  ^50:24 Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
  ^50:25 Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
  ^50:26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Книго